Дянков, затвори си устата!

Слаб (2) за бюджетните пируети на властта

Ако вярваме на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, последният бюджет от последната година на мандата на ГЕРБ е бил най-лесният. Но защо ли като се вгледаме внимателно в него виждаме, че прилича досущ  на  бюджет 2008 – последният предкризисен. Меко казано – преписан е от него. Поне във важната му част за приходите. „Консервативен“ и „реалистичен“ са другите  две определения за бюджета, дадени от финансовия министър. Няма алтернатива на сегашното управление, поне във финансовата сфера, казва още той. Дали обаче е така? Да вземем брутния вътрешен продукт /БВТ/. Бюджетът е разчетен за негов ръст от 1,9%. Твърде смело, като се има пред вид, че Европейската комисия прогнозира за догодина растеж от 1.4 на сто за България. Но ако продължаваме да се доверяваме на министъра на финансите, приходите били пресметнати при ръст от 1.2%. Добре, но това подсказва, чеуправляващите са го правили за себе си – т.е. разчитат на втори мандат. В бюджета няма изборни харчове, запазва се стабилността в България и за първи път той ще позволи дългосрочно планиране и приемственост в приоритетите – такава пък е оценката на президента Росен Плевнелиев. Да, няма изборни харчове. Истината обаче е , че в тази криза потреблението – т. е. Покупателната възможност на населението, се е стопила като сняг. А всъщност то помпа две трети от БВП. Нека да ссме откровени - приходите са мижави, бизнесът – полуумрял, а няма как да се планира и дефицит, по-голям от 3%, като се отвържат харчовете. Поради тази причина и поради действащия валутен борд, се запазва и стабилността. Колкото до дългосрочното планиране и приемствеността в приоритетите на новия бюджет - те май се въртят само в главата на президента. Причините? И този бюджет не е основан на програмното финансиране. А споменатите приоритети  при липсата на каквито и да са реформи за изминалите четири години, означават единствено малко повече пари. И то в изборна година, които се подхвърлят на пенсионерите. Както обявиха властимеещите – пенсиите им ще пораснат с 9,%, учителските заплати също ще се качат. Но остават замразени  детските надбавки, за майчинство и всякакви други социални плащания. Според данните на Европейската статистическа служба (Евростат) за миналата година  близо 3.7 милиона души или почти всеки втори българинвече е беден. Това прави над 47 процента от населението.(В предкризисната 2008 г. техният дял е бил 38.2 на сто.) Това е непредубедената оценка на европейските статистици за ползата от изминалия мандат. Изненадата не идва оттам, че отново сме на дъното. А че в полуфалирали страни, като Гърция и Испания, бедните са се увеличили значително по-малко, отколкото в България. Какво показват данните? Приходите през 2008-а по републиканския бюджет бяха близо 18.309 млрд. лева, а за 2013 са 18.394 млрд. лева - нарастването е под 5 на сто. Затриването на бизнеса личи от спада на корпоративния данък. За предкризисната 2008-а приходите оттам са били разчетени на 2 128 280 000 лева, а догодина се очакват с около 30 на сто по-малко – 1 491 400 000 лева. Ако се направи преглед на приходите в бюджета от 2010-а насам, се вижда ясно как делът на тези от корпоративни данъци в общите приходи намаляват с всяка година: от 6.6 на сто през 2011-а, на 5.4% през 2012 до 5.2% догодина. Намаляват и тези от  „пълнача на бюджета“ - ДДС. А приходите от него са най-добрата илюстрация за обещаното ни  благоденствие. Защото във всяка стока, която пазаруваме, във всяка услуга, която плащаме , е начислен данък добавена стойност. Щом цените растат, а приходите от ДДС намаляват, това означава само едно – свито потребление, т.е. пазаруваме и потребяваме малко и така ще е и догодина. Какво става с данъците? През последните три години приходите от тях, които би трябвало да осигурява реалната икономика в бюджетите на България, намаляват като относителен дя. В интерес на истината - растат приходите от ДОД. Еинствено те регистрират увеличение в сравнението с 2008-а – с около 20 на сто. Става дума за 1 милиард лева повече от очакваните корпоративни данъци догодина! Т.е. от облагането на заплатите ни и от потреблението се очаква повече отколкото от бизнеса... Г-н финансовият министър се опита да илюстрира бюджетните поруети и умения на тази власт с примера, че догодина за здравеопазване  щяло да има с 2.8 милиарда повече, отколкото през 2008 г. Само че данните говорят друго. Да, през 2008-а за здраве са похарчени 2.571 млрд. лева или 4.2% от БВП. За догодина като дял от БВП за  са предвидени 4.1%. Всеки ще попита – ами като сума? Те са близо 3.3 млрд. лева, т.е. в повече са не повече от 800 милиона лева. И Дянков за сетен път не е прав. Защото ако се сравнят с тазгодишните разходи за здраве излиза, че увеличението на парите е не повече от сто милиона лева. При това излети в нереформирана ни и продупчена от всякъде система, въпреки смяната на трима здравни министри до момента. Добрата новина, както каза финансистът Емил Хърсев е, че няма да разполагаме с драстично по-малко средства, което е и хубаво в състояние на рецесия. Почти толкова добре сме, колкото през 2008-а. Стоп! Но бедните са далеч повече. Тъй че Дянков,  по-добре  си затвори устата и мълчи!