ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК! Вежди Рашидов след откровението на Пеевски: Прокопиев отдавна е част от управлението на държавата! Някои партии станаха копчета за гласуване в негова полза! Безмълвен съм от решението на Борисов за паметника на инж. Иванов
Последвайте ни в Google News Showcase
Големият български скулптор и бивш министър на културата Вежди Рашидов даде ексклузивно интервю за агенция ПИК, в което коментира противопоставянето на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да се издигне паметник на на инж. Иван Иванов. Рашидов говори и за новината, споделена от Делян Пеевски, за среща с Иво Прокопиев в офиса на Бойко Борисов в централата на ГЕРБ.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
- Г-н Рашидов, онзи ден почетохме паметта на българските деца, загинали преди 20 години в Лим. Смятате ли, че някои български политици си правят пиар с тази трагедия? Вие например сте направили възпоменателния монумент на лобното място, но винаги сте били извън прожекторите?
- Благодарен съм ви за това, че ви е направило впечатление нещо като моето отсъствие.
В паметта на времето все повече става видима надпреварата на хора да покажат себе си, вместо да показват силата именно на тази памет под формата на пластични образи и знаци, които носят информация както за историята и събитията, така и за величието на техните създатели. Ако не вървяха ръка за ръка в историята Пиетата на Микеланджело, Мадоната в пещерата на Леонардо да Винчи, прекрасните платна на Рафаело, скулптурните шедьоври на вратите на Челини във Флоренция - неразделна част от произведения и имена, то днес Италия днес щеше да бъде неразпознаваема бездуховна страна.
А ние, за съжаление, сме все повече страна, в която всяка памет може да се използва за лична консумация, а всичко останало ни превръща бавно в безпаметно общество. Скоро зададох въпроса на услужливи медии дали биха могли да ми кажат името на поне един премиер по времето на Моцарт, на Хемингуей, на Ремарк, на Пикасо, на Ван Гог или пък на Златю Бояджиев, на което срещнах само празни погледи. Но и моят поглед беше същият. Оказа се, че такава памет времето не носи, но всички знаем имената на творците, за които говорим.
- Защо вече у нас не се правят паметници, г-н Рашидов?
- Паметници не само че не се правят, но и поголовно се унищожават. Мога открито да кажа, че 35 години откакто наричаме едно безплодно време демократично, то самодейни групи от анархични истерици, самовлюбени и себеповярвали в своята лъжлива демократичност, се изживяват като единствената инстанция, които казват какво да има и какво да няма. Мога да изброя колко паметници са разрушени, но ще ми бъде трудно да ви кажа колко са направени. За мен хора, които в живота си дори дърво не са посадили, нямат право да разрушават каквото и да е.
- Онзи ден възникна казус дали трябва да се изгради паметник на инж. Иван Иванов, бивш кмет на София, направил много за столицата. Интересно е, че срещу издигането на такъв паметник се обяви Бойко Борисов. Той твърди, че инж. Иванов имал антисемитски изказвания. Как ще коментирате?
- Когато човек има доказани достойнства, те се слагат на кантара на времето заедно с неговите недостатъци. И ако достойнствата му са по-тежки от недостатъците, това е достатъчно, за да му бъде издигнат паметник. Затова паметникът на барон Осман – кметът на Париж, стои до днес и радва благодарното френско население, независимо че приживе е бил едва ли не линчуван от предприемачи и строителни магнати и много други критици.
Днес парижани го боготворят за прекрасните парижки улици и булеварди, кафенета, магазини, театри и опери. А колкото до личността на един или друг кмет, то всичко, което се отнася до публичната среда и градоустройството, урбанизацита на един град като решение, не се взема еднолично, а от колективни органи, какъвто е общинският съвет, подчинен на своите политически централи. В онези години, нека не забравяме, че България е в съюз /сглобка/ с германския Райх, така че решенията на кмета не са самодейност, а са политически решения. Бих посъветвал някои общности в България, към които имам изключително уважение, да бъдат по-внимателни в своите искания към суверенна държава, защото българката държава заслужава поклон и уважение за това, което е имала куража да направи в онези трудни години, и заслужава своя паметник в музея на Холокоста, който никога да не бъде събарян.
А колкото до изказвания на някои лидери – от опит знам, че когато те говорят и боговете мълчат. Затова тук ще остана безмълвен.
- Когато вие бяхте министър на културата, такива инициативи се реализираха. Сега само за няколко месеца видяхме как нарязаха един паметник на парчета, а сега политици се обявяват против създаването на друг. Какво се промени в мисленето на тези хора, с повечето от които вие сте работили?
- Аз като художник, препитавал се цял живот от тази професия, съм радетел да се изграждат паметници именно с цел в историята и в паметта да остане времето, в което ние живеем. Докато бях министър, не съм позволил да бъде съборен нито един паметник на културата, напротив – много активно се откриваха археологически обекти.
Ще дам пример - преди доста години пред Халите се разкриха находки от една от портите на Сердика. Тогава бях общински съветник и видях решението на Общинския съвет, диктувано от някои политици - всичко да бъде зарито с чакъл, за да се запази и „консервира“ за по-добри времена. Каква ирония… И оттогава то още ферментира под земята, вместо да радва очите на софиянци и гости. Затова се радвам, че когато започнаха копаенето за метрото до Ларгото, аз се разпоредих багерите да спрат и да мине метрото по-дълбоко, за да се запазят безценните находки от времето на император Константин Велики. И днес всички ние можем да им се радваме и да се гордеем с нашата земя, наслоена от култури.
- Скоро станахме свидетели на любопитно признание. Имало е при Бойко Борисов среща на Делян Пеевски и Иво Прокопиев. Доскоро това звучеше като фантастика - Борисов, Прокопиев и Пеевски на една маса. Какво се промени?
- Поздравление за откровението на г-н Пеевски и за смелостта. Аз смятам, че нищо не се е променило, то отдавна си е така. Мога да ви дам само бегъл пример – през 2013 година предотвратих опит за промяна на собствеността на Червената къща от апетитите на Иван Кръстев и Прокопиев, за което и до днес нося недолюбването и агресията към мен на кръга "Капитал" и на какви ли не фондации.
Имаше и хора между мои колеги министри, които тогава се опитваха да ми кажат, че за да има мир, трябва да оставя тази къща на мира… Днес се радвам, че успях да спася къщата на великия български скулптор Андрей Николов, патриарх на българската скулптура.
- Виждате ли задкулисие в такива подобни срещи? Изобщо като какъв Прокопиев разговаря с двама лидери на партии?
- Не, задкулисие не виждам, защото отдавна знам за тях. За да не се учудвате, мога да ви кажа, че Прокопиев отдавна е част от управлението на държавата. Някои партии даже станаха копчета за гласуване в полза на мераците на Прокопиев.
- Вчера Димитър Главчев обяви състава на служебното правителство? Какво е Вашето впечатление от министрите, а и от г-н Главчев?
- Дано то да е експертно и добро. Поздравления за министъра на културата, когото познавам, както и за вътрешния министър и разбира се – за моя талантлив приятел Евтим Милошев. На всички останали – успех. За г-н Главчев ще кажа, че той е един човек с достойнство, мъжкар, преживял своите катарзиси и незаслужени унижения, които вместо да го обезсилят, го направиха по-силен и амбициозен. Искрено и приятелски му желая на добър час и успех, защото неговият успех ще бъде успех за цяла България.
