ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В не много далечното минало, когато бях още в СДС, ние направихме един документ, който разпространихме публично – „24 идеи, които ще променят България“. Една от критиките ни към Конституцията към онзи момент беше, че не трябва да я има тази въртележка. Защо? Защото опитът в първите години - първият парламент, 36-ият, започна що-годе по правилата. След това се започна тази конституционна процедура. Първият - не можа да направи, вторият - не можа, и третият, доста при неясно мнозинство, получи подкрепа. След което се стигна в един и същи парламент три пъти до възлагателни мандати във финалната права. Това заяви пред „Дарик“ конституционалистът и бивш депутат проф. Екатерина Михайлова, обяснявайки създалата се традиция по възлагане на мандати още от началото на прехода.
„Имали сме правителство на малцинството. Давам примера с Филип Димитров - то е типично на малцинството. Първото на Бойко Борисов беше също на малцинството. Има разлика обаче от това, което сега чувам да се говори, защото като слушам какво се говори се питам въобще в тази работа какво точно искат да ми кажат. Правителство на малцинството не означава „аз имам 60 и няколко депутати - гласувайте каквото ви дойде“. Тоест, това е подкрепа за това правителство, но то е партийно. На партията, която го предлага и е ясна подкрепата. Разбира се може да се направи това, което в последните дни върви в публичното пространство - през един от възлагателните мандати да бъде направено правителство, в което да не участват толкова политици, а да са предимно хора, които не са толкова ангажирани политически“, заяви тя и допълни, че темата за промяна в Конституцията създава повече затруднения за такова правителство.
„Съвсем нормално е да се търси широка подкрепа, независимо колко имаш в първата група, която има възлагателен мандат”, заяви експертът и даде пример с правителството на НДСВ в коалиция с ДПС, където партията на Симеон Сакскобургготски е разполагала с парламентарна фракция от 120 души и все пак е влязал в коалиционно управление.
„В Конституцията има два способа, които изискват абсолютно мнозинство от 121. Единият е при вот на недоверие, а вторият е при върнат закон от президента за прегласуване. Там трябва да има 121 гласа, за да си потвърдиш закона. Как правиш законодателна програма, а не се разбираш за управлението? Управлението е законодателство”, отправи критика Михайлова към необичайните практики по законодателство, без стремеж към управление.
„Проблемно е. Проблемно е, защото отиваме в посока на президентска република. Единственият контрол идва от страна президента. Проблем е за държавата, защото случващото се в парламента е много странно и тук Борисов беше прав, когато каза: „Ами ние какво ги контролираме тези министри? Те могат да откажат да дойдат и какво да им направим? Нищо.“ Те нито са ги избрали, нито могат през механизмите на политическия контрол и търсене на отговорност да прекратят техните функции. Те са назначени от президента“, заяви проф. Михайлова.
Тя констатира, че е „по-добре и за малко да работи парламента, но да си свърши поне другата функция, която е и първа записана в текста на Конституцията - законодателната. Ще станат вече близо три години без законодателство - това е много лошо за страната“, посочи конституционалистът.
„Нещата са добили толкова гротескна форма, че вече като започнем да говорим за парламента в лекция и студентите започват да се смеят. Това е много лошо. Много лошо, защото създава усещане. Това са следващите поколения, които ще трябва да се занимават с политика и не мисля, че тези студенти са изолиран случай от останалите им приятели в тяхната възрастова група. Това означава, че започват да виждат несериозно отношение на тези, които ни управляват”, обясни университетският преподавател относно това, което вижда като отношение на студентите към парламентаризма в страната.
