Бях на пет години. Играех си с децата в родното място на баща ми - Грудово (днешен Средец), когато посегнах да погаля един доберман. Неочаквано той се нахвърли върху мен. Захапа ме по главата. Челюстите разраниха цялата ми глава. Беше ужасно. Баща ми се появи след секунди. Взе ме на ръце и така ме носи до грудовската болница. Там сам ми направи 12 шева... След това ме постави в колата и право към София. На всеки час преглеждаше направената превръзка. И не за последен път спаси живота ми."
Това разказа пред "Труд" Руслана Петрова (22), голямата дъщеря на проф. Николай Петров, новият здравен министър от служебния кабинет. Професорът е един от водещите анестезиолози на България, затова оглавява реанимацията на ВМА и е председател на Дружеството на анестезиолозите у нас.
Петров има още две деца - Стефан (18) и Никол (5). Наследниците му са плод на двата му брака. "Аз съм кръстена на майката на баща ми - Руска. Тя е била медицинска сестра в раковата болница в Бургас. Може би това му е повлияло да се насочи към най-хуманната професия", казва Руслана.
В четвърти клас за жалост тя отново става пациентка на баща си. Той подарява прекрасно колело бегач от Франция, за което завиждат куп приятелки. Както обаче се носи с гордост с него по улиците на Грудово, пада. "Счупих си дясната ръка... Първият въпрос към татко, без въобще да мисля за болката, беше: "Ами, сега! Как ще пиша в училище?" Той ми отговори, че всичко отново ще е наред. Взе две летви от баба и дядо и обездвижи ръката ми", спомня си щерката.
Всеки ден проф. Петров връща от "оня свят" тежко болни пациенти, настанени в реанимацията на ВМА. Точно такъв е случаят и с Александър Александров, един от тримата военнослужещи от контингента ни в Афганистан, които бяха ранени при ракетна атака на летището в Кандахар на 24 януари 2010 г. Александър бе докаран във ВМА от германската натовска болница в Ландщул. Екипът на проф. Петров го пое в състояние, при което не можеше да се правят никакви прогнози. Пациентът бе в тежка кома. Днес Александър е жив и здрав и работи в поделението в Шумен.
Една от последните битки на професора, която води заедно с пациентските организации, е създаването на клинична пътека за будна кома. Става дума за около 250 души годишно, чиито близки не знаят на кой бог да се молят, та болните им роднини да получат адекватни грижи. За щастие пътеката е факт от началото на тази година.
Професорът е много отговорен и винаги, по всяко време на денонощието, е готов да се отзове на помощ, разказаха колегите му от ВМА вчера. По тази причина, щом научава за атентата на летището в Сарафово миналото лято, той зарязва близките си (с които бил тръгнал на почивка) и веднага отива в бургаската болница. За да помага на колегите си. Заслужено и заради тази си постъпка няколко месеца по-късно получи наградата "Лекар на 2012 г." за цялостен принос към здравеопазването ни.
"С проф. Петров работим от 10 г. Той беше първият човек, който ми подаде ръка, щом дойдох във ВМА. Твърдо застана зад идеята за създаването на Клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия. А по-късно и за екип за трансплантации. Впоследствие нощи наред будувахме заедно заради извършваните присаждания", разказа един от емблематичните лекари на ВМА - проф. Никола Владов. Според него проф. Петров познава в детайли проблемите на здравеопазването ни. "Затова много се радвам, че точно той стана здравен министър", завърши Владов.
На същото мнение е и друг колос на медицината ни - доц. Ивона Даскалова, шеф на ендокринологията във ВМА и председател на диабетната асоциация. "Голям професионалист! На него винаги може да се разчита. Случвало ми се е да го безпокоя за пациент в 4 ч посред нощ и пак се е отзовавал. А на международните конгреси на асоциацията ни е сред най-атрактивните лекари, защото той е и учен. Той въведе и иновативни методи на наблюдение", завърши доц. Даскалова.