Дъщерята на Саддам Хюсеин: Тръмп е различен от предишните президенти на САЩ
Последвайте ни в Google News Showcase
"Никога не съм виждала този момент и отказвам да го видя," каза в първото си интервю след смъртта на Саддам Хюсеин Рагад, най-голямата дъщеря на иракския диктатор.
В интервю пред Си Ен Ен тя допълни: "Подробностите за смъртта му са грозни и болезнени - но това е една почтена смърт", каза Рагад по телефона от йорданската столица, където тя потърси убежище след нахлуването в Ирак през 2003. "Това беше смърт, която донесе гордост за мен, децата ми, сестрите ми и техните деца, на всички онези, които го обичат и имат в сърцата си място за него."
Тогавашният американски президент Джордж Буш , който издаде заповед за нахлуването в Ирак, каза малко след смъртта на Саддам Хюсеин, че екзекуцията "нямаше да стане възможна без решимостта на иракския народ да създаде общество, управлявано от върховенството на закона".
Рагад, която обвинява САЩ за хаоса, който обхвана родината й, се надява, че новоизбраният президент Доналд Тръмп ще бъде различен от своите предшественици. "Този човек току-що зае място в ръководството ... Но от това, което е видно, става ясно, че този човек е с високо ниво на политическа чувствителност, че е много различен от тези, които го предхождаха," каза Рагад пред Си Ен Ен.
"Той извади наяве грешките на другите, по-специално по отношение на Ирак, което означава, че е много наясно с грешките, допуснати в Ирак и какво се е случило с баща ми. По време на кампанията си Тръмп каза, че е бил против войната в Ирак. И макар да наричаше Саддам Хюсеин "лош човек", Тръмп хвалеше бившия иракски лидер за това, че ефективно е убивал "терористи".
Рагад заявява, че не е била ангажирана в политиката и не подкрепя никакви групи и партии, макар сегашното иракско правителство да обвинява 48-годишната дама, че е подкрепяла бащината си баасистка партия, която сега е извън закона и дори поиска от Йордания да я репатрира.
Неотдавна пък бе обвинена, че е подкрепяла "Ислямска държава" (ИД) и дори е приветствала превземането на Мосул - това са все внушения, които тя яростно отхвърля.
„Разбира се, че нямам никакви връзки с тази група (ИД -бел. ред.) или с други екстремистки групи”, казва тя пред CNN. „Нещо повече, нашата семейна идеология няма нищо общо с тези екстремисти. Доказателството е, че тези групи станаха силни в Ирак едва след като края на нашето управление и ние напуснахме страната”.
Самообявените джихадистки групи избуяха в Ирак под лозунга за борба с „неверниците” от американската армия, а страната стана привлекателна и за чужди бойци. Днешната „Ислямската държава в Ирак и Сирия” се появи като "Ислямска държава на Ирак" през 2006 – годината на смъртта на Саддам Хюсеин и стигна до Сирия през 2014-а.
Рагад похвали управлението на своя баща за стабилността, която тя смята, че той е дал на Ирак, като твърди, че ИД и другите групи не биха могли да влязат в страната, ако баща й бе останал жив. За много хора обаче екзекуцията на Саддам постави край на живота на един брутален диктатор, който потискаше народа на Ирак за три десетилетия, който започна разорителни локални войни и наложи полицейски режим над някога богатата с петрол нация.
Хуманитарни организации обвиняват баща й в произволни екзекуции, мъчения и жестокости от възкачването му на власт до падането от нея. Неговите двама сина Удай и Кюсай, които загинаха в престрелка с американските войски през 2003 година, също са обвинени, че са заповядвали много жестокости.
„Хората, които го смятат за диктатор, могат да използват каквито етикети си искат”, казва Рагад. За нея обаче той все пак е „герой, смел, националист, символ за милиони”. „Той бе борец и знаеше, че краят му няма да е лек”.
Много неща, които медиите сега пишат за семейството й са измислици, смята тя. „Да имаше бруталности, понякога прекалени, а аз не мога да подкрепям бруталността. Но Ирак е трудна страна за управление и едва сега и народът го разбра”, казва тя.
Според нея близките на Саддам – тя, двете й сестри и майка й - не са били ангажирани в решенията, които е вземал той. „Жените от семейството не трябваше да се месят. Те отговаряха само, ако ги питат нещо, но те самите никога не задаваха въпроси”.
По време на две от най-големите масови убийства, допуснати при управлението на нейния баща – клането при Дижейл през 1982 и газовата атака на Халабжа, за да се потуши кюрдското въстание в края на 80-те, Рагад е била тийнейджърка с много слаба представа за това, какво става в страната.
А на 20 години години тя вече е имала пет деца за отглеждане и е трябвало да завърши и висшето си образование. „Бях много старателна студентка и повечето си време отделях за учене”, казва тя.
И тъй като сателитните приемници са били забранени в страната при управлението на баща й, тя самата признава, че не е имала информация за това, какво става по това време.
На 15-годишна възраст Рагад е оженена за Хюсеин Кемал, високопоставен военен, който е надзиравал иракската програма за ракетно строителство, ядрената програмата, както и химическите и биологически оръжия. Нейната сестра Рана е омъжена за брата на Кемал, също на висок пост. През 1995 година братята избягаха заедно с жените си в Аман.
След по-малко от година Саддам Хюсеин ги убеди да се върнат в Ирак, като им обеща амнистия, а след пристигането им заповядва на мъжете да се разведат с дъщерите му и три дни след това мъжете бяха убити.
Има много версии за това защо братята Кемал са избягали. В книгата си йорданския крал Хюсеин разказва за сблъсък по-големия син на диктатора Удай, според когото Кемал погрешно си е мислел, че Западът ще го приеме с отворени обятия, както и че САЩ ще направят от него лидер на Ирак.
„Това бе много тежко време за мен. Аз се оказах смазана между две фамилии, тази на баща ми и братята ми, от една страна, и тази на мъжа ми и децата, от друга”, спомня си Рагад, която има собствена версия за събитията, описвани в книга, която пише в момента. Децата й не са затаили злоба срещу нейното семейство заради смъртта на баща ми, смята тя.
„Знам, че е трудно за едно нормално семейство да разбере това. Но семействата на лидерите не са като обикновените и понякога е трудно да се разбере сложността на техния живот”, казва тя, като добавя, че нейната дъщеря, 30-годишната Хари Хюсеин Кемал е написала една все още непубликувана книга, съдето се впуска в дебрите на тези сложни семейни отношения.
След бягството и убийството на Кемал, връзката между Рагад и баща й губи от своя „блясък”. Едва по време на операцията на САЩ в Ирак връзките между тях се засилват отново, тъй като фамилията се обединява, за да се защитава. „И чак до последния си момент моят баща бе удовлетворен, благодарен и горд с мен”, казва тя.
За последен път тя е видяла баща си при семейно събиране в дневната им стая няколко дена преди нашествието на САЩ. Той е седял срещу нея, като е искал фамилията да остане силна и да е готова за бомбардировки над домовете им.
В първите въздушни удари на САЩ през 2003-та е пострадала и вилата на Рагад. Малко след това тя отива в Йордания, където получава убежище от кралското семейство. Никога не се връща у дома си, като трудно се адаптира към новите реалности и е прекалено заета с ежедневните си проблеми.
В Йордания тя живее комфортно, като прекарва много време с децата и приятелите си, но страда и за своя дом. Тя би искала да се върне, ако Ирак навлезе „в по-умерен етап, който да е далеч от обсебването от омраза и отмъщение”.
„Това е моят Ирак, на моето семейство и на моите предци – това е Ирак на всички. Защо да не си представям, че ще се върна? За мен е много нормално да се върна един ден”.
И въпреки сякаш безкрайния цикъл на насилия, Рагад е оптимистична за бъдещето: „Това, което е станало, е просто моментно състояние, състояние на нашествие и объркване. Но това не е съдбата на Ирак. Войната не е безкрайна. Разбира се, че има надежда”, казва тя.
