Дядо Дометиан бил ухото на ДС при патриарх Максим

Владиката писал доноси срещу големия скулптор проф. Любомир Далчев, топял и духовници

Митрополит Дометиан - един от претендентите за патриаршеския жезъл, почти едно десетилетие е шетал като агент на ДС в Светия Синод. В тайните служби Видинският влакита се е подвизавал под псевдонима Добрев. Дометиан е бил сред най-ценните агенти, защото е бил очите и ушите на комунистическата Държавна сигурност в българската патриаршия. Основната му задача била да "пее" редовно за разговорите и контактите на покойния Дядо Максим. По паспорт Добрев се казва Димитър Вълчев Топузлиев. През 1976 г. агент Добрев, който през този период е главен секретар на Светия синод, предупреждава водещия си офицер, че по предложение на патриарха за представител на българската църква в Торонто, Канада, заминава епископ Иларион. “Добрев реагира остро и изрази отрицателното си отношение към това назначение, заявявайки, че то е отплата за провизиите, които години наред се карали с джипа на Бачковския манастир за Максим. Според Добрев Иларион е неподходящ за поста, иронизира го, че не знае езици и го квалифицира като „консервативен, фанатик, непригоден, може да нанесе вреди на задграничната епархия”, пише в рапорта си до началниците си офицер Вутов. През 1978 г. Добрев натопил Максим, че често не бил съгласен с държавни назначения. Така например Любомир Попов, председател на Комитета по изповеданията, уведомил Максим, че Комитетът за култура изпраща архимандрит Горазд на работа в Полша, а патриархът отговорил огорчен: „Щом са решили, да върви, но да му се каже, че не представлява църквата и Светия Синод“, прочете ПИК в досието на владиката. Години наред Видинският митрополит минаваше в църковните среди за един от най-ерудираните и уравновесени духовници, често го спрягаха и за евентуален наследник на патриарх Максим. Дометиан говори свободно няколко езика, обиколил е целия свят, заемал е различни важни постове в църквата. Под расото обаче се оказа, че 40 години е крил шлифован и верен агент на комунистическите тайни служби. Добрев е вербуван във Велико Търново, а от 28 юли 1972 г. Васил Вутов го поема като водещ офицер. Агентурното му дело №31775 е открито знаково на Голяма Богородица – 15 август същата година. Има някаква скрита ирония в това съвпадение - сякаш партията е отбелязала поредната победа на материализма над Христовата вяра. От архивите на ДС става ясно, че духовникът още от 9 октомври 1970 г. е донасял редовно на службите и се е доказвал като “кандидат секретен сътрудник”. Той е "пял" на Първо, Трето и Шесто управление на ДС в продължение на 20 години. В рапортите си твърди, че помага на службите по вътрешни подбуди, защото бил български патриот. В досието му се съхраняват собственоръчно написани агентурни сведения, документи от ръководилите го трима щатни служители, регистрационен дневник и картони. Досието на дядо Дометиан съдържа над 700 страници, събрани в два тома. Разкритията му обаче са сухи и скучни и в нито едно от тях не се съдържа ценна информация за националната сигурност и църквата, както твърдят за свое оправдание доносниците с расо. Друг специалитет на видинския владика Дометиан са български емигранти, които обрисува като врагове на народната власт и партията. Най-впечатляващи обаче са доносите, които дава за световноизвестния скулптор емигрант проф. Любомир Далчев, брат на поета Атанас Далчев. През 1980 г. той живее със семейството си в Чикаго. “Съпругата му хвърля огън и жупел срещу народната власт. Далчев е по-умерен. Твърди, че не бил зачитан, дискриминирали го, а трудовете му били отхвърляни поради завист на колеги. Искал да твори свободно, а не по заявка”, информира Добрев. Според него професорът искал да прави в САЩ от изкуството си бизнес. Отправял предупреждения към властта в България да не пипа имотите му и особена ателието, в което имал ценни творби. Година по-късно Добрев получава специална задача да предостави на ДС още информация за връзките на проф. Далчев с вражеската българска емиграция в САЩ. Дометиан се справя бързо със задачата и на 30. ноември 1981 г.  рапортува: “Далчев прави изложби главно с историческа тематика, отвлечени скулптури. Работи за засилване на политическите антибългарски елементи. Рядко ходи на църква. Искал да направи скулптура на Св. София за църквата в Чикаго, но настоятелството бе обработено и отказа”, донася Добрев отвъд океана. Според него професорът говорел, че паметникът на Макгахан, дар от жителите на Батак и поставен на гроба му, бил лош. Емигрантите искали да му възложат той да направи бюст на Макгахан, но до поръчка не се стигнало. Далчев обяснявал, че избягал от България, за да може синът му да получи солидно образование. За жена му пък Добрев вади пикантерии, че въртяла любов със секретаря на професора П. Петров. Агент Добрев не прави изключение от събратята си владици доносници – топял е пред ДС  приоритетно хора от църковните среди. Изпял архимандрит Методи, игумен на Рилския манастир, че е подал молба да бъде пенсиониран, но в същото време смятал да остане на поста, за да взима повече пари – и заплата и пенсия. Библиотекарят на Св.синод Христо Георгиев Иванов представя пред службите като човек, който се оплаква от отношението на народната власт към него и критикува открито църковните и държавните органи. Епископ Симеон пък обвинява, че не докладвал подробно за състоянието на задграничните епархии. Изпълнителят на православни песнопения към БПЦ Цветко Чанков често миришел на водка, пропивал се и можел да стане алкохолик. Митрополит Андрей от Ню Йорк пък нарича “Разпутин”. Често обаче водещият офицер мъмри Дометиан, че и той се забърква в женски истории, а агентът се оправдава, че го топят нечестивци. В други свои рапорти до ДС митрополитът пише: „Предстои да бъдат изпратени монаси в Зографския манастир в Атон. Трябва да замине и Галактион, но той хитрува, явно не му се ходи там. Казал, че родителите му го оплаквали и затова не искал да заминава. Панкратий обаче се е срещнал с родителите му, без Галактион да знае, и установил, че те се радват, че синът им отива на работа в Атон.” В личните си разговори с водещите си офицери дядо Дометиан често се оплаква, че кариерата му не се развива бързо и в синода го подценяват. Наставникът му обаче го успокоява да не се притеснява и че скоро ще стане митрополит В друг разговор пък Добрев разстроено се жалва, че напоследък не го взимали в делегации на църквата в чужбина. Останал много огорчен, че не го включили в групата, пътуваща за Москва по случай годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция, а поканили незаслужено епископ Йоан, ректор на Духовната академия. Оплакал се на патриарха, а той го успокоил, че ще провери. “Ти се бъркаш нещо, ние не раздаваме поканите за пътувания в чужбина, не ни се оплаквай за такива работи”, срязал го водещият му офицер. След разсекретяването на досиета, видинският владика обяви аругантно, че няма за какво да се извинява на миряните, защото всичко било между него и Бог.