ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК TV! Авторът на "Българските паметници": Боядисването на монументи е чиста проба вандализъм (ВИДЕО)
Премиерната книга възпитава в патриотизъм
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Журналистката Ива Николова представя премиерния том "Българските паметници" в интересен разговор с автора му Иван Първанов. Книгата с логото на "Милениум" предизвика голяма медиен интерес и вече се радва на вниманието на читателите.
"Изданието на Милениум е изключително интересна книга, Иван Първанов ни разказа малка част от това, което е между кориците. Препоръчвам я горещо на всеки български дом, става дума за патриотизъм, за възпитание към уважение към паметта, към изкуството. След 100 години нищо от нас няма да остане, но всичко онова, което авторът е събрал в тази книга, ще го има и ще разказва на децата и на внуците ни за историята ни", обобщава журналистката.
Книгата е на пазара с подкрепата на застрахователно акционерно дружество "Армеец".
- Господин Първанов, как ви хрумна да напишете тази книга?
- Идеята дойде по необичаен начин. Преди година и половина водих разговор с мой колега италиански журналист. Той ме помоли да му разкажа историята на средновековната българска държава. И тъй като аз по образование съм наполовина историк, ми разказах обстойно. Той, видимо впечатлен, възкликна – щом имате такава богата история, сигурно имате стотици паметници на владетели от тази епоха, искам да ми направиш един списък с монументи, за да мога да ги посетя, докато съм България. Аз седнах пред белия лист, хванах химикалката и не след дълго зациклих… От Велко Търново съм и първо се сетих за паметника на Асеневци, след това за паметника „1300 години България“, който съществуваше пред НДК доскоро, за скандалния паметник със светещите очи на Цар Самуил, сетих се за още 2-3, максимум 5, и бях дотам. Отидох в библиотеката, на най-логичното място, където може да се намери информация, но се оказа, че няма събрано съчинение, в което да има обобщена информация. В интернет също няма на едно място такава. Една вечер бяхме седнали с приятели и им казах – добре де, щом няма такава книга, ще взема да я напиша. В началото смятах тя да е само за паметниците на средновековните ни герои, но когато започнах да ровя по-дълбоко, попаднах на паметници за други исторически периоди, които не биваше да останат неописани. Така тръгна с революционерите и хайдушките войводи. В крайна сметка книгата обхвана паметниците от древността, от Мадарския конник, до наши дни – паметници открити преди 3-4 години и дори още по-скоро.
- А посещавахте ли всички паметници?
- Ако бях тръгнал да ги посещавам, сигурно нямаше да ми стигнат и двайсет години!
- Като ученичка участвах в една експедиция „Монументално и декоративно изкуство“ – описахме всички паметници в Родопите. Вашият труд ми напомня за това. Но в книгата вие не просто ги описвате, а и разказвате за всеки паметник, на какво се спирате?
- Не исках в книгата да има само суха информация, а да намеря най-любопитното от историята на всеки монумент, защото това е четивното. И мисля, че успях, защото за всеки има нещо, което малко се знае или се знае само в неговия регион.
- Според мен това до голяма степен е и журналистически труд...
- Така е, и източниците, които съм ползвал в по-голямата си част са медийни – печатни, електронни, защото няма такива книги. А подходът ми беше такъв.
- Имам дял в един от паметниците, описани в книгата, – като копач на бригада – бяхме студенти и копаехме за стъпалата на паметника в Шумен "Създатели на българската държава", копаехме тази глинеста твърда почва, беше много трудно. Коя беше историята, която най-много ви стъписа покрай проучванията на тези паметници?
- Не знаех нещо много интересно за паметника „Шипка“. Първо, върхът, на който се намира, не е Шипка, а Св. Никола. Много интересно е и как се решава накъде да гледа лъва на паметника – българското правителство е получавало дипломатически ноти от всичките ни съседки, които не са искали той да бъде обърнат към тяхната страна, защото това им се струвало като заплаха. В крайна сметка го обръщат на Изток. Впечатляваща е и историята как е построен паметника. С тази задача се справя майстор Пеньо Бомбето – тогава само на 23 г., ученик на Кольо Фичето. Условията на върха са много трудни за работа, но той събира бригада и успява да се справи, когато други се отказват. За това обаче не получава обаче благодарност и обиден 30 години не стъпва на мястото.
Интересна история е свързана и с построяването на Паметника на Левски в София. Един от спонсорите за изграждането му е човек, подписал смъртната присъда на Апостола!
Има много странни и интересни паметници. Ако трябва да дадем титлата „Топ идиот“, тя ще бъде присъдена, според мен, на така нареченият "Паметник на умората" в село Малък Извор, Ловешко. Той се състои от една паметна плоча и от един стар съветски самолет. На паметната плоча пише – "Тук на 20 октомври 1877 г. руските богатири спряха да си починат". След 1944 г. някоя гениална мисъл слага до плочата един стар съветски самолет. Комбинацията е много странна!
- Хасково е известно като града на странните паметници.
- Да, там е имало една Баба Яга, която се блъска в електрически стълб, сега е премахната. Има паметник на Хасковския каунь, което означав пъпеш и е местен символ. Техен автора е скулпторът Господин Тенев- Гуспата. Много интересен е неговият Паметник на завистта – митичният Икар, разперил криле и две ръце го натискат към земята. Колкото и тъжно да звучи, този паметник може спокойно да поставен на връх Шипка и да бъде символ на националното ни падение.
- Иван Хаджийски е казал, че ако в България се роди гений, това ще е гений на завистта… Колко време ви отне тази книга?
- Около година и половина. Костваше ми доста безсънни нощи, но път резултатът може да се каже, че прилича на енциклопедия.
- Изглежда и като албум, който е много интересен и за разглеждане! Заради себе си и децата си, трябва да имаш вкъщи тази книга. Колко паметника сте събрали?
- Над 300. Един приятел каза, че това е учебник по патриотизъм – много силни думи, които ме накараха да настръхна.
- Ако бъде преведена на английски, би била чудесен подарък за чужденци, ето сега сме домакини на европредседателството... Министерство на културата, на туризма биха имали интерес от това. А и благодарение на тази книга не само чужденците, но и българите за пръв път научаваме за много от описаните паметници. Вие самият за кой паметник научихте за пръв път, докато правихте вашите проучвания?
- Изненадах се, че има български паметник в Западна Африка, в държавата Бенин. Той е на "нашия мъдър, комунистически вожд" Георги Димитров. През 70-ге години в Бенин се сменя режима и за тяхно нещастие комунистите идват на власт. А самият паметник се намира в столицата Котону, наричат монумента „Татко България“ и е издигнат като благодарност към страната ни, която финансира асфалтирането на улиците на града. Паметникът е висок над 10 м и освен това е боядисан, пребоядисват го всяка година и го мият с водоноски. Но боядисването в случая е, защото така фигурата на Георги Димитров им изглежда по-реалистично.
Интересно за мен беше да разбера, че освен, че паметниците на Левски са най-многобройни, доста от тях се намират и на много далечни места по света – има в Япония, Аржентина и Куба.
- Понеже стана дума за боядисване… Как се отнасяте към боядисването на паметници у нас?
- Това е чиста проба вандализъм. Лошото е, че не го правят само тинейджърчета на по 15 години, а и възрастни гора. Има една приказка: "Пиши го на простотията им". За мен е недопустимо премахването на който и да е паметник. Паметника на НДК бил грозен, добре, но можеше да го преместят на друго място.
Пред НДК сега има един друг паметник, който предизвика недоумение – Паметник на Кирил и Методий. На него са изобразени букви от кирилицата, чийто подбор е необясним и скандализира хората. Избраниса букви, които сякаш изписват органи и са цинични – Т, Ш, К и Г, З. Авторът казва, че това е случайно, но случайно се слага А, Б, В, а не тези букви…
- Как възприемате светещите очи на Самуил?
- Двузначни са нещата. Все пак сме в 21. век и можем да мислим, че е добре да се правят нещата по-модернистично. Подобно са решени и други два паметника – пеещият паметник на ген. Колев в Добрич и на Иван-Срацимир във Видин – в него има три елемента, които светят – на скиптъра, на короната и на символа държава, който държи в ръка. Така че според мен е нормално да не се правят само унифицирани монументи.
- А за паметника на Света София? Църквата беше полудяла – казаха – как може това да е светица!
- Един богослов привежда примери, че в образа в статуята на св. София има много езически елементи, свързани с вещерство, дори. Може би една светица да не трябва да изглежда по този начин, но според мен всеки случай не изглежда грозно.
- Нека си спомним, че на нейното място беше паметникът на Ленин, можем да кажем, че тази статуя стои красиво и символизира мъдростта, а и е съблазнителна... Да очакваме ли втори том "Българските паметници"?
- Ако моите издатели "Милениум" ми гласуват доверие, може да помисля за такъв, но ще изисква още много време. Събирането на снимките например беше много трудноемко, а и моменти от него, какт и от събирането на информация, ме потресоха, показаха ми, че хората на много места не познават паметниците си. В едно градче обикалях и разпитвах за един паметник, който знаех, че се намира там, но никой не знаеше къде се намира. Накрая един човек ми каза – а, говориш за онова нещо, което е в пущинаците... На друго място, когато се обаждах по телефона, за паметник, който е символ на градчето, намира се в център, пък никой не можеше да каже от какво е направен – от камък ли е, от бронз ли е – става дума за хора, които всеки ден минават покай него!
