Последвайте ни в Google News Showcase
Мария-Луиза Бояджиева се занимава с музика, основно с оперно пеене. Тя е дъщеря на легендата на Националната телевизия, режисьора Хачо Бояджиев. Пред Ива Софиянска-Божкова и Нова телевизия Мария-Луиза говори за баща си, за любовта си към музиката и за бъдещите си планове.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
„Искам хората да ме приемат като певица. Надявам се да стана добра певица – казва Мария-Луиза Бояджиева. - Завърших оперно пеене – бакалавър в Академията Преди година получих шанс да отида в Москва и да запиша магистратура. Спецализацията ми е с оперно пеене. Иначе с пеенето съм започнала от малка. Разказвали са ми, че като малка съм си измисляла текстове и съм си пяла непрекъснато. От малка е любовта ми към пеенето. Не съм минавала през хор. На 14-15 отидох се насочих към специалисти за професионални занимания. Те препоръчаха да изчакаме заради гласа ми и след това отидох в читалището, където учех китара и там ме насочиха вече с пеене към Музикалната академия”.
Мария-Луиза Бояджиева казва още, че обича поп музика и джаз, но операта е истинското й призвание.
„Много обичам мюзикалите – признава тя. - Най-вече заради това и съм пяла мюзикъли. В академията пеехме „Фантомът на операта”. Почти всички стилове на танците съм минала, за двигателната система. Това е нормално. Щом се занимаваш с музика, нормално е да има танци”.
Мария-Луиза говори и за легендарния си баща – режисьорът Хачо Бояджиев.
„Баща ми беше особен човек. Много сериозен – признава Мария-Луиза. - Страшен професионалист. Залягаше на всеки детайл. Определено от него съм наследила любовта си към мюзикъла и имам режисьорското око за детайла. Веднъж ми каза, че съм зодия козирог, достатъчно умна и ще се справя. Препоръчваше ми да си вярвам. Когато бях в Академията, той вече беше болен и реално пропусна много моменти. Чувал ме е и се радваше страшно много.
Като малка често идваше да ме взима на разходки, почивки. Водил ни е с по-голямата ми сестра – Цвета на почивки. Имам спомени, като съм била на 3-4 години. Много обичаше да ме води на сладкарница, да му разказвам за личния си живот. Да ме пита дали имам гадже, защо нямам и докога така. Мама ми е разказвала, че е ме къпал като бембе. До последно поддържахме връзка, въпреки че с майка ми са се разделили като съм била малка. Реално не съм присъствала на негова работа на живо, но съм гледала негови работи, интервюта. Знам колко сурово се е държал. Познавам и двете си законни сестри – Михаела - по-голямата, и Цвета. Те са много готини и досега си контактуваме. Винаги е имало човешко отношение от тях. Готини хора са. Може да не е бил най-добрия баща, но определено е създал готини и свестни хора. Генът е добър.
Винаги съм била тихо дете, което гледа и попива. Определено му се възхищавах като човек и личност. Направил е невероятни неща за телевизията, постановките които е направил. Той наистина беше велик. Гордея се, че ми е бил баща.
Реално покрай него бе първият ми съзнателен сблъсък със смъртта. Приех го много трудно, но и няма как да приемеш такива неща по-различно.
Винаги, когато съм имала проблеми, той е бил насреща.Бе човек на малко приказки, но на място. Може да мълчи и наблюдава, но в точния момент да каже това, което трябва.
Хората винаги говорят с голям респект за него. В Русия също много го уважават. Той е бил много добър приятел с Йосиф Кобзон. Там приятно се изненадах, че го познаваха. Като чуеха името, веднага коментираха, че е голям режисьор в телевизията в България. Беше велик режисьор, велик професионалист. След него не съм видяла такъв. Невероятна ценност за телевизията. Не знам дали наистина го заслужвах като баща”.
