Еколози и експерти се изпокараха за плановете за управление на пловдивските хълмове
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Природозащитници и изпълнители на заданието за изготвяне на план за управлението на три пловдивски хълма влязоха в разгорещени спорове в Заседателната зала на Общинския съвет в Пловдив. Еколозите и експертите изразиха коренно противоположни мнения по време на общественото обсъждане за защитените територии "Данов хълм", "Младежки хълм" и "Хълм Бунарджик".
Плановете за управление имат за задача да осигурят опазването на биоразнообразието на защитените територии. Всеки хълм е разделен на подзони и всяка от тях има собствен ограничителен режим. Каквото и да се прави в тези зони, то трябва да бъде съобразено със заложените ограничения, обясни Любомир Икономов от консорциума "Геопонд Чухъл", спечелил конкурса за изпълнител на поръчката.
Спецификата в случая е, че тези защитени зони са разположени в силно урбанизирана градска среда, подчерта експертът.
Трите главни цели на плановете за управление са: възстановяване, поддържане и позване на естествената растителност на хълмовете; опазване, поддържане и възстановяване на находища и популации на консервационно значими видове; опазване и съхранение на естественото състояние и целостта на ландшафта.
Дончо Ангелов, член на екипа, изготвил плановете за управление на трите пловдивски хълма, направи подробна презентация на подробното проучване на растителните и животинските видове, разпространени по трите пловдивски тепета.
Почти всички видове имат природозащитен статус по силата на международни конвенции. При птиците например между 72 и 80 процента от видовете, които се срещат на трите хълма, са защитени и застрашени от изчезване. Три разреда бозайници се срещат в защитените територии. Сред тях са източноевропейски таралеж, европейска къртица, катерица, три вида мишки, черен плъх, невестулка и черен пор. Нито един от регистриранитте видове бозайници обаче не е включен в Червената книга на България. Повечето от 14-те вида прилепи обаче са включени в Червената книга.
Нито един от видовете не е опасен за хората, няма отровни влечуги, подчерта Ангелов.
Обект на опазване на територията на трите тепета са и паметниците на културно-историческото наследство, припомни експертът.
В плановете са разписани подробно приоритети, програми и проекти, насочени към възстановяване на находища на растителни видове, както и към прилагане на противоерозионни и противосрутищни мероприятия, създаване на условия за устойчив туризъм и за научно-образователни дейности и институционално развитие.
Има и идеи за възстановяване на ресторант на Дановия хълм и на хълма Бунарджик.
В защитените територии по трите пловдивски хълма са забранени всякакви действия, които могат да увредят околната среда. Забранява се всякакво строителство с изключение на предвиденото в плановете за управление, изземането на скални маси, унищожаване и увреждане на естествената паркова растителност, разрушаване гнездата на птиците и взимането на малките им, паленето на огън и т.н.
"Как така ще популяризираме защитени територии, които същевременно трябва да опазваме", попита пловдивчанка. "Защитените територии навсякъде са отворени за посещения, такива се и екопътеките и много други маршрути", поясни Дончо Ангелов.
"Всяко ново строителство, предвидено в плана за управление, е непоклатимо, а това означава, че предвиденото изграждане на въжена линия на един от хълмовете, би могло да се осъществи", отбеляза природозащитникът Георги Сербезов. Той и колегите му еколози, които бяха сред най-активните в залата, са категорични, че ако в плана на управление е предвидено ново строителство, а то е предвидено, то ще бъде извършено.
Според експертите, изготвили плана, се търси именно съвместяване, което да има минимално въздействие върху околната среда. "Критерият не е дали да има, или да няма лифт, а какво ще е въздействието му върху съществуващото биоразнообразие", заяви Любомир Икономов.
"Защитените територии на тепетата са уникални геоморфоложки образувания", припомни Георги Сербезов. Той поясни, че не протестира само срещу лифта, а и срещу всякакво ново строителство на хълмовете.
Еколозите се опасяват най-вече от това, че при евентуално строителство ще бъдат унищожени уникални скални маси и растителност. Експертите контрираха, че в момента няма такива инвестиционни проекти./topnovini.bg
