Една щастлива Нова година за розова София - без Паметник и заря! Но чалгата по БТВ и Нова няма кой да пипне
Последвайте ни в Google News Showcase
Вярвам, че розова София е прекарала една много щастлива Нова година без заря и без Паметник на Съветската армия.
Казват, че напук на рестрикциите столичани са гърмели на всеки ъгъл, във всяка махала.
Всяка забрана постига обратен ефект, но това културният марксизъм и неонацизъм на власт у нас няма как да го проумее.
Ще го научат скоро, по трудния начин.
Дано 2024 е първата година от края на диктатурата на малцинствата, легендирана мелодраматично от прогресивизма като "емпатия".
Пораснах в социалистически Бургас с много заря, много пиратки, фойерверки и конфети. Това си беше големият кеф на Нова година. Имахме готино детство, цветно, не станахме лигльовци. Нито егоисти. Не мисля, че сме мразили животните или аутистите.
В нашето семейство отглеждахме по две кучета накуп в двора - оживяха до дълбока старост, не изпаднаха в нервен стрес, пък и тогава поглеждахме повече към хората около себе си, за тяхната радост се грижехме, не за кучешката...
Но това не ми пречи да обожавам кучета, без да съм "кучкар". Просто си имам приоритети. Дехуманизацията не е сред тях.
По цяла Европа и по целия свят и тази година народите се възторгваха от новогодишните си зари. Бил съм на този ден в Сидни, Рио, Хонконг, Шанхай, Москва, Лондон...Това е черешката на тортата, това чакат всички - болни, здрави, млади, стари.
Да не говорим, че в Берлин, Виена и Будапеща, освен заря, си имат и паметници на Червената армия.
О, ужас, още не са ги разчленили с флекс!
Тъжно е, че зомбитата у нас се оказаха най-големите зомбита. Забранили и хорото на входа на варненския парк. Чалгата по БТВ и Нова обаче няма кой да пипне.
Всичко трябва да мине под ножа - всяка традиция, всеки спомен, всеки сантимент, всеки белег от по-смислен живот, посветен на семейството, рода и вярата.
