ЕКСКЛУЗИВНО! Акад. Светлин Русев пред ПИК и "Ретро" за духовната криза, прекарания инфаркт и илюзиите. "Няма да стана храна на чакалите!"
Загубих представа коя и кои са управляващата прослойка, признава големият художник
Последвайте ни в Google News Showcase
Светлин Русев е завършил живопис при проф. Дечко Узунов в НХА, в която преподава от 1975 г. Председател на СБХ 1973-1985 г. Бил е зам.-председател на Комитета за култура (1982-1984). Директор на Националната художествена галерия (1985-1988). Един от инициаторите на Клуба за защита на град Русе. Депутат в VII Велико народно събрание (1990). Академик от 2001 г. По-важни отличия: Голямата награда на СБХ (1986), “Владимир Димитров-Майстора” (1987), “Габриел Оливие”, държавната награда “Паисий Хилендарски” (1981), “Рене Бежа” на фондация “Тайлър” (2007), орден “Стара планина” I степен (2008).
В началото на февруари т.г. големият художник претърпя инфаркт, след който бързо се възстанови и влезе в обичайния си забързан работен ритъм.
Преживява ли сърдечна криза българската култура, кои са най-големите му страхове и разочарования, обречен ли е да оцелее истинският творец, маестрото разкрива преди 24 май в „Ретро”.
- След като прекарахте инфаркт, се пошегувахте, че и вие „правите грешки”. Нали няма да допуснете други „грешки”, г-н Русев?
- За съжаление, „грешките” не са непредвидими и доколкото зависят от моето примерно поведение, не бих ти допуснал но както знаете - Друг решава и да се надяваме, че ще бъде малко по-снизходителен...
- Взехте ли си поука след премеждието, намалихте ли бясното темпо, ще промените ли начина си на живот?
- Дотолкова, доколкото е възможно, без да нарушавам естественото си поведение. Но ние винаги си вземаме поука от грешките, за да ги повторим отново.
- Вашият график е по-натоварен от програмата на президент - цял ден сте по срещи и изложби и чак нощем намирате време да рисувате. Откъде черпите енергия?
- Аз не знам колко е натоварена програмата на президента, но като го слушам понякога, имам чувството, че малко много му идват задълженията и отговорностите, или преумората много му личи...?! Основният източник на енергия, поне за мен, е чувството на вина за несвършената работа, а тя (работата) не се съобразява имам или нямам енергия.
- Кои са последните картини, които нарисувахте, кои са новите ви теми и провокации?
- Последните, които направих, са в изложбата „Късчета памет и пейзажи от Охрид”. За творческите провокации да не говорим - преди резултата!
- В инфаркт ли е българската култура, преживява ли сърдечна криза?
- Доколкото световното изкуство преживява сърдечна криза, дотолкова и родната култура. Опасявам се, че много станаха лечителите, загрижени за здравето на българската култура. А тя и без тях оцелява.
- Често казвате, че илюзиите ви са рухнали. Появяват ли се нови на тяхно място?
- Ние непрекъснато живеем с илюзии. Ако нямам илюзии, трудно можеш да стигнеш до някаква надежда. Много ме плашат реалистите без илюзии, на които всичко им е ясно. Но и илюзиите са различни - от едни се стига до надежда, от други - до катастрофа - това са обикновено политическите илюзии - по-точно измами.
- Повече от четвърт век след промените успя ли културата ни да заживее свой живот, или падна жертва на комерсиализацията и зрелището?
- Цялата световна култура до голяма степен е жертва на комерсиализация и зрелище. Въпреки това във всички направления има сериозни и трайни неща. Иска ми се да вярвам, че конюнктурните модни и пазарни критерии ще останат като характеристики на времето, а не като мярка на сериозните и трайни духовни истини.
- Защо интелектуалците се отдръпват, капсулират се и не участват в обществено-политическия живот със собствената си позиция като водачи на нацията?
- Интелектуалците не са се отдръпнали, но и най-мъдрият глас не може да се надвиква и бори с обществено-политическата корида. В началото на прехода една голяма част се включиха с надежда за някаква промяна! „Промяната” е известна. Както и разочарованието на излъгания електорат. Стилът на обществено-политическия живот, независимо от всички съвременни форми на влияние, изключва каквато и да е чуваемост на нещо смислено и умно. А бяха казани много сериозни и тревожни неща, но потънаха в общия хаос. И да се появи Емил Зола с неговото „Аз обвинявам” - във „Фейсбук” най-малкото ще го омърсят и изгаврят с него...!
- Кога се случва духовната смърт на един творец?
- Когато смеси духовното си призвание със съображения, независимо какви - политически, икономически, битови и, разбира се, когато приспи съзнанието и таланта си в славата и самолюбуване на собствения Аз! А изкушенията „дебнат” отвсякъде!
- Опитва ли се властта да превърне интелектуалците в обслужваща сфера? И има ли управляващата прослойка своите изявени интелектуалци?
- Загубих представа коя и кои са управляващата прослойка. Най-комичното е, че когато наближат избори, се сещат да направят някакви интелектуални сборища, на които изобщо гласът им не се чува! При една по-голяма политическа култура властта не би трябвало да се лиши от възможностите на интелектуалците, но за добро или лошо, когато хората на духа се превърнат в обслужване на политически каузи, в повечето случаи им остават само нереализираните илюзии. Не виждам барикада, на която власт, мъдрост и изкуство да застанат заедно. Няма такава митница!
- Само икономически ли са причините за кризата в духовността, или има друг двигател на упадъка?
- Най-малко икономически! Световното разложение буквално изхвърли духовността чрез всички свои форми на влияние и внушение... Духовността пари не носи! В търговете се разиграват милиони, но това не промени общия климат.
- Казвате: „Пред днешна България съм безпомощен”. Кое е най-голямото ви разочарование?
- Айде да не си чоплим пубертетните пъпки на надеждата! Разочарованията са си мои и не искам с тях да храня чакалите, които толкова години ме наобикалят!
....
Цялото интервю четете в retro.bg
