Едвин Сугарев в 6-ия ден на гладната стачка: Съзнанието ми е готово за края
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От шест дни Едвин Сугарев (59 г.) гладува като протест срещу правителството на Орешарски и олигархията. Той е поет, бивш депутат от СДС, бивш посланик в Монголия и Индия. Досега е провеждал две гладни стачки, като втората през 1993 г. продължи 20 дни. Женен е и има четири деца.
- Г-н Сугарев, как се чувствате в момента?
- Добре се чувствам, още в началото на гладната стачка съм, шести ден е само.
- Ще има ли ефект от нея?
- Според мене ще има. Много хора ме подкрепят, започна и друга гладна стачка в подкрепа на същите искания. Николай Генов - фотограф и пътешественик, започна от тази сутрин. Изпрати ми открито писмо и аз го пуснах на сайта svobodata.com
- Политици да са ви търсили, откакто гладувате?
- Обади ми се самият Пламен Орешарски с молба да прекратя гладната стачка, но аз отказах.
- С какви мотиви искаше да ви разубеди?
- Обясняваше, че бил работел за България. Аз казах, че не е вярно.
- Не се ли опасявате, че гладната ви стачка може да радикализира мирните протести?
- Първо - тя е индивидуален акт и не задължава никого с нищо. Но тя очертава една линия, която е престъпена - линията на нетърпимостта и омерзението към това, което ни предоставя днешният политически живот. Второ - тъй като очевидно не се чуват исканията на хората и правителството е достатъчно дебелокожо да не се съгласява с мнението на 85 % от българските избиратели, дори да я нямаше тази гладна стачка, процесите в България щяха да се радикализират. В момента очаквам точно това да се случи.
- Някои хора нямат вашата подготовка и ако се изкушат да ви последват, могат да си навредят.
- Вижте, това не е нещо, което има учител и последователи, а индивидуален акт, повтарям, за който всеки си носи личната отговорност. А и аз никога не съм се обръщал към някого с идеята да ме подкрепя по този начин. Както видяхте, се появи гладуващ в подкрепа на правителството на Орешарски, който обаче прекрати наскоро гладната стачка.
- Тя имала диабет, за това.
- И аз имам диабет. Според мен гладуването не е опасно, имал съм и при предишните стачки, едната от тях продължи повече от 20 дни.
Аз спрях и инсулин, и хапчета, всичко. Чувствам се чудесно и кръвната ми захар е идеална.
- Значи гладът помага на диабета, така ли?
- Естествено, че помага - няма какво да се преработва в организма и няма откъде да се вземе висока кръвна захар.
- Но не се ли увеличава рискът от падане на кръвната захар, което е още по-опасно?
- Пада донякъде, но до нормални размери. Засега поне е така.
- Ако стигнете до краен момент, вие готов ли сте за него?
- Да, готов съм. Съзнанието ми е готово.
