ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК! Любомир Талев: "Промяната" ще опита да подкупи депутати за хартиената бюлетина
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 4 ноември т.г. Народното събрание прие на първо четене промените в Изборния кодекс, връщащи правото на избор на българските граждани в секциите с над триста избиратели дали да гласуват с хартиени бюлетини, или на машините на венецуелския комунистически диктатор Николас Мадуро, отнето им от революционния 45-ти парламент.
Това е победа, макар и не окончателна (за това малко по-късно) за демокрацията, най-малко поради две причини.
На първо място, защото връщането на избора между хартиени бюлетини и машини се очаква да повиши избирателната активност, която спада катастрофално от въвеждането на задължителното машинно гласуване насам. Според данни от Централната избирателна комисия на произведените на 11 юли 2021 г. предсрочни парламентарни избори от 6 578 716 избиратели правото си на глас упражниха 2 775 410 души или 42,19% от всички избиратели. На вторите за годината предсрочни парламентарни избори, произведени на 14 ноември 2021 г. от 6 635 305 избиратели гласуваха 2 669 260 души или 40,23% от имащите право на глас. На произведените на 2 октомври т.г. избори от 6 602 990 избиратели пред урните се явиха 2 601 963 или 39,41% от всички гласоподаватели. Казано другояче – откакто машините ни бяха натрапени, избирателната активност спада и процентно, и в абсолютни стойности, превръщайки демокрацията от представителна в непредставителна.
Ето защо всяко действие, насочено към повишаване на избирателната активност, а оттам и до връщане на съдържанието на понятието „представителна демокрация”, следва да бъде приветствано.
На второ място, защото никъде в нашето цивилизационно семейство – Европейския съюз, чиито държави членки могат да бъдат приети като еталон за демокрация, няма задължително машинно гласуване. Държави като Германия, Холандия и Ирландия, които го бяха въвели, го отмениха поради съмнения за външно влияние върху изборните резултати, като във Федералната Република това стана с решение на Конституционния съд. Българската конституционна юрисдикция в своето Решение № 9 от 2021 г. подкрепи машинното гласуване с мотива, че фактът, че след потвърждаване на избора системата отпечатва контролна разписка с отразения вот, която се пуска в специална кутия за машинното гласуване, означава, че както актът на гласуване, така и неговото отчитане от външна страна могат да бъдат наблюдавани и проверявани от самия гласоподавател, без това да изисква специални технически познания и умения.
Логично следствие от тази аргументация обаче е това, че хартиените разписки задължително трябва да бъдат броени на сто процента и при несъответствие между показаното от тях и отчетеното от машините, изборните резултати трябва да бъдат коригирани според показаното от разписките. Тона не беше направено на нито едни от произведените след постановяването на това решение на КС избори и следователно те всички са в нарушение както на въпросното решение, така и на самата Конституция.
По време на дебатите в пленарна зала се чуха всички възможни лъжи от страна на формациите, желаещи да лишат българските граждани от правото на избор как да гласуват. Да разгледаме основните от тях.
Беше казано, че сегашните изменения в Изборния кодекс се внасяли прибързано и без необходимите анализи. Вярно е точно обратното. Задължителното машинно гласуване беше прието в 45-то НС ударно, в рамките на часове и без никакъв съпътстващ анализ, а за качеството на т.нар. оценка на въздействието, придружаваща законопроекта, е по-добре да замълчим. Проява на особено перфиден цинизъм е опитите да бъдат поправени пораженията върху демокрацията и правото на избор на българските граждани, причинени от противоконституционен закон, приет в нарушение на всички правила на нормотворчеството, да бъдат атакувани с твърдения (при това неверни) за неспазване на процедурите.
Твърди се, че сред българските граждани нямало съгласие относно почтеността на гласуването с машини. Отново истината е точно обратната. Според скорошни проучвания и анкети по темата между 47% и 63% от българите настояват на правото си да гласуват именно с хартиени бюлетини, а наскоро в деловодството на Народното събрание бе внесена подписка, подкрепена от над 110 000 български граждани, настояващи за връщането на хартиената бюлетина. Да им се отказва да гласуват така, както те предпочитат, е шамар в лицето както на отделните граждани, така и на демокрацията. Нещо повече, това представлява неравно третиране от страна на закона на гражданите, които не умеят или по някаква причина не желаят да гласуват с машини, в нарушение на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Пред настоящото Народно събрание имало по-важни задачи за решаване и не било редно Изборният кодекс да се преразглежда в този момент. Отново се получава ситуация, в която крадецът вика „Дръжте крадеца!”.
Да напомним, че задължителното машинно гласуване бе прието в момент, когато беше ясно, че се отива на предсрочни избори, в пълно нарушение на Кодекса с добри практики по изборните въпроси на Венецианската комисия, според който изборното законодателство не трябва да се изменя поне една година преди изборите. В пълен контраст с тогавашната ситуация, сега национално отговорните политически сили в 48 НС работят не за незабавни нови предсрочни избори, а за съставянето на редовно правителство.
Връх на политическия цинизъм обаче беше, когато от трибуната на висшия национален представителен орган народен представител четеше резултати на отделни политически сили в определени избирателни секции преди и след въвеждането на задължителното машинно гласуване. Така всички претенции паднаха и зад тях се видяха истинските цели на подкрепящите мадуровките партии: постигането на удобни за тях изборни резултати не на полето на идеите, а чрез писане на изгодни за тях изборни правила.
Какво следва от тук нататък? Съгласно чл. 88, ал. 1 от Конституцията, законите се приемат на две гласувания (по-известни като „четения”), които се извършват на отделни заседания. Съгласно чл. 79, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание второто четене е най-малко 14 дни след първото. Тогава законопроектът ще бъде гледан текст по текст, за разлика от гласуването на първо четене, където той беше приет в цялост и по принцип. В този срок можем да очакваме всички номера на „Промяната”, с които тя се опита да се спаси от падане от власт в миналото НС, и най-вече опити за подкупване на депутати, които да се откажат от подкрепата си за законопроекта. Ако той бъде приет, остава възможността президентът да му наложи вето. Съгласно чл. 101, ал. 2 от Конституцията за преодоляването му ще бъдат нужни 121 гласа. Изхождайки от тези 125 народни представители, които подкрепиха връщането на правото на избор на българските граждани как да гласуват, към настоящия момент такова мнозинство е налично.
Казано по друг начин: на 4 ноември демокрацията победи на първо четене, но все още предстоят сериозни битки.
