Европейският съд по правата на човека отхвърли жалбите на Иво Прокопиев и на Ценко Чоков
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отхвърли като недопустими жалби на Иво Прокопиев и Ценко Чоков срещу България, съобщи организацията на своята страница.
Решенията, публикувани на 3 октомври, са пробив по българските дела пред ЕСПЧ основно поради доброто развитие на практиката на националните съдилища и ефективността на различните средства за защита по гражданскоправен ред, така че вредите от нарушения на основни права да бъдат обезщетявани на национално ниво, съобщават от Министерството на правосъдието.
1. Делото „Прокопиев и др. срещу България“ е образувано по две жалби, подадени през 2018 г. и 2020 г. Основното оплакване е за нарушение на правото на собственост по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи във връзка с наложени обезпечителни мерки по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от 2012 г.
Обезпечителните мерки са наложени от Окръжен съд – Бургас, и от Софийския градски съд по искания на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество след нейни проверки, образувани във връзка с наказателни производства. Едното приключва с оправдателни присъди, второто е прекратено, наложените обезпечения са отменени. А през 2022 г. Иво Прокопиев подава искови молби за обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Прокуратурата.
Първото приключва на 11 април 2024 г., като е присъдено обезщетение от 40 000 лв. за неимуществени вреди и 2 400 лв. за имуществени. Второто все още е висящо, но с решение от 22 април 2024 г. първоинстанционният съд присъжда обезщетение от 25 000 лв. за неимуществени вреди и 66 000 лв. за имуществени, разходи и разноски.
ЕСПЧ заличава жалбата в тази част, защото въпросът вече е решен на национално ниво. Съдът не се произнася по Закона от 2012 г., тъй като вече го е направил в делото „Йорданов и др.“.
В „Прокопиев и други“ Съдът се позовава също на свое скорошно решение по делото „Златанов срещу България“ и отбелязва, че „…в България Конвенцията е част от националното право и че националните съдилища са проявили тенденция да се ангажират по-пълноценно с аргументи, основани на Конвенцията.“
ЕСПЧ е отхвърлил и оплакванията на жалбоподателите за нарушение на презумпцията за невиновност и правото на личен живот поради неизчерпване на съществуващите и очевидно ефективни вътрешноправни средства за защита.
2. Жалбата на Ценко Чоков е за нарушаване на презумпцията за невиновност по чл. 6 § 2 от Конвенцията и е във връзка с изказвания на ръководител на апелативната специализирана прокуратура и на главен секретар на МВР на пресконференция през 2016 г. Двамата изнасят подробности по водено разследване срещу бившия кмет на Галиче и относно начина на действие на твърдяна организирана престъпна група (Жалбоподателят е осъден с окончателно решение от 11 юли 2022 г. на Върховния касационен съд).
В това дело ЕСПЧ припомня, че презумпцията за невиновност е сред елементите на справедливия наказателен процес. Но следва да се прави разлика между решения или изявления, които отразяват чувството, че съответното лице е виновно, и тези, които са ограничени до описание на „състояние на подозрение“ и чиято цел е да информират обществеността.
По отношение на изявленията на прокурора Съдът намира оплакването за явно необосновано – той е давал информация по хода на разследването, като с думите си не е поставил под съмнение презумпцията за невиновност на жалбоподателя.
Що се отнася до изявленията на главния секретар на МВР, ЕСПЧ приема възражението на българската страна за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита и по-конкретно – чл. 49 от ЗЗД (непозволено увреждане), което бе подкрепено с примери от съдебната практика, налични и ефективни към датата на подаване на жалбата.
