ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес България получи положителна оценка от Европейската комисия за промени в бюджетните линии на инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на стойност близо 5,7 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства от механизма за възстановяване и устойчивост. Това съобщиха от министерството на финансите.
С промените се отразява, от една страна, намаленото безвъзмездно финансиране от ЕС, а, от друга страна, намаляване на риска от загуба на средства поради физическа невъзможност на изпълнение в рамките на периода на допустимост до август 2026 г. Редовното правителство започна работата по този процес от юли 2023 г., успя да наваксва забавянето и ще го приключи в предвидения срок до края на тази година.
В изменения план България предложи 22 мерки, които да бъдат премахнати, намалени или изменени. Измененият план на България продължава да стимулира екологичния и цифровия преход, и да укрепва икономическата и социалната устойчивост на България, посочват от ЕК.
Промените включват значително намаляване на финансирането на проекта за закупуване на системи за съхранение на електрическа енергия, както и забавени през последната една година инфраструктурни проекти в областта на железопътния транспорт, управлението на водите и биоразнообразието, държавната администрация и здравеопазването. Шест инвестиции отпадат от НВПУ, като се оценяват възможностите за тяхното финансиране от други източници, включително съответните оперативни програми, които имат срок на допустимост до 2029 г.
Такава актуализация се налага, защото през 2022 г. Европейската комисия преизчисли алокацията на България с малко под 10% – от 6 268 706 000 евро на 5 688 778 600 евро. Това съответно се отразява пропорционално и на сумите, които България ще получи в своите искания за плащания. Това е хоризонтален подход към всички държави членки (като за 24 от 27 беше намалено финансирането) и се отнася до отчитането на финалните данни за представянето на националните икономики в кризата от COVID-19, а не до предоговаряне или предаване на нов план или до идентифицирани финансови корекции или нередности.
Настоящата процедура е в рамките на чл. 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241 и не допуска промени в реформите по НПВУ, а само по бюджетни линии. ЕК информира и че не е допустимо на този етап увеличение на бюджетни линии, въпреки заявените такива намерения от българска страна. България продължава работата по предоговарянето на НПВУ във връзка с обективни обстоятелства по чл. 21 от Регламент (ЕС) 2021/241 и в съответствие с решенията на Народното събрание.
България получи първото плащане по ПВУ в размер на 1.37 милиарда евро през декември 2022 г.
През януари депутатите от 48-ото Народно събрание задължиха служебния вицепремиер Атанас Пеканов да предоговаря Плана за възстановяване и устойчивост. Той обаче предупреди, че всяко едно отваряне на Плана предполага ако не загуба, то още по-сериозно забавяне на парите за реформите, които и без това се бавят, а и вторият транш е застрашен, тъй като Народното събрание не е гласувало 22 закона, включително и промените в съдебната система за въвеждане на механизъм за контрол над главния прокурор.
Няколко дни по-пъкно от Комисията обясниха, че след като Планът на дадена държава е бил одобрен от страните членки, промени по него могат да се искат само при изключителни случаи и когато държавата покаже, че не може да изпълни част от него поради обективни обстоятелства.
Предстои Съветът на ЕС да разгледа одобрения от ЕК план и се очаква той да бъде официално приет на следващата среща на министрите на финансите от ЕС.
С цел прозрачност, предложенията на България за актуализиране на бюджетни линии бяха публикувани на сайта nextgeneration.bg при тяхното подаване към ЕК.
