ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК: Новата бухалка Крум Зарков. Копие на Киро и любовницата му Лена
Последвайте ни в Google News Showcase
Наглед скучната и вяла предизборна кампания бе разнообразена от поредната идея за ново антикорупционно законодателство.
Естествено, като параван и маска за предложенията отново послужиха европейските институции, които изисквали задължително да правим поредната структура, призвана да бори лошите неща в държавата. Изпълнението този път бе на служебния правосъден министър Крум Зарков, видимо опитващ се да имитира ранния Христо Иванов, но за това след малко.
Иначе да си млад в политиката безспорно не е порок. Приема се, че си с чисто минало, нямаш петна в биографията и тежки зависимости. Само че в случая не става дума за това. Не защото помним как в навечерието на предходни избори горепосоченият служебен министър, тогава млад кандидат за депутат от БСП, рамо до рамо с любимата си по онова време (но омразна днес) отиваща си лидерка на социалистите Корнелия Ннова, обясни, че закъснял, защото с банда комунисти от Държавна сигурност тормозили противници на тоталитарния режим.
Към днешна дата, две седмици преди вота, Зарков държеше явно да се запише като поредния правосъден министър, извършил „революция“ в правосъдието. И реши да дава своята авторска рецепта за приготвяне на нова антикорупционна комисия. В крайна сметка никой не му обърна внимание, освен дежурните врагове на прокуратурата – олигарси с медиен монопол и такива, които от години усърдно работят в посока осигуряване на лична бухалка за разправа с неудобните опоненти в политиката и бизнеса. Проваленият премиер #ПростоКиро си го каза – „Искаме да имаме наши прокурори“! Като не успяха, пробваха да си направят тяхна КПКОНПИ и без малко да успеят.
Но да се върнем на „революционните идеи“ на Зарков, които с нищо не се различава от публично обявените намерения на Кирил Петков и нежната му тръпка Лена Бориславова за репресивна бухалка на властимащите. Прегледът на предложенията на Зарков показва, че с тях се обслужват същите кръгове с отколешни интереси за овладяване на съдебната система. А Крум Зарков, подобно на едно друго протеже на Корнелия Нинова от Горна Оряховица, изглежда много държи да се харесва на жълтопаветниците и офисния планктон на олигарха Иво Прокопиев. То затова и БСП е на тоя хал, защото отдавна спря да артикулира леви политики и социални послания. Вместо това – изпълнение на поръчки от кукловоди и обслужване на задкулисни кръгове.
Какво всъщност предлага Крум Зарков – нова бухалка и квази прокуратура. Иска орган, който да разследва и притежава оперативни правомощия. Но нали имаме следователи, имаме ДАНС, имаме ГДБОП, колко още институции с репресивни функции и силова власт? Какво целим – борба с корупцията или борба в полза на корупцията?
От суховатото представяне на Крум Зарков и неговата визия за антикорупционен закон разбираме, че голямата тема пак е кой да ръководи тази бухалка. Той предлага йезуитски споделена компетентност при излъчване на управленския състав, като естествено даде квота и на ментора му Румен Радев. Иска да овъзмезди своя началник с право на назначение в новата структура, за да покаже, че с нещо е различен. Но така и не обясни как точно ще работи тази институция. От дотук видяното съдим с голяма доза увереност, че гаранция това няма да е работеща комисия за борба с корупцията, най-малкото защото в нея ще цари пълна безотговорност.
Апропо, щом ще има квота на съдиите от Върховния административен съд и Върховния касационен съд, как така Зарков е пропуснал тези, които лобират за промени в КПКОНПИ и му дърпат конците в сянка? Да беше предложил член на Борда на антикорупционния орган да имат и от Висшия адвокатски съвет, направо поименно да беше посочил като пожизнен член един определен защитник на един определен олигарх, представляващ скандалния бизнесмен по искове на действащата комисия за 200 млн. лв. Запознатите знаят за кой адвокат иде реч, най-малкото заради десетките статии срещу КПКОНПИ по времето на Пламен Георгиев и Сотир Цацаров, а и до днес.
Всъщност Зарков много държи да се представя за добър юрист, все пак е завършил Сорбоната. Но и той, подобно на Христо Иванов, никога не е влизал в съдебна зала и познанията му се базират не толкова на практиката му, а са преди всичко теоретични. Всъщност когато предлага Общите събрания на ВКС и ВАС да излъчват членове на бъдещата антикорупционна комисия, дава ли си сметка, че тази идея вероятно изисква и конституционна уредба, а не наизуст да се позовава на определянето на състава на Конституционния съд. Ами ако конституционните съдии бъдат сезирани, много вероятно ще охладят ентусиазма на служебния министър на правосъдието.
Близките приятели на Крум Зарков знаят, че не обича котараци, но хитрува точно като манастирски котарак. Умилква се, прави се на хрисим. И копира ранния Христо Иванов от 2014 г., който точно в ролята си на служебен правосъден министър предложи Пътната карта за съдебна реформа, която бе причина за разделянето на ВСС на две колегии и доведе до избора на омразния и неудобен за Зарков и Иванов и кукловодите им главен прокурор Иван Гешев.
Всъщност именно фигурата на обвинител №1 е ключовата причина за неспирните идеи относно нови и нови антикорупционни органи – от проваления правосъден министър и партиен лидер Христо Иванов през изгонените от властта Киро и Лена, до настоящия правосъден министър в служебния кабинет Зарков. Просто защото техните ментори не овладяха прокуратурата, не отстраниха търсещите им сметка за престъпенията Цацаров и Гешев, та сега прибягват до поредния си заобиколен план – опитвайки се да създадат квази прокуратура и собствен репресивен орган в лицето на антикорупционна комисия. За тяхно съжаление обаче и този им опит изглежда е обречен на провал.
Тези дни Зарков дал и приятелско интервю за един сайт, известен с тежките си зависимости. Всъщност откровенията на служебния правосъден министър напълно потвърждават всичко изложено дотук. Що се отнася до загрижеността му, че нямало нов състав на съдебния инспекторат, че парламентарната квота на Висшия съдебен съвет не е попълнена, че двама конституционни съдии не са избрани от Народното събрание, да вземе да се погледне в огледалото в стаята за почивка в Министерство на правосъдието. Тогава може да се сети, че основната заслуга за назряващата конституционна криза е именно на неговия другар Христо Иванов, на когото Зарков много иска да прилича. Та нали именно партийният вожд преди седем години положи основите на целия този блокаж на институциите в съдебната власт. Само че Крум Зарков не търси решението им, а предлага единствено задълбочаването им със създаването на квази органи.
От думите на служебния министър на правосъдието в удобното интервю разбираме и нещо много тъжно. Зарков проявява силен комплекс и отмъстителност, като си позволява да отправя дори лични нападки по адрес на бившия обвинител №1 Сотир Цацаров. Да не би да е, защото някога прокуратурата и КПКОНПИ бяха сезирани и извършиха проверки на тогавашния червен депутат?
Тъжно, защото излиза, че дори младите в политиката изглежда бързо се овъргалят в зависимости.
