Дъщерята на актьора Кирил Господинов със спомени за баща си: Беше болезнено скромен и изключително свободолюбив човек
Последвайте ни в Google News Showcase
Веселина Господинова е дъщеря на актьора Кирил Господинов. Пред сутрешния блок на Нова телевизия Веси разказа спомени за легендарния баш майстор, които е представила в последния си проект – книгата „Баш майстора завинаги”.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
„Хората искам да ме свървзват с една свобода и слънце – каза Веси Господинова пред Ива Софиянска-Божкова. - За мен е чест да ме свързват с невероятния ми баща и винаги е било така. Иначе сега цялото ми време съм отделила на книгата за баща ми. Направихме една изложба, която озаглавихме също „Баш майстора завинаги”.
В НАТФИЗ учих при Стефан Данаилов, след това работих с Николай Урумов. Той ме пое. Преди това обаче исках да ставам сърдечен хирург, детска филология да уча, за да съм учителка. В крайна сметка не останах и в театъра, а и баща ми казваше, че с театър трябва да се занимавам когато стане ясно, че не мога с нищо друг. Защото това е един много тежък труд, в който трябва да даваш всичко от себе си”.
Веси Господинов описва своя баща като изключително свободолюбив човек, който обича селото, морето, земята, рода си, майка си. Истински българин.
„Имаше една сериозна бездна между нас, тъй като аз бях в пубертета, а той вече пенсонер - разказва дъщерята на Кирил Господинов. - Давам си сметка, че наистина не е имал личен живот. Цяло лято е обикалял. Супер готин, супер искрен, истински мъж и човек. Никога не се е изживявал обаче като звезда и известен. Иначе, с когото трябва, винаги е бил твърд.
Открих едни документи, от които става дума, че директорът на теаръта във Варна е бил критикуван от баща ми. Абсолютно непокорство от страна на баща ми и то в онези години. Открих и молбата му за напускане на театъра във Варна. В нея направо си пише, че не иска да работи под ръководството на въпросния директор.
Иначе беше болезнено скромен. Ненужно скромен човек. Пикът при него и онова поколение бе през 70-те и 80-те години на миналия век. 90-те години цялата държава и цялото онова поколение бе пълен крах. Всичко рухна. В един момент спря да помни текстове и това го съсипа. Заедно учихме текстовете накрая и го мъчеше, че не може да партнира на колегите си. И го притесняваше, че като излезе и забрави, хората ще се разсмеят и ще кажат: „Ее, баш майстора”. Як, голям красавец, две хубави деца и накрая не може да ходи и да помни текстове. За какво му е този живот? Това много го тормозеше в последните му години. Той сам си бе избрал и искаше да си води този начин на живот. Да е достоен, да не тежи на някои хора, да не ги занимава със себе си. Последното, което ми каза е че много ме обича. След снимките на „Другия наш възможен живот” с Иван Иванов, той дойде на село при баба ми и дядо ми и ми каза къде иска да бъде погребан. На мен лично. Мъчно и тъжно му беше, че не може да е с приятелите си, че няма как с тях да прави пиесите, които иска. Последните пет-шест години от живота му не можеше да ходи. Мъчно му бе, че здравоеопзването ни е на такова ниво. Никога не е ходил да се моли за пенсия или за пари. Много му бе мъчно, че хора, които нямат възможности, са по-успяващи от неговите приятели, които са починали по най-нелеп начин. Лъчо Стоянов бе пребит пред театър „София”, Милен Пенев бе открит мъртъв на една пейка във Варна”.
Веселина Господинова казва, че не е научила от баща си да бъде търпелива и смирена, но да не търпи неправдите.
„Ако мога сега да му кажа нещо, е да се връща веднага и да ми помага, че вече не издържам. Бих искала да си види внуците и да им се радва”, казва дъщерята на актьора Кирил Господинов.
