Дядо ми убил турски паша с оръдие

Веднага след 5 октомври 1912 г. в Дупница е сформирана Седма рилска дивизия. Като доброволец дядо ми Димитър Христов Бонев от с. Коркина, Дупнишка околия е разпределен в Седма планинска батарея. Обучава се като командир на оръдие. Първият му бой е при Бараковския мост на р. Рилска при селото, граница между свободна и окупирана България. Атакуват се и селата по цялото Рилско корито. Боевете се водят от Седма рилска дивизия и Струмския корпус на турската армия на постоянен гарнизон в с. Кресна. Жестокостта на турците е неописуема, палят селата, убиват мирно българско население и ограбват всичко, каквото им попадне, но турските орди са разбити. Устремът на Седма рилска дивизия продължава. Освободена е Горна Джумая, с. Железница, Симитли и с. Крупник. Турците се укрепват в Кресненското дефиле, водят се жестоки боеве. Да се премине през дефилето е невъзможно от завзелия стратегическа позиция башибозук. Но българин от с. Ораново превежда Седма планинска батарея от Седма рилска дивизия по незнаен и неокупиран от врага път. Над с. Кресна батареята завзема позиция и така се явява в гръб на турците. Започва се изненадващ оръдеен огън. Втория ден боевете продължават, но с неравностойни сили. Българската славна батарея насочва оръдията на хоризонтална стрелба. Успява да улучи със снаряд турски паша на бял кон. При тази гледка турците панически побягват. За три дни – 11,12, 13 октомври Седма рилска  дивизия в Кресненското дефиле успява да разбие турците. Дядо ми Димитър Хр. Бонев, живял щастлив живот, борил се е за свободата на единна обединена България. Отгледал е двама сина и три дъщери, има много внуци, почина на 86 години.