Последвайте ни в Google News Showcase
„Кралят умря, да живее кралят!“ е знаменита глава от романа „Кралица Марго“ на Александър Дюма. В края на миналата седмица стана ясно, че Станишев, червеният крал на Позитания, ще абдикира от престола си, но апаратчикът Станишев ще продължи да бъде крал на всички леви графове, херцози, цигански барони и на техните придворни съветници, шушумиги и шутове.
Какво ознава това? Че червеният крал се вживява в новата си историческа роля – оставя стогодишната семейно-партийна старица в младите ръце на посочения от него заместник, но остава да управлява като обединител различните видове пенсионери, бившите и днешни наемни работници, служители, селяни с крепостно идейно подсъзнание, с една дума, ще остане лидер на „Коалиция за България“.
Брилянтен ход на превъзходен апаратчик, който на смъртното си политическо ложе хем признава, че умира, хем обещава, че ще пребъде безсмъртен. И че няма да предаде командването на алената армия, нито ключовете на кралската хазна, нито кралското право и власт.
Повече от ясно е, че тово лично решение на Станишев е плод на колективния му семеен ум, сраснал се с бизнес мисленето на кралицата в сянка и със зведобройците на Позитания. Но и на този измъчен мозъчен тръст, приел ролята на партиен монополист, му трябваше доста време, та чак сега, месеци след евроизборите, да излезе на светло с някакво уж приемливо, но напълно откачено решение. Изводът е ясен: никой в Позитания няма да отсъпи повече от една крачка назад, за да направи две напред. Нито безхарактерният, но инатлив Сергей, нито оялото се с власт обкръжение, състоящо се от абсурден съюз между алени аристрократи, розови буржоа, безбожници клерикали, обикновени мошеници, средна ръка тарикати, провинциална пасмина от послушници и въоръжена стража от бивши агенти на ДС.
Това че председетелят крал обърка свръх амбициите си на комплексар с мечтаните си политически възможности, отдавна му изяде главата. Още като премиер на конци по време на червено-жълтата, турско морава коалиция. И сега отново, когато бе премиер в сянка, който по най-инфатилен начин си поиска властта, заедно с кукличките и парцалките. Но вместо това татко Доган го отпрати към три дати за нови избори. Това разлюти юначето и то поиска четвърта дата, с което окончателно се изложи в политически план.
От генералното управление на С.С. историята ще запомни само едно добро дело – той успя с детинския си инат и майчинската закрила на кралицата в сянка да разцепи единството в системата на сто и кусур годишната си партия. Макар че разцеплението не е идейно, а по вертикала на приложното поведение, няма кой да разкара апаратчиците в крепостта на Позитания. И Сергей няма да ги предаде, няма да ги изостави. Само ще се премести в Европаламента с надеждата, че там ще му стане игрушката на припознат като надежден лявоориентиран функционер.
Но лицеобразът понякога лъже, господа, това симпатично и интелигентно на външен вид момче носи душичка на чиновник, а не на национален водач. Ако ви е нужен суетен кариерист, вземете си го. Защото и без друго вече почти всички си приличате, особно откакто новите леви анархо комунисти в Европа нахълтаха и в парламента на Стария континент.
Сега, по време на последното си тронно слово, Кралят на българската работническо-селска маса, намекна, че той повече никога не ще се възкачва на кобилата на властта, ако не е получил достатъчното доверие на народа, разбирай – пълно парламентарно мнозинство. След което наруга по господарски озверелите си за власт съидейници, оприличи ги на глутница... И защо? Защото част от тях започнали съвсем открито да вият публично, а Кралят Слънце, като чист и читав агнец, не заслужавал такова отношение.
Вярно, след сношението му със Сокола, Сергей продължава да се има за девственик, но това просто не е истина. Факт е, че през покоите на политическата любов с ДПС минаха по реда си и други партийни гиганти – безпартийният Костов, царственият Симеон, осъзналият се вече Първанов, на който Доган подари дори червена роза в знак на пожелателност, а сега идва ред за срамотията и на букетчето от гербери...
Ето защото пашата на турската партия живее между самовъзхитата от мъжко-политическите си способности и омразата на употребените от него лица, личности, профили и анфази... Но защо трябва да мразим вълка-единак само защото в природата му е заложено да дави ягнета, за да си храни вълчетата с тях? А в нашия прабългарски случай единакът е извратеняк и оправя жертвите си по най-манафски начин...
Нашето смотано общество предпочита най-вече да се прави на вегетарианец и да презира господин касапина, засужилия коляч-месарин, който в скотобойната ни от политически добитъци, превръща в обществени трупове всеки, на който му дойде реда... Но това не е достатъчно. Нашето разединено българско мнозинство от сеирджии предпочита да се жали, че един-единствен лисунгер отново на живо ни разказва приказката за глупавия вълк и хитроумната Лиса, дето му нашепвала в ушето: „Болен здрав носи! Болен здрав носи!“
В националния ни случай Лиса и Вълчо са едно и също лице. Лиса е болна от власт, и ожесточение разтърсва държавицата ни - тази дядова ръкавичка, а инак Вълчо е здраво ядосан и с кървясали от ненавист и обида вълчи очи гледа гърчовете на поредните партийни гиганти... Доган мъсти заради първия, втория и заради третия, бъдещ атентат срещу него, мъсти заради Бисеров, мъсти заради това, че е наричан „мръсен циганин“ в анонимките на фейсбук, мъсти и ще мъсти, защото боледува от самотата на строго охраняван дивеч, който предчувства, че краят му приближава, но относително е още далеч...
И за това Местан ни го каза: „ДПС не е в ролята на стара мома, за да чака някой да я пожелае“. И премълча продължението, а то е: „ДПС е загорял за любов момък, който чака поредния политически задник!“ Казвам ви дъще /Серьожа/, сещай се снахо / Бойко/! Нещата в България ще са такива, каквито решим ние, елитните атамани на турските трудещи и ромските махали у нас и в чужбина.“
Това де факто е положението. Народът ни в колективна безпомощност не може да се справи с един зъл гений, който ни върти на малкия си пръст. Но той има имперски нрав и империята му в България процъфтява...
Ако ГЕБР и Реформаторският блок не успеят заедно да вземат решаващо парламентарно мнозинство, ще се наложи на Крали Марко от с. Банкя да седне по турски до ходжата Ахмед Исмаилов Ахмедов от с. Дръндар, Варненско. Това ще бъде поредното фатално предизкателство пред демокрацията, но не и последното предупреждение към Доган.
