ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Наричат поета Евтим Евтимов „певец” на виното и любовта. И сигурно е така, защото изпод талантливото му перо са се родили едни от най-нежните стихове, писани за магическото чувство – „Обич за обич”, „Ако ти си отидеш”, „Шапка ти свалям, любов!”... Стихове, посветени на една забранена любов в миналото на Евтимов - поетесата Петя Йорданова. И на жената, която e плътно до него в есента на живота му – съпругата му Романьола Мирославова.
Eвтим Евтимов е роден на 28 октомври 1933 г. в Петрич. Автор е на близо 40 поетични, белетристични и публицистични книги, сред които и романът "За това ли беше всичко", вдъхновен от реални исторически събития.
Интервю на Румяна Стефанова
- На прага сме на Деня на българската просвета и култура – 24 май. Какво е днешното битие на поета, г-н Евтимов?
- Живея като всички пенсионери – плюс, минус, както се казва. Но добре, че е синът ми, да ми помага в плащането на сметките. Да си призная честно дори не знам какви са.
- Излиза, че ако възрастните хора нямат млад човек до себе си, са загубени...
- Няма да могат дори да излязат навън. Ако няма кой да попита за теб, си обречен на забрава. А най-страшното е забравата. И самозабравата. Самозабравата се отнася за политиците. А забравата - най-вече за пенсионерите. Забравят ли те, все едно, че вече не си жив. Все едно те няма.
- Самозабравата е диагноза за нашите политици. Нали виждате какво става сега - СРС-та, скандални записи на разговори...
- Възмутен съм от това, което става. Но подслушването не е от днес. Такова „наблюдение“ изпитах на главата си преди Десети ноември. Непознати хора бяха влизали у дома да ровят ръкописите ми. Нищо не беше изчезнало. Но от самият факт, че бяха бръкнали с мръсни ръце в душата ми, ме заболя много повече.
- Какъв беше поводът да предизвикате това нездраво любопитство?
- Работата ми. Тогава бях главен редактор във в. „Литературен фронт”, а в Съветския съюз вървеше перестройката, която българската интелигенция следеше с интерес. И тогава страниците на „Литературен фронт” се превърнаха не само в място за публикуване на преводни руски статии, но и за изява на българските „инакомислещи”, както ги наричаха по онова време. Това не беше прието добре от тогавашните власти.
- А имали ли сте неприятности с ДС?
- Като главен редактор на „Литературен фронт” са ме викали. Предупреждава ли са ме да не пренасяме „мръсната пяна” от Съветския съюз - имаше такова определение от най-високо място. Разбира се, това не ме уплаши, затова през 1988 г. по височайщо нареждане бях свален от поста.
- Много хора казват, че тези трудни времена не са за поезия. Така ли е наистина?
- Няма лошо време за поезията. Който може, го може по всяко време. Навремето Богомил Райнов издаде роман със заглавие „Няма нищо по-хубаво от лошото време”, това се отнася с пълна сила за писателите и поетите в днешното време. Никой не е казал, че хубавите стихове се пишат само през пролетта. Красива поезия можеш да сътвориш и през есента.
- Спомнятe ли си последния стих, който написахте?
- Не мога да ви го изрецитирам. Но в интерес на истината след дълго мълчание, вкъщи за пръв път имам около десетина-петнадесет лирически стихотворения. Не са само любовни, те са размисли за живота. За това, което става край нас, с нас, у нас.
- Наричат ви трубадур на българската любовна лирика. Има ли време за любов?
- Мисля, че всяко време е за любов. Тя не е дар само за младите. Има ли любов, ще има и поезия. Защото любовта е поезия, поезията е любов.
- Преди 23 години всички гледахме към светлото бъдеще, а то все не идва. Защо стана така?
- Защото през всичките тези 23 години ни управляват посредствени политици. Без разлика кой е бил на власт – червени, сини, жълти... Вместо да подобрят положението на българския народ, те го влошиха. Политиците са причината и за големите протести, на които се вдигнаха хората.
- Ще се успокои ли скоро духът на народното недоволство?
- Няма как да се успокои, защото желанията на хората така и не се удовлетвориха. Някои сигурно по обективни причини, други - просто защото няма политическа воля нещата да се променят. И това ще събуди отново позадрямалия за малко дух на недоволството. Отново ще има бунтове, стачки, долу тоя, горе оня...
