Европа за пореден път ни показа, че за нея сме втора ръка хора - Симеон II ни демонстрира нагледен урок по дипломация
Последвайте ни в Google News Showcase
Отхвърлиха приемането ни в Шенген. Ей така, с един замах, без да им мигне окото на външните министри на страните от ЕС.
Това не е новина - нито изненадваща, нито дори обикновена. Така се постъпва със страните, които не отстояват националния си интерес. Така се отнасят и с политиците, които са забравили колко синьо е небето от непрекъснатото привеждане и поклони пред "големите".
Не ни помогна късането на ризите и дрането на гласовете против Русия. Големите държави от ЕС не смеят да скачат така самоубийствено срещу Москва, защото мислят за собствените си интереси. Не от любов към Путин. Нашите политици като матросовци гледат кой по-напред "гърди геройски да изложи". За да се харесат на еврочиновниците. Е, постигнаха ли нещо? Едно кръгло нищо.
Ама ние сме изпълнили всички изисквания, били сме правоверен член на ЕС, че и на НАТО - кого го интересува това... От решаващите съдбата ни - никого.
Симеон II посрещна в двореца "Врана" посланика на Русия Елеонора Митрофанова и външния министър на Московсковската патриаршия - волокаламския митрополит Антоний. В същия ден, когато пред руската черква на пъпа на столицата имаше протест с грозни псувни срещу същите двама високопоставени руснаци.
Царят не може да бъде обвинен в нездраво русофилство. Та нали комунистите, а чрез тях може да се каже и СССР, са му взели царството. Не нивата, не ливадата, ами държавната власт. Но интелектът, обучението, политическите умения си казват своето. Царят даде за пореден път нагледен урок по дипломация, работеща за интересите на страната, в чието име се е клел, макар и в други времена.
"Винаги с Европейския съюз, никога срещу Русия" - твърди Симеон II. Баща му, цар Борис III, по време на най-мракобесната война в историята на човечеството изрича "Винаги с Германия, никога срещу Русия". Има смелостта да го каже на външния министър на Райха Фон Рибентроп през 1942 г.
Коментарът, както обикновено се казва в такива случаи, е излишен. Малките имат привилегията да умеят да лавират и да печелят от умелата дипломация с големите сили. Иначе нямат бъдеще.
