Последвайте ни в Google News Showcase
Над 1,5 млн. лв. обезщетения са платени от хазната през 2019 година по дела за нарушени човешки права и бавно правосъдие. Това показват данните на Министерството на правосъдието.
Според статистиката през 2019 г. ведомството е сключило 259 споразумения за бавно правосъдие, по които са изплатени 620 200 лв. Споразуменията са по реда на Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. По нея се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Проверката се извършва от Инспектората на ВСС, а министърът на правосъдието се произнася по основателността на заявлението”, уточняват от МП.
Отделно пак за миналата година по дела срещу България в Европейския съд по правата по човека в Страсбург са изплатени общо 459 446 евро, които са равни 898 600 лв. И двата вида дела пък обичайно се водят от пандизчии, които се жалват от дълги арести или лоши битови условия зад решетките. Според статистиката на правосъдното министерство новообразувани дела от съдилищата в страната по жалби от лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, общо за 2018 – 2019 г. са 1160 броя. Пак по данни на ведомството най-често пандизчиите се жалят от вреди, причинени им от затворническата администрация или държавата.
Последният пример е обитател на бургаския затвор, който счупи всички рекорди по жалби. За една година той е изпратил 500 сигнала до всички възможни прокуратури. Това прави средно по 2 жалби през всеки работен ден. Затворникът упорито се жалвал от всевъзможни неща, които не му харесват в килията, а и извън нея. Един път се оплаквал, че му сервират малки порции и не може да се нахрани друг път - че възглавницата, на която спи, не му е удобна, защото е прекалено твърда, после - че се чувствал некомфортно от лоши миризми, от които му прилошавало.
Списъкът с абсурдните му писания и просби за помощ от прокуратурата няма край. Сред купищата с налудничави жалби има и оплакване от асортимента, който се предлага в затворническата лафка - бил прекалено беден. След като изразил недоволство от всички битовизми зад решетките, пандизчията отворил нова страница и започнал да пише жалби и срещу надзирателите, които според него го гледали лошо и с особено неприятни погледи.
Кореспонденцията между претенциозния затворник и прокуратурата няма край и се превръща в истински административен тормоз. Държавните обвинители нямат право да игнорират стотиците жалби и по закон са длъжни да разгледат всяка една, да извършат необходимата проверка и да отговорят, независимо колко е абсурдна. Това изисква огромен обем от работа, още повече че недоволният затворник обжалвал след това и пред висшестоящите прокуратури - апелативна и ВКП. Въпреки че при нито един от сигналите не са открити нарушения, авторът им не спирал да се жалва.
Друг затворник – от пазарджишкия зандан, се ожали преди време от условията в килията си. През ноември 2016 г. Мехмед Михайлов се обади на редакционния телефон на вестника, за да съобщи, че се е нагълтал с пирони в знак на протест. „Изгълтах 10 - 12 пирона, искам да ме преместят”, заяви тогава пандизчията
Впоследствие се оказа, че той не е пускал официална молба до властите с искане да бъде върнат в пловдивския зандан. А от там бил преместен в пазарджишкия, след като се изпокарал със съкилийниците си, че дори и със служителите на затвора в Пловдив. „Преместването е възможно след подаване на молба до главния директор на ГДИН, но такава той не е подавал и съответно не е получавал отказ. Назначена му е диета, за да отдели погълнатите предмети”, съобщиха навремето от Министерството на правосъдието.
Гълтането на пирони било запазена марка на затворника рецидивист. При предишното си пролежаване той отново гълтал пирони. Изчегъртвал ги от стените и ги поглъщал, за да изнудва по този начин с различни искания затворническата управа. „Това го прави често. Запазена марка му е”, потвърдиха надзиратели.
Мехмед имал психически отклонения и обикновено правел това, което на него му се иска, а не което трябва. Заради многото му конфликти в Пловдив властите решили да го преместят в затвора в Пазарджик, но на него пък там не му харесали условията. Към 2016 г. Мехмед излежаваше присъда от 6 години и 8 месеца затвор заради грабеж от деца сираци. Миналата година Мехмед нападнал с нож трима възпитаници на дом за деца без родители. Той принудил две от момчетата да заложат мобилните си телефони. От единия апарат прибрал 30 лева, а от другия – 50 лева. След това заплашил с нож третото момче, от което взел 250 лева. До момента, преди последната присъда за грабежа над сираците, е имал 4 присъди – две през 2011 г. – за кражба и хулиганство, една през 2012 г. пак за хулиганство и четвърта – за закани с убийство. Престоят му в затвора по старите присъди е бил за над 6 години.
