Доцент Преслав Димитров: Идеята за „внос“ на туристически персонал от Молдова и Южна Украйна е опасна
Преподавателят по туризъм в университета в Благоевград е на мнение, че по този канал в България ще влязат чеченци и представители на кавказките етноси, а не етнически българи
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Няма точни данни в началото на летния туристически сезон, които да ни подскажат как ще протече той. Но, както е казал народът, денят се познава от сутринта. Такива цифри се появяват, когато НСИ, министерството на туризма или областните управители съберат такава информация, смята доцент Преслав Димитров.
Според него, има индикации и отделни данни от туроператорски компании, както и на представители на НПО в сферата на туризма, на изследователи на сектора, които, все пак, предоставят експертни мнения за актуалната ситуация.
"Реално, обаче, обективна, 100 %-ова информация, която да отразява моментната картина, няма. Засега знаем от туроператорите, че има повишен брой записвания на туристите от чужбина – основно от страна на руския туристически пазар. Това е следствие от специфичната ситуация в Турция – атентатите и несигурността, задействани от т.нар. синдром на охлюва. Той отразява дори и най-малките колебания в сигурността на туристите, което ги обезкуражава да пътуват до традиционни дестинации", казва преподавателят в Югозападния университет в Благоевград.
Той е категоричен, че основният проблем на България като перспективна туристическа дестинация е, че от руските туристи, които за нас са винаги желани, при нас идват не най-платежоспособните. За това свидетелства и един силно обезпокояващ факт от миналата година. При увеличаващ се брой туристи за страната, с около 6% в сравнение в предходната година, за първи път от 2008 г. , бяха констатирани намалени приходи от туризма.
"Данните сочат, че през 2015 г., по данни на министерството на туризма, приходите ни са били 2. 873 млрд. евро. Докато през 2014 г. те са били 3. 115 млрд.евро. Това показва, че туристите, които са посетили страната ни не са от платежоспособните. Друг тревожен факт – българите, представители на средната класа, колкото и малобройни да са те, не остават на почивка в България. Говорим за туристи от съществени пазари като София, Пловдив, по-големите градове от Южна и Югозападна България, които не предпочитат родното Черноморие. С изключение на представителите на средната класа от градовете Варна, Русе и Бургас, които така или иначе живеят в близост до плажовете, макар да няма много точни данни за тях. Българската средна класа избира да летува в Гърция, Италия – в изключително модерните напоследък Сардиния и Сицилия, и по-малко – в другите южни курорти на Европа", казва доцентът.
Според него, тази година има специфичен акцент върху качеството на плажовете по Черноморието. Министерството на туризма, което се превърна в един вид техен стопанин, след последните законодателни и нормативни промени, разчита, че след като се подобри качеството им, ще се повиши интереса към тях, а съответно и приходите ще нараснат. Това е стъпка, която приветстваме. Но все още стои неразрешен проблемът с качеството на черноморската вода. Тя продължава да бъде замърсена с Ешерихия коли. България периодично е глобявана от Световната здравна организация за този дефект. За съжаление, това се знае и от туроператорите.
"Достатъчно е да се зачетете в най-масовите форуми по темата в социалните мрежи, за да констатирате от какво се притеснява средният български потребител. Той се тревожи детето му да не се разболее на плажа от мръсната вода, от лошото качество на храната, която се предоставя и предизвиква отравяния и чревни разстройства, както и редица други неразположения. Не по-маловажен е и проблемът с качеството на кадрите в туризма. Тази година родният туризъм понесе един много сериозен удар. В сферата на висшето образование бе обявено, че подготвящите се за отрасъла няма да бъдат приоритетно финансирани. Ако хотелите искат да получат висока категоризация, спазвайки закона, поне половината от персонала им трябва да бъде с висше образование. Нормативната уредба го изисква, но в образованието единственото, което се стимулира е подкрепата за професионалната подготовка в средното училище, което е добре. Да, има глад за всякакви кадри в туризма, но те все по-трудно се намират сред добре образованите", признава преподавателят.
Той смята, че в момента има планове на редица туроператори и хотелски комплекси по Черноморието за внасяне на кадри от чужбина за туристическия бизнес – основно от Бесарабия, от Молдова и Южна Украйна. Но в техните намерения има едно много странно и наивно неразбиране за българите, които живеят в тези страни. Счита се, че като се появят свободни места в туризма у нас и като ги информират, че в България ще получават около 300 евро заплата, те буквално ще се юрнат на големи вълни към нашите черноморски курорти. Това е голяма утопия, да не кажа, измама с такава прогноза.
"Ще обясня съвсем просто защо: първо, защото голяма част от българското население в Украйна и Молдова са земеделци, крупни собственици на земя по българските разбирания. Те не са богати хора, но пък обработват по около 3000-4000 дка на семейство, т.е. имат поминък. Наистина сред тях има и хора с ниски доходи, които биха дошли, биха се съгласили, но болшинството от тях по никакъв начин няма да тръгнат насам за 300 евро, дори за 400 евро месечна заплата. Просто няма да го направят! Забележете, тези от тях от Молдова и Украйна, които ще се заинтересуват и ще си извадят удостоверение, че са българи, ще са от представителите на чеченската общност, които основно са концентрирани в Одеса и в Южна Украйна. Тези хора държат пазарите там и предимно се занимават със спекулативна търговия. Ще проявят интерес, вероятно, и представителите на други кавказки народности от Украйна и Молдова, защото подкупът за издаване на удостоверение за български произход в Украйна е 300 долара. С такава сума всеки от тях може да си извади документ, че е българин. Такъв човек ще прояви интерес да дойде и да работи на нашето Черноморие. Тогава питам привържениците на идеята: вие наясно ли сте за какво става въпрос? Добре, пълним курортите си с такъв тип съмнителни хора от Южна Украйна, които се представят за българи. А после, като усетим негативите от техните привички и начин на живот, как ще ги върнем обратно? Запитва ли се някой у нас за тази проблем, който сами ще си причиним? И е особено опасен и труден за разрешаване… Кой тогава ще поеме отговорността за сигурността на туристите и на персонала по черноморските ни курорти по отношение на този контингент, който ще бъде „внесен” у нас под формата на работна ръка? Тази „оригинална идея” се пакетира идейно с добри намерения по модела на т.нар. синя карта за персонал от чужбина. Но кой може да гарантира, че тези хора ще са българи? Никой. И съм убеден, че те няма да са бесарабски българи! Опасното е, че тази идея на туроператори и мениджъри на големи хотелски комплекси, определено – с лобистки интереси, се планира да се реализира още този летен сезон. Те упражняват натиск върху правителството да се променят наредбите, за да се облекчи вноса на сезонни работници от Южна Украйна и Молдова. Но, ще повторя – това може да има много непредвидени и опасни последици", казва Димитров.
Той прогнозира увеличен брой на туристите, но това едва ли ще доведе до повишаване на приходите в този бранш. По-скоро печалбите ще бъдат на равнището от миналата година, като оптимистичен вариант. Една от причините – по-големият брой руски туристи ще бъдат с намалена покупателна способност заради санкциите към Русия и инфлационните процеси там.
