ЕКСКЛУЗИВНО! Бившият здравен министър д-р Стефан Константинов пред ПИК: Егото на Москов му изигра лоша шега, а ние плащаме за калпавата му работа
Много хора го критикуваха добронамерено, а той ги възприемаше като врагове, казва още медикът
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият здравен министър Стефан Константинов коментира кашата в здравеопазването, след като вторият кабинет на Бойко Борисов подаде оставка, а министър Петър Москов и неговите заместници бяха привиквани в прокуратурата, за да им бъдат повдигнати обвинения. Какво е да си здравен министър и изкушаващо ли е да си на власт. На тези горещи въпроси отговори д-р Константинов пред агенция ПИК.
- Д-р Константинов, как гледате на ситуацията в момента - здравният министър Петър Москов и негови заместници станаха клиенти на прокуратурата, след като кабинетът подаде оставка. Защо и как се стигна до това?
- През годините много от министрите са приключвали политическата си кариера с някакво обвинение от прокуратурата. През последните няколко години нямаше такива работи. Конкретно сега се натрупаха доста, да кажем, не много коректни административни действия. Дали това са престъпления, или не, разбира се, ще се произнесе прокуратурата. Аз не мога да кажа. Ясно е, че вироглавството на д-р Москов и неговият екип, в крайна сметка, им играе лоша шега.
- От прокуратурата ги атакуват за ваксините, Върховният административен съд (ВАС) отмени пръстовия идентификатор… Какво остана всъщност от здравната реформа, която толкова се прокламираше от Москов?
- Вижте, нещата са съвсем различни. Това, за което прокуратурата обвинява д-р Москов, не мога да го коментирам, защото нямам пълната информация. Но в крайна сметка се говори за нещо нередно, за някакво престъпление. Относно решението на ВАС, то това го слагаме в графата „производствен брак“. Това, което мога със сигурност да кажа като наблюдател на процесите в здравната система, а и като човек, който все пак има някакъв опит и компетенция, защото го е работил, е, че производственият брак като наредби, закони на д-р Москов е може би най-големият спрямо всички министри, които досега са били на поста. Изключително много негови нормативни актове - като тръгнем от Закона за здравното осигуряване с разделянето на пакетите, което беше отменено от Конституционния съд, много медицински стандарти, няколко наредби - бяха отменени. И в крайна сметка се оказва, че ние, данъкоплатците, сме плащали за някаква калпава работа. За мен е това – най-големият производствен брак в законотворчеството стана точно по времето на Петър Москов.
- И пак да се върнем на въпроса. Какво остава тогава от широко прокламираната здравна реформа, за която д-р Москов агитираше?
- Остават предсрочните избори. Това е, както виждате. Аз съм малко от едната страна на нещата, защото съм лекар, но попитайте пациентите дали виждат някаква реформа. Но то и нямаше как да е по друг начин, защото още на ниво предизборни програми имаше изключителна неяснота в какво точно ще се състои реформата. След това се събраха формати, които първоначално си вадеха нож и си обясняваха как имат различни виждания. Накрая се появи нещо трето, а след това се подписа коалиционно споразумение с участието на д-р Москов. То първоначално имаше едни цели, а после самият Москов задълба в едни пакети, отпечатъци и т.н. След като виждаме една такава непоследователност в рамките на само две години, защо трябва да се учудваме, че няма финален добър резултат.
- А колко е важно в лично качество да си министър на здравеопазването, защото станахме свидетели на това, че по време на мандата партията на д-р Москов – ДСБ, оттегли подкрепата си от кабинета, но той остана… Тогава чухме, че той ще развива, променя и подобрява здравеопазването, а сега прокуратурата му повдига обвинения?
- Това е малко сложен въпрос. Да си здравен министър за мен е била една от най-големите отговорности, които човек поема. Това е нещо, което е престижно, но и много задължаващо. След като си задължен към обществото, човек, когато е принципен и отговорен, трябва отговори на това задължение. Може по ред причини нещата да не се случват. Но отговорността, която си е поел, те кара до последно да се бориш. Ако обаче тази борба в един момент се изроди не в това да следващ нещата, в които вярваш и си убеден, че ще са полезни на обществото, а стане лична цел да си в политиката, защото си велик, единствен, красив, най-умен и гладко говорещ - това вече става грозно. Малко ми трудно да анализирам д-р Москов кои от нещата са му били в приоритет. Но си мисля, че при него малко егото му надделяваше. Свидетел съм, че е имало хора, които са му казвали добронамерено критични неща. Когато човек е на висок пост обича да слуша, че е много велик, много успешен и т.н. Но аз знам за случаи, в които добронамерени хора са му казвали, че бърка и са излагали доводи и аргументи, а той е реагирал точно обратното. Той е реагирал така – след като говорят против него, значи са му врагове. Това ми повече говори, че тук става въпрос за някакво лично его. Личното его в политиката не е добър съветник.
