Последвайте ни в Google News Showcase
Йосиф Сърчаджиев вече не смеел да излиза от къщи сам, притеснен от влошеното си здраве. Освен говорните проблеми и парализата, които получи вследствие на преживения инсулт, напоследък го закъсал и с очите. Учел се да познава хората само по миризмата ми, защото открай време не помнел почти никакви имена. Случвало му се често да се обърква и погледът му да се замрежва, което го поставяло в опасни ситуации, особено на пътя.
Когато съпругата му Райна нямала възможност да го придружава, на помощ идвали домашните му любимци. Въпреки че Йоско живее предимно в село Кичево, по-известно със старото си име Помашка Лешница, намиращо се на 110 километра от столицата, зимата кара в София заради тежките битови условия в забравените от Бога селца из провинцията. Препоръките на лекарите били да си полежава повече и да не излиза на дълги разходки, но легендата от „Време разделно“ се чувствал безполезен и често хуквал навън да плати някоя сметка или просто на пазар.
Сърчаджиев е стопанин на две кучета, които използвал като водачи в такива случаи, защото бастунът отдавна не му вършел работа. Умните животни го ескортирали по тротоарите, разбирали кога светофарът свети зелено или червено, след което сигнализирали на актьора дали да спре, или да продължи и му помагали да се ориентира с градския транспорт. Понякога вземал само едното, друг път - и двете. Всъщност животните са голямата на страст на артиста. „Те са част от моя живот. Откакто съм се родил, имам животни в моята къща – не само кучета и котки, но и зайци, змии“, споделя той. През годините гледал още папагал, че дори и маймуна, която била внесена от Китай, но не могла да се адаптира и починала.
