ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК! Скандално дело на ВКС развърза ръцете на ЧСИ-тата срещу длъжниците - ето как ще ни тормозят (ДОКУМЕНТ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Огромен правен абсурд е залегнал в решение на Върховния касационен съд след жалба срещу Частен съдебен изпълнител. За това алармираха пред ПИК топюристи. От решението става ясно, че съдът е позволил на ЧСИ-то да продаде несеквестируемо имущество на длъжниците. Това е имущество, което по закон не подлежи на изземване, но въпреки това в случая е направено.
Според юристи това ще развърже ръцете на всички ЧСИ-та да продават имущества, които по закон не могат бъдат иззети. Така дори пенсиите на пенсионерите или пък майчинството на родителите няма да бъде защитено от частните съдебни изпълнители.
Ето какво заявяват пред ПИК юристи:
В Гражданския процесуален кодекс на Република България има разпоредби, които би трябвало да гарантират, че при продажба на имуществото му, на разположение на длъжника ще бъде оставен определен минимум от вещи, вземания и доходи, необходими за неговото оцеляване. Такива са разпоредбите на т.нар. несеквестируемо имущество - вещи и вземания на длъжника, които не подлежат на принудително изпълнение по силата на закона. И ако въпреки забраната съдебният изпълнител предприемеше изпълнителни действия срещу такива несеквестируеми вещи, то действията му се отменяха от съда, а самият съдебен изпълнител можеше да бъде санкциониран да плати обезщетение за нанесени вреди на длъжника.
Това вече не е така, след като в края на миналата година ВКС прие Решение №143 от 25.10 2017 година по гражданско дело №4666/2016 г. по описа на ВКС, III ГО. Оказа се, че съставът на ВКС (Чаначев - председател, Хитова - докладчик и Цонев - член) има по-различно схващане за несеквестируемостта и за обезщетяването на вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество.
В посоченото решение съставът на ВКС приема, че "вземането, върху което е осъществено принудително изпълнение, е несеквестируемо и поради това незаконосъобразно банковата сметка на ищеца, по която е постъпило, е била запорирана до неговия размер.". Но въпреки установеното незаконосъобразно действие на ЧСИ, насочено срещу несеквестируемо имущество, съставът на ВКС не признава правото на длъжника да потърси обезщетение от ЧСИ, защото не била причинена вреда на длъжника. "Претендираната вреда щеше да е причинена", аргументира се ВКС, ако" беше проведено принудително изпълнение върху несеквестируемо вземане при липса на задължения!?"
От това изключително странно тълкуване на закона излиза, че несеквестируемостта е приложима само при липса на задължения на длъжника по изпълнението?! Тоест само ако длъжникът няма задължения (а как би могъл да няма, след като е длъжник по изпълнението), може да потърси обезщетение за отнетото от ЧСИ несеквестируемо имущество. Но ако длъжникът има задължения (тоест в 100% от случаите), той няма право на обезщетение, въпреки че му е отнето несеквестируемо имущество.
Какви обаче може да са последиците от постановяването на посоченото решение на ВКС? С това решение на практика се развръзват ръцете на всички съдебни изпълнители да продават на публична продан несеквестируеми вещи на длъжниците си. ВКС вече е постановил, че съдебните изпълнители не носят имуществена отговорност и не могат да бъдат санкционирани за тези си действия. Всеки длъжник, който реши да потърси по съдебен ред обезщетение заради извършена от ЧСИ продажба на негово несеквестируемо имущество, ще се сблъска с горното решение на ВКС и искането му за обезщетение ще бъде отхвърлено, тъй като българските съдилища са длъжни да се подчиняват на практиката, създадена от ВКС.
