ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК! Очевидка на терора в Русия с покъртителна изповед: Видях убити, ранени и чух изстрели наблизо
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Когато в началото всичко беше неясно, когато не разбрахме веднага какво се случва. Че е стрелба от автомат. Когато тълпата бяга, бяга, а някой вече го няма. Видях убити, ранени и чух изстрели наблизо, докато излизах. Когато мозъкът, вместо да се паникьосва, започна да работи концентрирано, че е необходимо по някакъв начин да се стигне от 4-3-2 етаж до улицата, по-далеч." Това пише в профила си във "Фейсбук" Ксения Фьодорова. Тя е преживяла терора в Русия и е успяла да се спаси.
Ето как описва учаса Ксения Фьодорова:
Не мога да спя, все още, но ще опитам. Вкъщи съм, жива съм. Ясно е, че ще се осъзная и ще продължа напред след трагедията в "CrocusCityHall". Разбирам, че сега това е травма, ще трябва да работя над нея. Писах във VK, instagram, тук.
Беше много страшно. Много.
Когато в началото всичко беше неясно, когато не разбрахме веднага какво се случва. Че е стрелба от автомат. Когато тълпата бяга, бяга, а някой вече го няма. Видях убити, ранени и чух изстрели наблизо, докато излизах. Когато мозъкът, вместо да се паникьосва, започна да работи концентрирано, че е необходимо по някакъв начин да се стигне от 4-3-2 етаж до улицата, по-далеч.
Слава богу, че съм жива. Че избягах.
И че много хора избягаха. Помагаха си един на друг, вдигаха падналите на ескалатора или в залата.
Благодаря на онези мъже, които разбиха прозореца отстрани на 1-вия етаж, през който излязохме.
Току-що се метнах в таксито, имаше още двама случайни хора с мен, просто ме помолиха да ги закарам далеч. Благодаря на жената, която ме успокои на бензиностанцията, където слязох. Тя просто попита дали всичко е наред, купи вода и просто седна до мен, докато чаках такси за вкъщи.
Честно и искрено не разбирам защо се прави това. На беззащитни хора, които отидоха на концерта като на празник. С деца. С деца. Не знам кой го е направил или защо, няма извинение за това. Не ми го побира главата.
Знам, че ще вярвам в хората и в силата на светлината. Ще продължа да работя като треньор, с умовете и сърцата на хората. За да са на страната на светлината.
Господ да успокои душите на загиналите и да даде сили на техните семейства. Сила на всички нас. Да се осъзнаем. Да живеем. Да вярваме.
Моля ви, казвайте на своите близки по-често, че ги обичате. Не само за всеки случай. Но и за да го чуват по-често близките ви.
Простете за Бога, че понякога прекъсвах обажданията. Разбрах, че когато говоря по телефона, когато си спомням, започвам да плача. Това трябва да се преживее.
Благодаря ви за думите на подкрепа и загриженост. Моля се за загиналите и ранените. Пазете се. Вярвайте в Доброто и добрите хора.
