ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Наши водещи банки могат да спасят вложителите на КТБ. Те могат да им изплатят суми по депозитите, а след това да си чакат парите от затворения трезор. Този вариант е бил обсъждан на среща между топбанкери и високопоставени депутати, съобщава "Стандарт". Ако спецзаконът за КТБ не бъде приет, то вероятно отварянето на трезора ще се отложи още веднъж. И вместо на 21 септември по-вероятната дата ще е около 15-20 октомври. Пред депутати шефове на най-големите ни трезори дали да се разбере, че банките са им в много добра ликвидност. И могат без проблем да посрещнат вложителите на КТБ. Ако този вариант влезе в ход, най-вероятно няма да се пресмятат високите лихви. Но все пак хората ще са спокойни, че ще си вземат парите.
От Българска стопанска камара също имат предложение за решаване проблема на депозантите чрез цесиониране на техните вземания от затворения трезор. Според тяхната схема, търговските банки могат да предложат на вложителите в Корпоративна банка договори за цесия на вземанията им в размер на левовата равностойност до 100 хил. евро. Банките ще открият депозит на името на съответния клиент и така ще се превърнат в кредитор на КТБ, а вземанията им ще бъдат гарантирани от фонда.
Банкери отказаха да коментират подобен сценарий. Не е имало среща с никой от шефовете на "Райфайзенбанк", "УниКредит Булбанк" и "Банка ДСК", научи "Стандарт" от съответните кредитни институции. Те дори не са чували, че техните трезори са спрягани да изплащат влоговете в затворената КТБ. "Нещата не са толкова прости. Първо се взема решение как технически да се осъществи процедурата, уточняват се всички подробности", поясни виден банков директор.
По време на банковата криза през 1996-1997 г. наистина сметките в затворените трезори бяха изплащани от здравите банки, но тогава те бяха държавни и това ставаше доста лесно. След като минеше едномесечният срок от затварянето на банката, вложителите можеха да отидат на гишетата, да вземат удостоверения за размера и номерата на сметките си и с тях да посетят определената от БНБ банка, която ги изплащаше. В повечето случаи това беше Пощенска банка, която имаше достатъчно голяма клонова мрежа и възможности да извършва тази дейност.
