Доц. Константин Димов: От 35 лицево-челюстни хирурзи в България, по специалността си работят десетима
Последвайте ни в Google News Showcase
Лицево-челюстните хирурзи в България са около 35 души, от които конкретно по специалността си работят около десетина. Причините въпросните хирурзи да не са толкова много се коренят в продължителното, трудното и скъпото обучение на тези специалисти. Това заяви пред „Дарик” доц. Константин Димов, началник на Клиниката по лицево-челюстна хирургия и отоларингология в университетската болница „Св. Анна”.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Той допълни, че в Северозападна България и градове като Видин и Монтана лицево-челюстни хирурзи няма и цялата патология се пренасочва към София.
Доц. Димов коментира защо след началото на пандемията случаите на нуждаещи се от лицево-челюстен хирург в клиниката са зачестили, както и как ще повлияе новият локдаун на хората с подобни травми
„Напоследък, откакто е пандемичната обстановка у нас, зачестиха случаите на спешност в клиниката. Това означава, че другите центрове за лицево-челюстна хирургия, както в София, така и в страната, най-вероятно са ангажирани с пациенти с ковид и цялата спешна патология се насочва към нас - обясни медикът. - В Северозападна България няма лицево-челюстни хирурзи. От друга страна, в Югозападна България е по същия начин. Тоест, една западна част на България остава без такава хирургия, а основните центрове са в София, Пловдив и Варна към момента. Учудващото е, че и в Бургаска област, която е огромен район, лицево-челюстното отделение е закрито и към момента цялата патология се поема или от колеги в частния сектор, или от колеги – уши, нос, гърло.
Плановите пациенти във всяка една област означава, че имат страдание. То не може да бъде отложено за дълго, а за определен период от време. В нашата област имаме доста такива пациенти, но има една голяма група като онкологичните заболявания, пациентите с които не търпят отлагане. Не можем да отложим и лечението на травматично болни във времето. Те трябва да бъдат лекувани на момента, възможно най-бързо, пълноценно и адекватно. Затова казвам – можем да отложим някои заболявания, но не всички. Тоест, ние не трябва да спираме да работим, защото хората, освен от Ковид, страдат и от много други заболявания. Мисля, че всички сме наясно с това нещо”.
