ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Много добре помня как по националното Дарик радио дълго време се излъчваше известната простотия на правешкия тарикат Тодор Живков: "Може да решава тоя който има пари, бе! Ти нямаш пари - как ще решаваш?"
Днес кажи речи същото ни казват кандидатът на ПП-ДБ за кмет на София Васил Терзиев и неговите привърженици. Налага се тъпата теза, че щом си натрупал пари, това означава, че можеш да управляваш община. Да бъдеш кмет. Това е абсолютна манипулация. Богатството и бедността нямат отношение към честността на човека, към неговите първи седем години. Нямат отношение към времето, когото той „първо мляко е засукал”. Тогава той не е бил нито беден, нито богат. Бил е само мамина и таткова надежда. И нищо повече. Бебешок, детенце юбаво, пиленце любаво. След това семейното възпитание, образованието в училището и университета, вярата в Бог, приятелите, колегите по работа, формират най-важното за всеки човек: да бъде честен.
А от своите управници не само вчера, но и днес гражданите очакват точно това – да бъдат честни. Да не използват служебното си положение за увеличаване и преувеличаване на личното си благосъстояние. Но точно тук е проблемът с много от днешните мераклии за кметския пост. За тях той е само машина за печелене на пари. На много пари. Или както е добре известно: пари при пари да отидат. От участниците в предстоящите местни избори най-ярко демонстрира този първичен и прецизно шлифован под крилото на мама и татко мерак, кандидатът за кмет на София издигнат от ПП-ДБ Васил Терзиев. Той е еманация на всичко, което направи така, че съсипниците на България – номенклатурната комунистическа орда и нейната охрана от ДС, станаха и при демокрацията господари на страната. И станаха такива, защото всички до един бяха пропуснали първите седем години. Алчността им изби като мръсен цирей върху лицето на родината ни. Нека не си кривим душите. Днес те са и предкулисието, и задкулисието на властта. Доскоро използваха подставени лица, за да я притежават. Сега директно излизат на голямата политическа и управленска сцена. И отново най-типичен пример е столичният кандидат за кмет Васил Терзиев. Но в списъка на останалите кандидати в цялата страна има и други като него. Гражданите във всяка община ги познават.
Изрича някога Тодор Живков цитираната простотия и тя става пътеводна звезда за василтерзиевците на нашето време. Изходът е само един: не гласувайте за тях. За тридесет години демокрация би трябвало да сте се научили да ги разпознавате. Ако ли не...тежко ни на всички.
Александър Йорданов, фейсбук
