ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Мечтата за покоряване на Еверест тласка всяка година стотици към 8848-те му метра, но рекордните 18 човека останаха завинаги в планината през отиващата си 2023-та. Това е с един повече от най-черната досега година - 2014-та. Тогава имаше 17 жертви, но трябва да се направи важно уточнение: 15 от тях бяха затрупани от лавина под базов лагер 1.
От 1921 г. досега 322 алпинисти са останали завинаги по склоновете на магнетичния връх. През последното десетилетие жертвите са 84. Единствената година без смъртен случай е 2020-а, тъй като тогава нямаше експедиции заради пандемията от коронавирус, изброява "Труд“.
Печалният рекорд обаче може още догодина да бъде подобрен, защото върви ръка за ръка с друг - този на броя мераклии, устремили се към Покрива на света. Огромен поток от алпинисти, климатични аномалии и съвсем логичната последица от това - много смърт.
Непалското правителство, което издава разрешителните за изкачването на върха, вдигна тройно таксите. Но това не намали броя на мераклиите, дори напротив. Само за тази година издадените разрешителни са близо 1000.
И ако допреди години желаещите да стигнат най-високата точка на планетата бяха почти изцяло отлични алпинисти, вече сериозен е броят и на така наречените високопланински туристи. Те са богаташи, които се устремяват към върха с огромен екип от помагачи, които носят всичко необходимо.
Всичко това обаче води и до задръствания в подножието на Еверест. Опашките от десетки чакащи в колона стават нещо обичайно през май, когато са най-благоприятните условия за щурм. Това също повишава сериозно рискът от фатален край - неслучайно зоната над 8000 метра носи прякора „Зона на смъртта“ - колкото повече време прекарваш там, толкова повече щети понася организмът.
Миналата година бе публикуван и мащабен доклад на над 300 учени от цял свят, които алармират за климатични аномалии на Еверест. Ледникът Кумбу, например, има вътрешна температура, която е по-висока от средната на въздуха. Фактор, който сериозно отслабва неговата стабилност. А оттам се увеличава опасността от непредсказуеми лавини и свлачища.
„Шерпите казват, че всеки път, когато се връщат, планината изглежда различна. Там, където миналата година е имало лед, сега има вода, а където е имало твърд сняг, сега той е мек“, коментира ветеранът Пасанг Яндже.
