ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК! Вижте тълкувателното решение на Конституционния съд от 2003 г., което депутатите погазиха с промените в Конституцията (ДОКУМЕНТ)
Последвайте ни в Google News Showcase
Промените в Конституцията вече са факт въпреки обоснованите критики, които видни конституционалисти направиха, остро изразявайки несъгласието си с действията на депутатите от 49-ото Обикновено народно събрание. Промените вече бяха атакувани в Конституционния съд от президента Румен Радев.
От гледна точка на управляващото мнозинство и най-вече на ППДБ, които стоят зад основните поправки, това е политически успех. От гледна точка на правото обаче, те нарушават основния закон.
Наред с това брутално е погазено и тълкувателно решение №3 от 2003 г. на Конституционния съд, в което ясно се посочва какви промени могат да се правят от Обикновено и от Велико Народно събрание.
Само Велико Народно събрание може да пипа президентските правомощия, да ликвидира ВСС и да намалява мандата на главния прокурор.
На 26 октомври 2002 г. Конституционният съд е сезиран от тогавашния главен прокурор Никола Филчев с конституционно дело №22, относно искане за тълкуване на чл. 158, т. 3 от Конституцията в частта “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление” по въпросите: какво означава изразът “форма на държавно устройство и на държавно управление”; кога са налице промени и извършват ли се такива при конкретно поставени хипотези; подлежи ли на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд закон за изменение или допълнение на Конституцията, приет от Обикновено народно събрание.
Решение №3 се взима на 10 април 2003 г. и е обнародвано в "Държавен вестник“ на 18 април с.г. Съставът е: Румен Янков – председател, Георги Марков, Димитър Гочев, Неделчо Беронов, Маргарита Златарева, Васил Гоцев – докладчик, Людмил Нейков, Живан Белчев, Пенка Томчева, Лазар Груев.
"Съгласно чл. 153 от Конституцията “Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, които са правомощие на Велико народно събрание. Във власт на последното са предоставени най-важните въпроси по държавната уредба, изброени в чл. 158 от Конституцията. Изменението и допълнението на Конституцията от Обикновено народно събрание става със закон при определена и утежнена процедура и квалифицирано мнозинство съгласно чл. 154 и чл. 155 от нея.
До изменението й от Обикновеното народно събрание тя действа в пълния си обем. Затова и законът за изменение и допълнение на Конституцията трябва да е съобразен с разпоредбите й преди да бъде изменяна или допълвана. Това означава най-напред, че промените не могат да засягат материята, посочена в чл. 158 от нея, която е в правомощията на Велико народно събрание. При промяна на Конституцията от Обикновено народно събрание трябва също така задължително да се спази процедурата за инициатива на предложението, за нейното разискване и приемане, установена в чл. 154 и чл. 155 от Конституцията.
След като законът за изменение и допълнение на Конституцията е закон приет, макар и при специална процедура и условия от Народното събрание, той подлежи на конституционен контрол от Конституционния съд. При липса на такъв контрол се рискува всяко Народно събрание да може да изменя Конституцията, без да спазва предвидения от чл. 154 и чл. 155 от нея ред за това, както и в нарушение на чл. 153 от Конституцията да засегне въпроси, които са в компетентност на Велико народно събрание. При разискванията по приемане на Конституцията във Великото народно събрание по този въпрос не е имало никакви съмнения и колебания.
Контролът обхваща както проверка дали материята, до която се отнася, отговаря на чл. 153 от Конституцията и не са засегнати правомощия на Велико народно събрание, посочени в чл. 158 от нея, така и проверка, дали процедурата по приемането на закона е съобразена с изискванията на чл. 153 и чл. 154 от Конституцията. При несъответствие на закона с правомощията на Народното събрание относно материята, до която се отнася изменението или допълнението, както и при неспазване на установената процедура за промени в Конституцията, приетият закон е неконституционосъобразен.
Извън този контрол обаче остава, и Конституционният съд не може да се занимава с това, дали промените, които съгласно чл. 153 от Конституцията са в правомощията на Обикновено народно събрание, отговарят на разпоредбите на действащата преди промяната Конституция.
Решението на конституционните съдии гласи:
1. Териториалната цялост и установеният от Конституцията унитарен характер на държавата с местно самоуправление при недопускане на автономни териториални образувания съставляват формата на държавно устройство по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията.
2. Формата на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията следва да се тълкува разширително. Това понятие се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия.
В него се включва и изградената от Великото народно събрание чрез редица конституционни текстове, които доразвиват парламентаризма, система от висши държавни институции – Народно събрание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната власт (Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, следствие и Висш съдебен съвет), тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им.
Във формата на държавно управление се включват и възложените от Конституцията на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата – народен суверенитет, върховенството на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт.
3. Закон за изменение и допълнение на Конституцията, приет от Обикновено народно събрание, подлежи на общо основание на контрол за конституционосъобразност от Конституционния съд по реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 от нея относно това, дали при неговото внасяне, разглеждане и приемане е спазен редът, установен в чл. 154 и чл. 155 от Конституцията, и дали в съответствие с чл. 153 от нея промяната не засяга въпроси от изключителна компетентност на Велико народно събрание (чл. 158 К).
Решението е подписано с особено мнение от двама конституционни съдии - Румен Янков и Пенка Томчева.
Целия текст на Тълкувателно решение №3 от 2003 на Конституционния съд вижте ТУК!
