ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК! Проф. Божидар Димитров за бъдещето на Борисов в политиката, ще има ли предсрочни избори и какви опасности грозят България
САЩ обмислят приключването на коминтерновската творба Македония, трябва да решим какво ще я правим
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Проф. Божидар Димитров е историк и шеф на Националния исторически музей. Ексклузивно пред ПИК той обясни на кой период от историята напомня днешната ситуация в България, Европа и света, на кой политик прилича Бойко Борисов, защо не предизвиква предсрочни парламентарни избори и какво застрашава страната във вътрешно и външнополитически план.
- Проф. Димитров, днес премиерът Бойко Борисов има рожден ден. С кой от българските държавници в исторически план можем да го сравним?
- С никого не можем да го сравним. Изобщо, тези сравнения са недопустими в историята, защото всеки политик работи в конкретна вътрешна и външна ситуация и при определени ресурси на държавата. Сравнения тип „Иван Костов е новият Стамболов” за мен като историк са неправилни.
Бойко Борисов е много ценен и важен в момента, без да го възнасям. Но в настоящия момент точно такъв човек трябваше на България. И слава богу, че го има. Само си представете, че ни управляваше Радан Кънев и Пламен Орешарски. Просто ми посочете един човек, който може да управлява България в момент, в който има война във всички посоки, международен тероризъм, 2-3 милиона стоят на границите и всеки момент могат да влязат и един луд диктатор на южната граница със 70 милиона държава.
Борисов е човек, който може да взема смели и отговорни решения и то да ги взема бързо.
- А сегашната ситуация, в която са България, Европа и светът, има ли аналог в исторически план с период, от който можем да се поучим – и премиерът като управленец, и ние като граждани?
- Донякъде – да. Казвам донякъде, защото както личностни, така и исторически аналогии не бива да се правят. Всяко нещо е за своето време и за своята епоха. Донякъде има сходство със ситуацията през 30-те години на миналия век, от 34-та година нататък.
Тогава първо деветнайсетомайците, а след това царят поемат тежката отговорност да ръководят България в онази сложна историческа ситуация. И ние общо взето минаваме по терлици през Втората световна война, като дори успяваме да направим нещо, което е невъзможно. По време на войната, когато сме на лошата страна, успяваме да я приключим, за разлика от Първата световна, с териториална придобивка – Южна Добруджа, спечелена през 40-та година, благодарение на лошия диктатор Хитлер и още по-лошия Сталин. Докато всички останали страни, съюзници на Германия като Унгария, Румъния бяха орязани безпощадно.
- Коя е най-голямата опасност за България в момента във външнополитически план?
- Във външнополитически план най-голямата опасност е развитието на ситуацията в Турция. Ако г-н Ердоган успее да стане президент на републиката и при президентска република в този географски район и специално за Турция означава пълен диктатор, а не просто президент като френския, руския или американския. Тогава неговата неоосманистка политика може да бъде много опасна за България. Изключително опасна и не само за България. И тя е опасна не само с 3-те милиона бежанци, които може да пусне срещу крехката ни ограда, но с много други неща като използване на малцинството тук за разни лоши цели.
Другата опасност е, че почти никой не предвижда какво би станало с Македония. Момента там няма държава – няма избори, няма да има избори, политическите партии са се хванали гуша за гуша, нелегитимен министър-председател, нелегитимно временно правителство. Но в един момент може великите сили и по-специално САЩ да вземат решение да приключат тая коминтерновска творба, най-големият музей на света, каквато е Македония в момента. Зная, че в Държавния департамент се водят такива разговори.
И тогава България трябва да бъде готова с политики, защото в момента няма. Ние не знаем какво ще правим – ще я разделяме ли, цялата ли ще я искаме или ще настояваме да бъде българска държава, но на българското население, т.е. на население с българизирано национално съзнание. Дори по този въпрос не работим като хората, макар че нещо се прави.
Предстои решение и какво ще правим Европа – ще я бъде ли Европа или няма да я бъде. Ако я бъде, как ще изглежда? Ще бъде ли разделена на няколко групи – бившите велики колониални държави и наша милост България и Румъния и други подобни, наредени като полуколонии? Трябва ли да се вземат и по-смели решения от типа на Орбан?
Какво ще правим с Русия? Защо трябва да се зъбим на Русия? Можете ли да ми кажете поне една основателна причина, по която трябва да се зъбим на Русия и да дрънчим оръжие, което на всичкото отгоре нямаме?
- А във вътрешнополитически план кои са най-големите проблеми пред правителството и Борисов?
- Във вътрешнополитически план Борисов няма противници. В уникално добро положение е всички партии да са разгромени, да се цепят на люспи, да водят вътрешни борби помежду си. Той не случайно плаши с предсрочни избори. Бойко плаши, а не те го плашат. Казва: ще ги спечеля и тогава ще видите вие...
- Това не е ли добър ход от негова страна?
- Добър е, но не го прави, защото ни трябва стабилност. Не можем да си позволим 2-3 месеца да имаме правителство, назначено от днешния изпълняващ длъжността президент, който се изживява по-скоро като президент на Украйна, отколкото на България. Това са 2-3 месеца с някакво правителство, което не може да взема решения дори по конституция. В това отношение Бойко Борисов наистина проявява държавническо чувство. Той знае, че ако сега наистина направи избори, може да спечели 110 депутата, да елиминира малките рекетиращи го партии и да продължи смело напред още четири години.
- А след президентските избори трябва ли да тръгне в тази битка и дали самият той няма да се яви на тях?
- Не зная. Това си е негово решение. Когато разговаряме с него, ние разговаряме само за история, например, за Голямата базилика.
