Най-интересното и екзотично място, на което е била служебният вицепремиер Екатерина Захариева, е Индия. Оттам са най-силните й преживявания и изпитания. По това време със съпруга й Ангел са били още гаджета. Планирала да пътува сама, но и той се присъединил.
“Без нищо да знаем, взехме един пътеводител. Бяхме на доста места - в Хималаите, при извора на Ганг. Тази страна и Хималаите са едно от най-красивите места, които съм виждала. Дъхът ти спира – ти си на 5000 м височина и над теб има още 3000. Наистина прекрасно и красиво място. Заради тази гледка си струва да се преживее всичко - и голямото ходене, и кислородният недостиг”, разказва с възхищение Захариева пред "Стандарт".
В Индия освен природата я впечатлили и хората - много толерантни, дружелюбни, изключително чисти, естествени.
Покрай всичко хубаво обаче след пътуването се разболяла от малария. Но не съжалява за нищо, защото е спасила човек. “Това беше жената, която ни заведе там – беше болна от малария, спасихме живота, като я заведохме в болница посред нощ. Спах при нея в стая, пълна с комари.Не знам дали там съм се заразила, но след това се разболях и аз. Мъжът ми пък изкара амебна зараза. Бяхме в Ришикеш - град в подножието на Хималаите. Носехме торба с европейски лекарства, една седмица нищо не можа да го излекува. С две аюрведични хапчета всичко приключи”, вълнува се министърът и днес. Оттогава вярва в аюрведа медицината. И признава, че въпреки премеждията пак би се върнала там.
Обожава и нашите планини – Рила, Родопите, особено Пирин. Колкото и да ходи из тях, все открива красиви места, на които не е била. Това лято откриват връх Червен - според нея уникално място, близо до София, със страхотни хора и прекрасни гледки.
Захариева е от хората, които изглеждат твърде сериозни и доста сдържани. Това идва от факта, че вицепремиерът и строителен министър в служебното правителство е много отговорен човек и перфекционист, както самата тя се оценява. Може да е и от зодиакалния знак, под който е родена - Лъв. Но когато заговори “извън протокола” е фина, чувствителна жена, на която можеш да се довериш. Това са качества, необходими, за да участваш в управлението на държавата и със сигурност са оценени при избора от президента Росен Плевнелиев. Казва си думата и немската школа - завършила е езиковата гимназия "Бертолт Брехт" в Пазарджик с немски език. Магистър е по право от Пловдивския университет.
От 2001 до 2003 г. е адвокат. Кариерата в държавната администрация започва през 2003 г., от 2007 г. е директор на правната дирекция в екоминистерството. През август 2009 г. става заместник на Плевнелиев в строителното министерство. След това тя влезе в президентството като главен секретар. Има сериозен набор от специализации в сферата на публичната администрация.
Когато получава поканата за поста не е имала много време да мисли, но казва, че си е поставила въпроса за това дали и с какво може да е полезна, и дали ще се справи. И този път, както винаги досега получава подкрепата на съпруга си - архитекта Ангел Захариев, един от активно проектиращите млади български архитекти в момента.
“Винаги съм имала подкрепата на съпруга си, каквото и да е решението ми, за което безкрайно му благодаря. Няма как зад една успяла жена или мъж да не стои подкрепящ човек. За да си успешен в кариерата си, трябва да имаш щастливо семейство”, казва Захариева. Ако някой е бил притеснен, то това е майка , защото майките винаги се притесняват.
Като активно ангажирана с държавни дела през последните години Захариева е разбрала, че има любящ съпруг, защото "търпението му е голямо". А тя има самочувствието на жена, която също подкрепя мъжа си без да се меси в неговата работа.
Била е ученичка и студентка с висок успех и мотивация, признава, че е падало голямо учене, но винаги е имало време за купони. Учила е при проф. Цветана Каменова, която е описана като новатор в обучението по право по американски модел - в т.нар. "клиники". Под “клинично обучение” се има предвид обучение и работа в реална обстановка.
Учила е и в Института по публична администрация в Дъблин. Тогава се възхищава на видяното в Ирландия, която е пример за държава с голям прогрес – от държава, от която емигрират, в такава, в която чужденците искат да живеят.
Смята, че е “по-скоро работохолик, което сега е хубаво”, макар да знае, че човек, за да бъде работоспособен, трябва да умее и да балансира. Точно затова вечер вкъщи не говори за работа.
“Сядам на ipad-а и започвам да отговарям на имейли и от вкъщи. В момента не успявам да почивам. Три месеца ще бъдем по 24 часа и 7 дни в седмицата на разположение. Така съм, откакто правителството подаде оставка - 25 дни съм без почивка”, разказва тя.
Но е съгласна, че трябва да умееш да почиваш. Прави го най-добре в планината. Там почива от деня.
“И двамата със съпруга ми обичаме това. Качваме се на Витоша за по ден, до Черни връх - не по традиционния маршрут. Обичам да излизам сред природата. Това е моят начин да се зареждам”, разкрива себе си Екатерина Захариева. Обожава двамата си племенници. “По-големият е на 6 и половина, другият е още много малък и много сладък”, усмихва се министърката.
А за какво мечтае?
“Нямам големи мечти. Човек трябва да се радва на това, което има, иначе никога няма да е щастлив. Мечтая в личен план за повече свободно време. За родината си мечтая да излезем от продължаващия вече почти 24 преход. Да имаме повече самочувствие, че можем и знаем да направим родината си място, в което искаме да оставаме ние и децата ни. Това можем да направим само заедно”, оптимистично убеждава Екатерина Захариева и се надява след 3 месеца да ни управлява правителство, което знае какво искат хората и как да работи за това.
Съпругът в акция с боза на бул. “Витоша”
“Група ГРАД” - това е обединението на граждани и няколко активно проектиращи архитекти, сред които е и арх. Ангел Захариев. Преди време групата се обяви против това, че в София се реализират обществено значими проекти при затворени врати без дебат. Доскоро това беше привилегия на по-старото поколение проектанти, на които почти не обръщахме внимание.
“Проекти за градската среда, тоест за нашия общ дом, се решават във високите етажи без конкурси, а обществеността се поставя пред свършен факт, какъвто е случаят с преустройството на бул. “Витоша”, пространството около НДК, Ларгото, оформянето на метростанциите, груби интервенции в историческа градска тъкан”, казват архитектите.
В знак на протест те организираха акцията “Витошка боза” като поканиха столичани на боза с въпроса “Каква е цената на бозата и дали на всяка цена?”.
