Дядо си пиеше кафето с Бойко

Много са хората, които смятат Евгения Живкова за прекалено дистанцирана личност. В действителност дъщерята на Людмила (осиновена по-късно от дядо си Тодор Живков) е много общителна и приветлива дама. Срещата ни е в ателието на именитата модна дизайнерка, а поводът – идващият женски празник 8 март. Но и не само той. Говорим за несъстоялата се демокрация, за  протестите, за миналото и настоящето – без задръжки и без грим. - 23 години след падането на режима на Тодор Живков България ври и кипи от протести. Защо демокрацията придоби такава уродлива форма, г-жо Живкова? -    Може би защото преходът към демокрация в крайна сметка не беше демократичен. Знаете, че дядо ми беше съден и после оправдан, върху цялото ни семейство беше оказван силен натиск. После всичко това се върна като бумеранг на т.нар. демократи, започнали този преход. Държавата ни беше разграбена, бяха приватизирани за жълти стотинки много работещи предприятия. Между другото дядо ми няколко пъти е споменавал, че има подготвен проект за нова Конституция. Смятам, че протестът на хората е оправдан. Всички сме потърпевши от високите сметки за ток и парно. Икономическото състояние се отразява и на фирмите. Малкият и среден бизнес, доколкото е останал, е на ръба на фалита. Междуфирмената задлъжнялост е голяма, също и към банките. Това е един голям проблем като цяло за икономиката. Хората са прави да имат своите искания. Друг е въпросът доколко реално успяват да ги изкажат и доколко те са реалистични, за да бъдат реализирани. - Вие някога участвали ли сте в протести? - Преди много години, като ученичка. В началото на 1979 г. имаше военен конфликт между Китай и Виетнам и си спомням, че тогава със съученици отидохме пред китайското посолство да протестираме. - Но сама казвате, че всички сме потърпевши от случващото се в държавата. Сега бихте ли излезли на улицата? - Сега по-скоро не, защото въпреки, че не съм партиен член, като бивш депутат от Коалиция за България, мога да бъда обвинена, че съм на улицата по политически причини. - БСП ли е алтернативата на това управление? - БСП е алтернатива на това управление в широка коалиция и голяма гражданска квота. Вероятно до изборите ще има лява вълна. Според мен ще е добре, ако има експертно правителство на основата на широко национално съгласие. - Как го виждате това национално съгласие? -  На този етап не мога да коментирам този въпрос, тъй като не се знае кои партии ще влязат в следващия парламент. Смятам обаче, че колкото повече професионалисти, които са наясно с проблемите на икономиката, образованието, културата, здравеопазването и т.н., влязат в едно такова правителство, толкова по-реални са възможностите за решаване на проблемите. - Вие самата готова ли сте да се върнете в политиката? Оттеглянето ви преди четири години предизвика много недоумения, а и догадки. - Поне в момента на интервюто ни нямам нагласата за връщане в политиката. Но човек никога не знае. Затова не искам да казвам, че се отказвам категорично от политиката. На този етап имам желание да се занимавам с мода и моден бизнес. - С Бойко Борисов сте стари познати, още от времето, когато охраняваше дядо ви. Какви са отношенията ви днес? Говорите ли за политика? - Обикновени отношения между познати. Понякога се чуваме по телефона, но никога не говорим за политика. Бойко явно не иска съвети от леви политици с опит в сферата на образованието, закрилата на децата, културата, а и в мониторинга, който имаме от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Малко известен факт е, че през мандата на предишното правителство аз като член на ПАСЕ бях в комисията по мониторинг и съм човекът, който работеше за излизането на България от тази пост-мониторингова процедура. Ако и той, и ГЕРБ бяха по-отворени за диалог, вероятно можеха да получат някои добри съвети. [caption id="attachment_58856" align="alignnone" width="518"] Бойко Борисов по времето, когато е бил бодигард на Тодор Живков.[/caption] - Каква е вашата оценка за работата му като министър-председател? - Той има определени качества на лидер. Въпросът е доколко е тактичен и подготвен за политик и министър-председател. Все пак Бойко Борисов израстна през последните години - главен секретар на МВР, след това кмет на София. Човек безспорно се развива, независимо от какво стъпало е тръгнал. Но смятам, че още му липсват много опит и знания, за да бъде добър политик. - Сравняват го с дядо ви, а като че ли и самият Борисов се опитваше да „взима” нещо от неговия образ. Намирате ли някаква прилика между двамата в стила на управлението? - Не бих го сравнявала с дядо ми. Двамата са много различни, мисля, че това беше умишлено правено сравнение, за да може обичта на хората към Тодор Живков да се пренесе върху Бойко Борисов. Дядо беше човек, който се вслушваше в различните мнения, за да почерпи от тях знания. Да извлече най-полезното и най-правилното за конкретен въпрос. Дядо ми познаваше изключително добре цялата икономика на България, културата, образованието, също и финансовото състояние на страната ни. Имаше ясна визия за развитието ни за години напред, не случайно имахме петилетки. Оказва се, че те май не са толкова лошо нещо. Също така дядо ми изграждаше добри лични приятелства с много чужди политици, бизнесмени и общественици, и използваше тези отношения в полза на България. Интересен факт е, че дядо прощаваше и се срещаше дори с враговете и предателите си. Например след 1989 г. при него на среща дойдоха Ахмед Доган, Велислава Дърева, Светлин Русев. А по време на очна ставка по дело №1 между него и Димитър Станишев, той казва, че поема цялата отговорност за всичко и да оставят на мира човека. - Бойко Борисов беше охрана в последните години на Тодор Живков. Бяха ли близки двамата? - Отнасяха се един към друг със съответното уважение. Но дядо поначало винаги се е държал много човешки с хората, които работеха за него. Дори и като генерален секретар на ЦК на БКП намираше време да си поговори с персонала, който ни е обслужвал. Събираше ги на кафе, питаше ги от какво имат нужда, какви проблеми имат. По този начин черпеше информация и за живота на обикновените хора. Помагаше им с каквото може. Такъв беше и с Бойко Борисов, така се отнасяше и към другите момчета от охранителната фирма. Всъщност Бойко придружаваше дядо, само когато излизаше, вкъщи дежуреха други хора от неговата фирма. Дядо често сядаше с тях и Бойко на приказки и турско кафе, дори понякога ги канеше на обяд. - А как се обръщаха един към друг? - Бойко с учтивото обръщение – „господин Живков”, дядо го наричаше на малко име - Бойко. - Всъщност каква беше причината Тодор Живков да има денонощна охрана и защо точно „Ипон” се грижеше за неговата сигурност? - Основната причина беше, че той е бивш Държавен глава и след като през 1992 г. държавната охрана от барети беше внезапно свалена, тъй като вече нямало заплаха за живота на Тодор Живков, се наложи да наемем частна фирма. Това беше друга фирма, не фирмата на Бойко Борисов. След около две години един ден дядо ми каза, че са му се обадили по телефона и едни хора искат да поемат безвъзмездно охраната му и да се срещнем с тях. В началото аз бях против тази безвъзмездна охрана, и не познавах хората, затова известно време  задържахме за нощна охрана старата фирма, а ползвахме Бойковата само през деня. Останахме доволни от работата им, и след време продължиха само те да ни охраняват. Цялото интервю четете в новия брой на "Ретро"