Евродепутатът Александър Йорданов пред ПИК: Служебното правителство е "моделът Радев“ – задкулисие, облечено във власт! Радеворашковизмът е рекомунизация, промяната е подмяна
Последвайте ни в Google News Showcase
Отново сме в навечерието на избори. И по 30-годишна традиция политиците се замерят с компромати и взаимни обвинения.
45-ия парламент остана в историята като парламентът с най-кратък живот. Той съвсем очаквано не можа да излъчи правителство, след като партиите не успяха да постигнат съгласие.
На 11 юли народът се очаква да гласува така, че кабинет да има. За мнозина анализатори, разпределението на силите ще бъде идентично на това в 45-то НС. Но при всички положения кабинет ще бъде съставен. Засега никой анализатор не се наема да прогнозира кой ще бъде мандатоносителят.
Потърсихме за коментар евродепутата Александър Йорданов.
Интервю на Албена БОРИСОВА
- Останахте в историята с крилатия израз "Днес е хубав ден за българската демокрация". Какво бихте казали за сегашното време, г-н Йорданов?
- Хубави са дните на демокрацията, когато се гради, а не се руши, когато промяната не се изражда в „изчегъртване“. Днес е криво и объркано време. Защото имаме безотговорна власт. Няма парламент, който е гарант за демокрацията. Има президентско своеволие, маниакални новоизлюпени партийни водачи, които наложиха в обществото езика на омразата, издигнаха в култ лъжата и клеветата. Имам предвид лидерите на т.нар. протестърски партии, защото именно те, под ръководството на прокремълския ни президент, вкараха реално България в политическа криза. А след нея логично следва и икономическата. Тя вече се долавя от анализаторите. И сега тези пишман лидери се канят да задълбочат кризата като след изборите формират т.нар. експертно или програмно-експертно правителство, т.е. побългарена демокрация. Защото демокрацията предполага политиците да поемат отговорност като лично участват в изпълнителната власт, а не се крият зад гърба на измислени „експерти“ като куриозните Рашков, Минеков, Кацаров и да не изреждам още министри от злополучния служебен кабинет.
Ако след парламентарните избори на 11 юли България няма стабилно редовно правителство, изградено като коалиция около победилата на изборите партия, каквато е доминиращата традиция в Европейския съюз, то нищо добро не чака страната ни. И ще продължи да има лоши дни за българската демокрация. Ще бъдат те лоши и за българските граждани, макар мнозина да не съзнават днес това.
- На всички политици от зората на демокрацията задавам въпроса дали няма опасност да се реализира призивът на Георги Марков "Избори до дупка". Преди 30 г. не стана, но сега възможно ли е да се случи?
- Ако трябва докрай да изпием горчивата чаша на несполуката, която ни сервира президентът Радев и подвластните му партии, и това може да се случи. Но „избори до дупка“ означава, че гражданите ще попаднат дълбоко в трапа на политическата некадърност. Факт е, че новоизлюпените „политици“ от миналогодишните протести - ляв политически метеж, се показаха като маниакални изборджии. Помня много добре какви простотии ръсеха ката ден те по време на „протестите“, а и след това в предизборната кампания за 45-то Народно събрание, както и в него. Равнището на политическото говорене в момента е толкова ниско, махленско и неадекватно, че ако го слуша някой чужденец би помислил, че е попаднал в лудницата.
Политиката е сериозна и отговорна дейност. От всякой свирчо или смехурко политик не става. И не го приемайте като обида към Слави Трифонов или Арман Бабикян, например. Говоря по принцип. Факт е, че в българската политика нахлуха като термити т.нар. инептократи, т.е. посредственици, въобразили си, че са политици, че дори и експерти. Те се кефят на хаоса, който ежедневно създават. В нестабилността на държавата ни виждат „аванта“ за себе си.
- Защо 30 г. не можем да намерим верния път? Сякаш продължаваме да се въртим в кръг и се върнахме в началото.
- Верният път за България бе да станем членове на Европейския съюз и на НАТО. Така създадохме условия за стабилно икономическо развитие и за гарантиране на националната ни сигурност. Това е историческият успех на българската демокрация. Промяната през тези години в България е огромна. Но днес сме свидетели на рекомунизация, на изплуване на повърхността на радеворашковизма, на израждането на говоренето за промяна в подмяна. А най-фрапиращото е, че мнозина от тези които сега се афишират като демократи и нямам предвид само членовете и симпатизантите на „Демократична България“, практически помогнаха и помагат на социалистическата партия да се върне през задния вход на власт, т.е. без да е спечелила избори. По този начин в началото на демокрацията имаше някои „сини“ политици, които помагаха на БСП да се крепи във властта, че и богатство да натрупат нейни и на ДС кадри. Днес мерак за подобен колаборационизъм откривам в думите на лидерите на „Демократична България“, които очакват БСП или ДПС да ги подкрепят за съставяне на правителство.
- Защо 45-то НС не успя и не пожела да излъчи кабинет?
- Защото в него влязоха безотговорни и алчни за „цялата власт“ образи. Бе ги обхванала някаква бесовщина. Когато бяха на улицата - с яйцата, ковчезите, кенчето бира в ръка, мнозина ги харесваха, но се разочароваха от тях, когато разбраха, че не стават за политици и за държавници. В парламента се оказаха гола вода. Тяхната цел бе да направят услуга на президента Радев, който подкрепяше близо година уличните им акции. Ясно е, че той има мерак за втори мандат и е преценил, че за да го спечели по-голям е шансът, ако демонстрира междувременно как добре може да управлява. Затова и на назначеното от него служебно правителство трябва да се гледа като на задкулисно скроена коалиция между „Има такъв народ“, БСП, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“. Факт е, че кадри на тези партии или техни симпатизанти станаха министри, те са и в областните управи, набутаха се и болниците дори. Това е една нещастна коалиция за България. Това е „моделът Радев“ – задкулисие, облечено във власт. Разочарованието за Радев ще дойде по-късно - на президентските избори през ноември.
- Проф. Огнян Герджиков обяви наскоро, че това служебно правителство може да продължи да работи по-дълго време и като редовно след изборите. Допускате ли такъв сценарий?
- С колегата Герджиков по този въпрос мислим еднакво. Редовно правителство след изборите ще има. Ако обаче то не се формира по европейските правила - т.е. като коалиция от няколко партии начело с победилата на изборите партия, то е логично да се случи по антиевропейски, т.е. по радевски. И е напълно възможно това правителство да бъде copy paste на служебното задкулисно правителство. Да го повтори почти буквално. Е, някои от сегашните министри ще бъдат „изчегъртани“, но любопитното ще бъде, че най-некадърните ще останат. Защото са удобни за задкулисна политическа употреба. И още една причина има, за да прогнозираме правителство след изборите. Депутатите няма да рискуват да останат още няколко месеца без заплати. Спонсорите им ги издържат, това е вярно, но и тяхното търпение се изчерпи. А те, „протестърските“ олигарси много са се наточили на европейските пари. Нямат търпение.
- Какво очаквате от изборите на 11 юли?
- Очаквам коалицията на проевропейските десноцентристки партии ГЕРБ и СДС да победи. Но не изключвам загубилите партии да се обединят срещу нея. Това предвижда лошият сценарий за България. Но това е и народопсихология. Възможно е да станем свидетели как официално протестърите се прегръщат с БСП или с ДПС. Защото сега те се гушкат неофициално, в служебния кабинет.
- Какво се говори в Брюксел за сегашната ситуация у нас?
- В ЕНП има очакване коалицията на ГЕРБ и СДС да постигне поредна победа. Приема се, че ако тази коалиция участва в следващото управление, то страната ще се върне отново на пътя на стабилното развитие и сигурността, ще продължи да бъде предвидим европейски партньор. Защото сега не е вече така. Сега България е в зоната на съмнението. Коментира се също така, че е нелогично партии от едно и също политическо семейство да не се подкрепят взаимно. Имат се предвид отношенията между ГЕРБ, СДС и ДСБ. Партията Демократи за силна България с лидер Атанас Атанасов премина много бързо в лявата политическа лента и се съюзи с партии, които са противници на партиите от ЕНП. Но скандалното, което се коментира е, че ДСБ не изключва подкрепа от страна на социалистите на Нинова или либералите на Карадайъ.
- Известен сте като голям критик на Русия. Не е ли възможно да намерим начин да спрем да си спечелваме врагове и да успеем да балансираме между великите сили, сред които безспорно е и Русия? Езикът на омразата не е добър съветник.
- Аз критикувам режима в Кремъл. Това правят много евродепутати. Понякога ползвам пиперлив език, но винаги критиката ми е в контекста на приетите резолюции на Европейския парламент, които осъждат руската агресия срещу Украйна, анексирането на Крим, дестабилизацията на югоизточната част на страната, разправата с опозиционери като Алексей Навални. Като българин не мога да приема и хибридната война, която Русия води срещу нашата страна и Европейския съюз. В отношението ми няма омраза, а по-скоро желание за няколко прости неща. Първо, Русия, като наследник на Съветския съюз, да се извини на нашия народ за окупацията на царството ни през 1944 г. Второ, да си прибере шпионите от земята ни. Трето, да уважава историята и културата ни. И четвърто, да води с България не „братска“, а равнопоставена политика. Защото на нас „братството“ ни излезе през носа. Скапа ни държавата. Всъщност не ние, а руският народ е най-потърпевш от политиката на Кремъл. И милиони руснаци постепенно осъзнават това. Аз съм солидарен с тези руски граждани.
- Виждате ли "хубавия ден за българската демокрация“? Кога ще дойде?
- Както сме я подкарали ще се разминем с хубавите дни. И дано не е за дълго. А те ще се върнат, когато днешната политическа бесовщина остане само лош спомен и се върнем към нормалността. Защото демокрацията е нормален живот, а не ежедневни „служебни“ истерии.
