ЕДИНСТВЕНО В ПИК! Спас Гърневски с открито писмо до Александър Морфов: Ако Стефан Данаилов беше жив, щеше да ви заплюе в лицето
Последвайте ни в Google News Showcase
Открито писмо до Александър Морфов:
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Ако Стефан Данаилов днес беше жив със сигурност щеше да Ви заплюе изразително в лицето не зад, а пред кулисите на Народния театър.
Господине,
пиша Ви от Европейската столица на културата Пловдив.
В този осемдесет вековен град културата е свят олтар, в който няма място за политика.
Като режисьор и актьор няма как да не си спомняте международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът“, стартирал през 1996 г., защото сте записал не едно участие в програмите му. Тази година предстои 27-то му издание.
Интересното с този фестивал беше рекордно краткото време за вземане на решението той да се провежда на пловдивска сцена…
… В кметския си кабинет имах сериозна работна среща, която току що бе стартирала. Влезе секретарката и ме уведоми дискретно, че в общината по важен въпрос е пристигнал Стефан Данаилов и се намира в приемната ни стая.
Извиних се на гостите и отидох при него, а големият артист барабани с пръсти върху една папка на коляното му.
- Слушам, г-н Данаилов, но съм във важна среща и имаме само 2 минути.
- Е, как да обясня една хубава работа само за 2 минути?
- Г-н Данаилов, ако тази работа за която сте тук, е толкова хубава ще ни стигнат и само 20 секунди. Давайте направо.
- Замислили сме със Сотир Майноловски един хубав театрален фестивал – международен, ще се казва „Сцена на кръстопът“. Предложих го на кмета на Плевен – Румен Петков да го направим в Плевен, а той ми каза да не го занимавам защото сега партията ни била на кръстопът, а си имал и достатъчно други проблеми и не му било въобще, ама хич до моя кръстопът.
Напуснал кабинета на плевенския кмет и директно през Балкана тръгнал за Пловдив.
Прекъснах го.
- Г-н Данаилов, вие в Плевен може и да сте на кръстопът с вашата партия, но ние в Пловдив с нашата партия отдавна сме на правия път. Позвъних на зам.-кмета по-културата Бадев:
- Наско, при мен е г-н Данаилов с много интересен проект, започвайте работа по-него. Помолих секретарката да го придружи до зам.-кмета.
- Ама само минута още, да кажа две думи за концепцията – изправи се Стефан Данаилов.
- Разбрах я, щом сте се захванал вие ще стане фестивал.
Излязох.
Изпратих гостите си. Като се върнах, Бадев ме чакаше пред кабинета ми.
- Ламбо моли като се освободиш, само за 30 – 40 минути да ти разкаже малко подробности по концепцията иначе няма да се заеме с проекта.
- Къде е ?
- Чака в „Ротондата“.
- Добре, отиваме!
Ламбо беше със Сотир Майноловски и бутилка уиски на масата. Много е сладкодумен, голям компаньор, признавам. Започна да представя идеята си. На първия час го прекъснах.
- Няма да стане. Ако смяташ да ме занимаваш часове с една идея за театрален фестивал, който ще заеме от културния ни календар еднократно някакви си двайсетина дни, няма смисъл. Приятелю, ти в тоя занаят не си еднодневка. Желанието ми е да създадеш ежегодна проява, която да стане една от перлите в короната на пловдивската култура. Такава перла, че да блести дълги години под тепетата на този град, а ти можеш.
- Слушай бе пич, ти направо ме довърши. От Плевен до тук си мислих същото, ама как да ти го кажа в началото. Знам ли Ви вас седесарите колко разбирате от култура?
- По всичко личи че малко повече от бесепарите в Плевен!
Засмя се и, тупайки ме по рамото, се вживя в новото предизвикателство за ежегодна театрална проява.
Стана страхотен фестивал. Всяка година в началото на есента многобройна публика от цялата страна пълни залата на пловдивския театър и Вие г-н Морфов сте не само свидетел но и участник в тези събития.
Години по-късно Ламбо стана министър на културата и създаде камерната зала в „Драмата“.
Съдбата ни събра през 2017 г. като депутати в 44-тото Народно събрание. За съжаление в края на ноември, 2019-та той почина. Създадохме инициативен комитет начело с председателя на парламентарната комисия по култура Вежди Рашидов. Той пък бе министърът на културата в мандата на ГЕРБ, който бе възстановил изгорелия преди него до основи пловдивски театър. В инициативния комитет наред с дългогодишния спомоществовател на фестивала Димитър Георгиев, и директорът му Димитър Малашинов влязохме и ние с актьора Евгени Будинов. Той като активен член на комисията по-култура в парламента и ученик на „Мастера“. Нямаше случай , в който Стефан Данаилов да не влезе в парламентарната зала и да не се спре при нас двамата с няколко топли думи.
Инициативния ни комитет поиска официално от Министерството на културата камерната зала в драматичен театър Пловдив да носи името на именития български актьор Стефан Данаилов. Искането ни бе уважено, а днес от фасадата на залата барелефа на Ламбо посреща взискателна театрална публика от цялата страна…
Др. Морфов, с каруцарското си мислене едва ли ще разберете как трима „герберски“ и един „червен“ боклук са показали в едни разделни времена като днешните, че българската култура и изкуство стоят много по-високо от партизанските страсти и политическата шарлатания. Сигурен съм, че заради нечистоплътното Ви изпълнение на самозабравило се парвеню, посягайки на честта и достойнството на един талантлив млад актьор като Евгени Будинов, Ламбо щеше непременно да Ви заплюе в лицето и то не зад, а пред кулисите…
В тази гнусна ситуация, с която си навлякохте презрението на не малко хора може би имате един единствен изход експериментиран преди около 250 години от Пиер дьо Бомарше:
Да опитате да се измъкнете като обявите, че в този случай сте си поставил за цел да режисирате и изиграете ролята на един завършен мерзавец обитаващ театралните кулоари. Може и някой да се върже, защото изпълнението ви беше блестящо…
Спас Гърневски
