Доц. Вацев с ТОП АНАЛИЗ пред ПИК: ГЕРБ и БСП са в упадък! Доган ще назначи за председател на ДПС етнически българин, за да се противопостави на Ердоган. ППДБ се закрепиха благодарение на посолството и ще са силни, докато Републиканците не спечелят в САЩ

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Анализаторът доцент Валентин Вацев даде ексклузивно интервю за агенция ПИК, в което коментира състоянието на основните партии у нас. По думите му ГЕРБ, БСП и ДПС са в упадък, докато ПП и ДБ успяват да се закрепят благодарение на американското посолство.

- Г-н Вацев, наблюдавате българския политически живот от дълго време, как се разви той през тези 30 години демокрация?

- С една малка поправка, аз не съм наблюдател на българския политически живот, но виждам неща, които се набиват на очи. Става дума за един процес на упадък. Този упадък е стар като събитие и като факт, но той последните две-три години се задълбочи и се ускори. Става дума за това, че 2/3 от българските гласоподаватели нямат желание, нямат воля да дават гласовете си в изборите. Това е много зловещ симптом. Помня времето, когато тези неща се казаха за първи път, тогава срещу тези наблюдения излязоха някакви идеологеми, че видиш ли "хората не гласували, защото били доволни от политиката".

Първият път, когато това се каза, стана скандал и втори път не е имало. Успешно обаче се премълчава този очевиден факт, че 2/3 от българските гласоподаватели отказват да дадат гласа си. Това е слонът в гостната, който ще е невероятно, ако някои се изхитряват да не видят. Това значи, че двама от всеки трима гласоподаватели отказват да легитимират системата. Българските гласоподаватели отказват да приемат системата за легитимна. Тя е нелегитимна. Нелегитимна система не може да прави нищо освен да запада и да се намира в упадък. 

- На какво се дължи симптома "не гласувам", на това, че партиите не отговарят съдържателно на проблемите на хората или е криза на идеологиите?

- И едното, и другото. Тези две неща вървят много добре заедно и не са чак толкова различни феномени. От една страна, партиите нямат допирни точки с реалните проблеми на хората и на мнозинството от българските гласоподаватели, а от друга страна партиите много отдавна са се разделели със своите собствени идеологии.

В България не е прието партиите да четат своите програми, където се очаква да намерим написана идеологията им. Освен програмите, съществуват и така наречените практически идеологии. Партиите са верни на своите практически идеологии, но те са неприемливи за мнозинството от българските граждани. 

- Това, което описвате, не е ли опит на партиите да се съберат само в твърдите си ядра гласоподаватели, превръщайки политическата класа в печеливш бизнес?

- Това е много неприятен проблем. Политическата класа, да се съгласим да я наричаме така, макар че аз имам друга терминология, българският политически елит не живее съвместен живот с тези, които се очаква да го избират.

Българското общество в своето политическо битие е обърнато с гръб към, прости Господи, българската политическа класа. Това е гаранция за упадък и ние вече сме свидетели на такъв.

Това състояние на нещата унищожава самото "политическо" като събитие и явление в обществения живот. Там, където политическата класа не е представителна, не е репрезентативна, умира политическото и времената се връщат в една отминала епоха на феодализъм. Аз за това смятам, че в България демокрацията е само обещана и е нарисувана на стената. Българската политическа система е профеодална, силно обвързана със всякакви родово, племенно, кланови и съсловни зависимости. Режими от рода на нашия политически режим не могат дори да бъдат реформирани.

В България е прието, като се явиш на сцената, да се обявиш за реформатор, но всички усилия на всички реформатори не са достатъчни да се реформира тази система. Тази българска политическа система може да бъде само демонтирана, и то много внимателно, за да не се срути и да затисне хората. Това са режими от периферен европейски-компрадорски тип. Те могат да живеят дълго, а могат и да се срутят изведнъж и някак неочаквано. Това е така, защото режимите не разчитат на никаква дадена от гласоподавателите легитимност.

Една система, която е нелегитимна, не може да живее пълноценен живот. Тя се феодализира и почва да зависи от съсловни и родово-племенни и кръвни връзки. В България се възпроизвежда късния социализъм, в който не беше важно кой си и какво правиш, а чий роднина си, от кой клан идваш, откъде произхождаш, от рило-родопския партизански отряд или от шопския партизански отряд или от партизанския отряд "Антон Иванов". Тогава започна една очевидна феодализация на отношенията и тя продължава и днес. Днес зависи дали си от групата на "Продължаваме промяната", дали си от тесния или широкия кръг на Бойко Борисов. Българската демокрация все още си стои нарисувана. 66% от българите не желаят да участват в тази игра. Българите в своето мнозинство отказват да подписват празни чекове.

- В какво се състои упадъкът на партиите в България?

- Второто следствие, което българските политилози, социолози и други мислители отказват да забелязват, е упадъкът на системните партии.

Ако започнем с БСП, голямата партия на българския социализъм, тя показа на изборите някакво раздвижване, но продължава да не успява да прихване голямата политическа инициатива. Това е партия, която страда от един очевиден факт и той е, че повечето български социалисти не желаят и не членуват в БСП. Самата партия страда от дълбокото разминаване между партийните низини, където все още има социалисти, и партийното ръководство, което е социаллиберално. БСП е недоремонтирана социаллиберална партия в епохата, в която социаллиберализмът напуска сцената на историята. Съжалявам да го кажа така, но тази пария е в упадък. Там не текат реални политически, идеологически и властни процеси. 

Втората партия, която е не просто в упадък, но и в много тежка политическа и морално-идеологическа криза, е ГЕРБ. ГЕРБ страда от много мощни процеси на политическа деморализация. Те са принудени да решат един проблем, на който аз не знам решението. ГЕРБ не може без Бойко Борисов, но на този етап Борисов е силата, която ги склонява към противоестествени политически съчетания с "Продължаваме промяната".

ГЕРБ живее в епохата на своята окончателна...боя се да не е окончателна, морална и идеологическа деморализация. Докато не определят своето ясно отношения към партията ППДБ, те ще бъдат в това състояние и ще консумират все повече и повече удари, а много от тях ще бъдат тежки.

Теоретично е възможно ГЕРБ да преживее възраждане, ако успеят по някакъв начин да превърнат партията от дясно-либерална, каквато тя е днес, в дясно-консервативна. Ако те успеят, аз бих приветствал това, но признавам, че не знам как се прави такъв трансфер. Това би ги спасило и би ги извадило от водовъртежа на политическата и нравствена деморализация.

При ДПС виждаме как Доган излезе на светло и той според мен съвсем искрено си признава, че това не му е на сърце, че го прави не с желание, а от необходимост.

Предстои да се избира етнически българин за председател на тази протурска партия. Няма нищо срамно да се каже това, че ДПС е партия с основни кадри от турците в България и това сме го приели още 90-те години. Приемам, че това е опит на Доган лично и на неговото обкръжение да решат някои доста сериозни проблеми, които се появиха около партията. Аз чух, когато и Карадайъ, и Пеевски нееднократно заявиха, че 'нищо хубаво в България не може да се случи без ДПС", това, разбира се, е опит за повишаване на политическия капитал.

ДПС има сериозен проблем и работата е там, че феноменът Лютви Местан, синдромът "Местан", няма гаранция, че не може да се повтори и за в бъдеще. Колкото повече Турция става велика регионална сила в политически, икономически и културен смисъл, токова повече ще се увеличава вероятността българските турци, които по традиция гласуват за ДПС, все по-често да чуват шепота на "Anavatan" - майката родина. Докато Ердоган управлява Турция, а това ще е дълго предполагам, Турция ще се налага, политически, икономически и културни в България.

Аз съм сигурен, че на Доган това не му харесва. Той ще трябва да се противопостави на влиянието на Ердоганова Турция в България. Предполагам, че една от мерките, на които той се е спрял, е да се сложи етнически българин за председател.

Освен това трябва да се припомни, че българските турци живеят с нас в отношения, които там са приети да се наричат "заедност". Мислите ли, че е случайно онази езикова грешка на Карадайъ, който беше казал в Турция, че носи в сърцето си "Anavatan". Получи се скандал, президентът Радев го посочи, в медиите успяха да го замажат, но той си съществува.

Предполагам, че причината, поради която Карадайъ не може да продължи председателската си кариера, е неговите неясноти по въпроса за "Anavatan". Доган трябва да противостои на това влияние и той ще се опита и няма да жали усилия да противостои. За мен обаче не е очевидно, че начинът му за решаване на този проблем е ефективен. 

Освен упадъка на класическите системни парии в България, се появяват и нови фактори и нови сили. Те не са в упадък, а са пълни с живот, шансове и възможности. Не блестящ, но напълно реален и очевиден успех постигна новата лява формация "Левицата". Очевидно тях нищо не може да ги спре, освен ако не почнат да правят глупости вътре в себе си.

Успешни са и уверено се реализират и американско-българските партии от ППДБ. Всъщност "Продължаваме промяната" е български еквивалент клон на американската демократическа партия. Те са леви в същия смисъл, в който са леви американските демократи. Те ще добруват и благоденстват в България цялата следваща година, до началото на ноември, когато Републиканската партия ще спечели в САЩ.

ПП и ДБ уверено се реализират в българския политически живот. Американо-българската партия, която разчита на безкрайния медиен и финансов ресурс на "Америка за България" и на посолството, в момента заема нови и нови позиции. Въпреки че ГЕРБ са по-умни, по-уверени, по-стабилни от ПП, ПП се закрепва. Те успяват с помощта, разбира се, на посолството, да бележат нови и нови победи. Тяхната коалиция ще е непоклатима до момента, до който е необходима от геополитическа гледна точка.

Споровете колко ще издържи сглобката са неуместни. Това българо-американско правителство ще е стабилно, докато е необходимо на американското посолство, докато стане ясно какво ще стане с Украйна. Ще има ли война, или тя ще се пренесе в Индо-тихоокеанския регион.