Доц. Наталия Киселова категорична: Всеки акт на Кирил Петков може да се оспорва
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Решението на Конституционния съд повдига повече въпроси, отколкото решава. Това смята преподавателката по конституционно право в СУ доц. Наталия Киселова. Мнението й идва ден, след като КС излезе с решение, че към датата на издаване на указа на Румен Радев, с който той назначава Кирил Петков за служебен министър на икономиката, Петков е бил с двойно гражданство.
"Решението на КС повдига повече въпроси отколкото решава. То няма преки последици. Косвените са възможност да се оспорват актовете на Кирил Петков и да се атакува президентът“, смята конституционалистът в свое интервю пред "Труд“.
“Не всички актове са подсъдни на Върховния административен съд. С оглед спецификата на актовете част от тях подлежат на оспорване пред Административен съд София-град, а други пред ВАС“, подчертава тя.
“След като КС е сезиран с конкретен въпрос за съответствие на акт с Конституцията не може да се произнася по друго. Тоест те са го сезирали за противоконституционност на указ на президента, а не са го питали за двойното гражданство въобще или по принцип за правата на лицата, които имат двойно гражданство, едно, от които е българско“, отбелязва тя.
“Нарушаването на Конституцията е и от г-н Петков. Към момента на издаването на указа президентът е компетентен орган. Всички, които е поканил, са заявили, че отговарят на условията, които се изискват за назначаването им. Когато народните представители от ГЕРБ оспорват тази част от указа, с която се назначава г-н Петков, нито президентът, нито те самите знаят какъв ще бъде резултатът. Дали едно лице е с двойно гражданство или само с българско всъщност се вижда от документите, които г-н Петков представя, а не преди това“, отговаря тя на въпроса дали Румен Радев е нарушил Конституцията.
“Според мен последиците се ограничават до морални. Част от юристите могат да поддържат тезата, че той е нарушил Конституцията. Нарушението на Конституцията обхваща нарушение при изпълнение на функциите на президента и вицепрезидента, които нямат престъпен характер, както и такива, които имат“, изтъква доц. Киселова.
“Българският закон изисква лицето да няма друго гражданство и не поставя под условие редът, по който другата държава освобождава. Право на другата държава е да прецени откога едно лице не е неин гражданин. Както и българската държава не се съобразява с друга държава, когато реши да отнеме гражданство или да освободи някого, който е поискал това. По българския закон, както се вижда и по канадския, не е достатъчно да си подал молба за освобождаване от гражданство. Необходимо е произнасянето на държавен орган“, завършва доц. Наталия Киселова.
