След местните избори наесен – същото като преди тях
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Миналата седмица драгалевската врачка Костов прогнозира, че на местните избори през есента ГЕРБ ще пожъне поредната си победа. Колкото и да ми e неприятно, този път май ще трябва да се съглася с него.
Но не защото той е толкова вещ в гаданията си. А по скоро поради това, че така е направена системата ни.
Съгласно ал. 1 на чл. 2. от конституцията ни „Република България е единна държава с местно самоуправление”. Прекрасно като декларация. Отидем ли обаче към нейната глава 7, нещата стават сложни.
От една страна, там пише (чл.141, ал.1) че „общината има самостоятелен бюджет”. По-долу обаче (ал. 5 на същия член) се оказва, че „Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините”.
И за капак чл. 144 пояснява, че „Централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление”. Скромно е добавено, че този „контрол” е „само когато това е предвидено със закон”. Ама нали се досещате, че то е предвидено... И пак със закон е „предвидено”, че и съдът (третата власт в държавата) може и да сваля от длъжност кметове, иначе избрани не от него, а от населението.
Извинявам се за тези по-скоро юридически главоблъсканици, в които вкарвам читателя, но те ми дават основанията да направя някои тъжни констатации.
Първата е, че прословутото „местно самоуправление” е чисто декларативно, по-скоро за да замажем очите на европейците.
Т. нар. „централна власт” никога не е била национална, а винаги политическа. В смисъл, че която партия я държи, тя определя и какви пари „от средствата от бюджета” ще отидат към съответната община.
Спомняте ли си например как през далечната 1995 г. Клара Маринова показваше една карта на България, почти цялата в „червено”? И намекваше, че малкото „сини общини” (между тях и София и Пловдив) „ще имат проблеми” с „донорството” от държавния бюджет?
Е, имаха. Дупките по софийските улици се превърнаха в ями (по едно време им викахме „софиянки”, но не по името на столицата, а на тогавашния й „син” кмет). А пловдивските „майни” направо отлетяха „на гърневската си (пак идва не от гърне, а от Спас) майна”...
Втората ми тъжна констатация е, че ако по принцип общината „не е добре” в отношенията си с „централната власт”, тя изобщо ще е „ич недобре” и за собствените си жители.
В България така стана, че в последните две десетилетия общините по естествен път се разделиха на „бедни” и „богати”. Един Несебър например „снася” към София като данъци и такси вероятно стотици пъти повече, отколкото една Кула (не намеквам, че това е родното място на сегашния председател на БСП).
Какво обаче прави след това София? Ами много просто – прибира от „богатия” и преразпределя към „бедния”. И ако „богатият” не е от „наш`те”, а „бедният” е, парите на „централната власт” потичат от първия към втория.
Или, обратно на българската поговорка „болен здрав носи”, се получава, че ако си „гъст” с властта, може и въобще да не се опитваш да се лекуваш – тя ще ти снася парите от „здравите”...
Разбира се, далеч съм от мисълта да противопоставям „бедни” срещу „богати” общини – в края на краищата може би сам Бог е отредил коя в какъв регион (изостанал селски или привлекателен морски) се намира. По-важното обаче е, че при нас София (разбирай „централната власт”) фактически изземва част от функциите на Бог и на практика правителството и парламентът решават от кого точно (и колко) да вземат и на кого точно (е колко) да дадат...
И ето така стигам до третата, но не и по важност, тъжна констатация – че сборът от горните две подсказва, че който е на власт в държавата, той всъщност командва и местното самоуправление.
С което то престава да бъде такова и се превръща в „управлявано отгоре самоуправление”.
Защото в изборите българинът се проявява толкова като гласоподаващ, колкото като „интуитивно животно”. На парламентарните обикновено той импровизира, че дори и импровизира. В резултат на което понякога в Народното събрание се появяват и чудати политически „герои”.
На местните избори обаче на българина му сработва инстинкта за съхранение. Бог високо, но „царят” е в София. И от него зависи доколко „местният българин” ще оцелява, докато онзи в София „царува”.
Ами социологическите агенции не спират да твърдят, че сегашният „ще царува” още дълги години. Това ежедневно се чува и по всичките телевизии.
А „интуитивното животно”, и без това в криза, мисли за оцеляването си. Поради което драгалевската врачка е права.
Пък иначе вие си гласувайте, де...
