Държавата се разпадна

Европа спира парите заради далавери

Бойко Борисов никога повече няма да бъде министър-председател на България, а ГЕРБ ще изчезне много по-бързо, отколкото очакваме днес. Оставката на правителството е най-малката промяна, която ни очаква. Българската политическа система ще бъде рестартирана, каквото и да се случи оттук нататък. Ще има смяна на поколенията и смяна на стила. Преходът рухва пред очите ни, така както през 1997 година пред очите ни се разпадна перестройката. Предстои ни да изобретим новия модел на управление и трябва да положим всички усилия той да бъде по-добър от този, в който живяхме до сега. Това не означава само Велико народно събрание и нова Конституция. Означава много повече. Днес България е пред фалит. Съвсем скоро, след встъпването в длъжност на служебното правителство, ще разберем истинското състояние на държавата. Фискалният резерв е изпразнен, здравеопазването е в колапс, пенсионната система е във фалит, енергетиката е в несъстоятелност, образованието е неадекватно на времето, в което живеем и произвежда бедност, почти всички сектори в икономиката са монополизирани, а погромът върху малките и средните предприятия е безпрецедентен за новата ни история. Скоро предстои да разберем, че магистралите, с които се хвалеше толкова много бившият премиер, няма да бъдат платени с европейски пари, а с парите на данъкоплатците. Това е така, защото документацията за строителството им е тотално сбъркана, а обществените поръчки са опорочени от управляващите. Европа не дава пари за далавери. Магистралите на Борисов ще се помнят дълго не заради непрекъснатото рязане на ленти, а заради солената цена, която ще платим за тях. Въпросът вече не е опира само до възстановяването на щетите от управлението на ГЕРБ, а до изграждането на нови системи и сключването на нов обществен договор. Затова промените, които ни очакват са много по-големи, отколкото можем да си представим днес. Не бива да имаме свръхочаквания към следващите управляващи, които и да са те. Слава Богу нов месия не се очаква. Очаква се грамотно и сдържано управление, което ще има тежката задача да положи основите на България след прехода. Хората, които през последните седмици излязоха на улицата, може и да не успяха да формулират исканията си литературно и подредено. Но показаха, че разбират кой е най-големия проблем пред българския обществен живот. Това е липсата на справедливост във всичките й форми – от неравномерното разпределение на парите и тежестта на кризата, до липсата на носене на каквато и да било отговорност за управленски решения. Искането за нова Конституция не е наивност, а знак, че обществото ни е готово за голяма промяна и че разчита на себе си за осъществяването й. Истината е, че хората не изпълниха улиците и площадите само заради сметките си за ток. Непосилните сметки за ток се оказаха само повод за масовите протести. Причината е, че протестиращите отказаха да се примирят с начина, по който живяха през последните години и го показаха ясно на политиците. Това беше по-лесната част от промяната. Сега предстои по-трудната. Трябва да изберем по какъв път искаме да вървим оттук нататък. Моментът е важен, защото ще определи как ще се развиваме през следващите десетилетия. По този повод ще ви разкажа една история. Преди 30-тина години Ирландия беше много по-бедна страна от България. В продължене на 200 години тя беше в тежка икономическа криза, която води до имиграцията на десетки милиони ирландци. Днес в САЩ живеят около 40 милиона ирландци, докато населението на Ирландия е малко над 4 милиона. За 30 години тази бедна и обречена държава успява да се превърне в една от най-развитите европейски държави, с едни от най-високите доходи на глава от населението, с модерна икономика, ниска безработица и безупречно здравеопазване. Днес населението на Ирландия нараства най-бързо в Европа. Преди 30 години в тази малка страна не се е появил месия, но се е случило чудо. Чудото се нарича силни и целенасочени инвестиции в образованието с пълното съзнание, че тези инвестиции ще се върнат в дългосрочен план. Днес България се нуждае от същото и по този въпрос трябва да бъде търсен и обществен, и политически консенсус. Всичко останало ще ни обрече на бедност за още няколко десетилетия, каквато и Конституция да си напишем. Кризата, в която изпаднахме днес е възможност, но тази възможност може да бъде пропусната, ако сбъркаме посоката. Сега е моментът да принудим политиците, които и да са те, в следващите години да превърнат образованието в най-важния сектор за икономиката ни. Това е единственият начин да заживеем нормално и спокойно. Всичко останало ще ни обрече на нов крах. Накрая имам две хубави новини – първата е, че изборът е в наши ръце, а втората – че надеждата е пред нас.