ЕКСКЛУЗИВНО! Ексбосът на “Нефтохимик” Валентин Каравълчев вкарва в затвора изнасилена от него жена?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Жертвата му Емилия Кирова подлежи на ефективна присъда за набеждаване
От една до шест години лишаване от свобода грозят бургазлийката Емилия Кирова за това, че в края на м.г. тя е подала жалба срещу бившия шеф на ФК “Нефтохимик” Валентин Каравълчев за изнасилване, а в последствие се отмята от показанията, дадени пред ОДМВР-Бургас. Предполагаемата жертва на сексуални посегателства предстои да бъде разследвана служебно от прокуратурата по чл. 286 от НК за набеждаване, разясниха юристи, запознати с казуса. Ако вината й се докаже, я заплашва ефективна присъда, твърдят юристи.
На 25 ноември отбелязваме Международния ден за премахване насилието над нежния пол. По ирония на съдбата точно днес ще разкажем историята на една жена, чийто живот е белязан от най-разнообразни видове насилие. На работното място тя е експлоатирана сексуално от работодателя си. У дома над нея е упражняван емоционален и финансов контрол, принуждавана е с оскъдните си доходи да издържа житейския си спътник. В последно време всички гореспоменати насилници сякаш са се съюзили, превръщайки я в лъжесвидетел и престъпник. Поне така събеседниците ни представят не особено радостното й битие.
На 6 октомври т.г. медията ни разкри, че на знаковия бургаски бизнесмен Валентин Каравълчев му е повдигнато обвинение за изнасилване по досъдебно производство ДП 425/2024 г. Без да преповтаряме казаното ще припомним, че сигналът е подаден в края на 2024 г. от жена, работила като сервитьорка в негово извънградско заведение тип хотел-ресторант. Една вечер след поредния запой с “добре облечени бизнесмени” и по всяка вероятност висши полицаи, докато разтребва масите, Каравълчев й налита, завличайки я в служебно помещение. Там я изнасилва с подчертана безмилостност, а след това й забранява да говори за случилото се, заплашвайки я с ключови фактори от ОДМВР-Бургас, с които по думите му, бил изключително близък. Едва след смяната на полицейското ръководство в морската столица, тя се осмелява да подаде жалба срещу насилника. Както казахме, твърденията са подплътени с лекарски свидетелства, доказващи тежкия посттравматичен шок.
Нещо повече - двойната, комплексна медицинска експертиза, изготвена на база задълбочени психотестове и професионални беседи сочи, че подателката на сигнала е невъзможно да лъже или да си съчинява преживяното. То е факт, нанесъл значими поражения.
Че е имало гаври потвърждава и някогашна счетоводителка на Каравълчев, с която разговаряхме. Пред нея още през 2022 г. потърпевшата е споделила как умишлено излиза в дълъг болничен за да се възстанови след шока от изнасилването. По думите й то не е било еднократно, а системно. Тя е проявила желание да напусне, но Каравълчев отказвал.
Още през м. октомври съобщихме, че разполагаме с данни как в последно време жертвата е била подлагана на тежък психологически натиск от страна на някогашния футболен бос и приближени до него бизнесмени с цел да се отметне от твърденията си. Умишлено спестихме името за да не насочваме публично внимание към личността й, което неминуемо би рефлектирало върху вече нанесените психоемоционални травми, потвърдени както казахме, от две експертизи.
За наше изумление, месец по-късно, на 11 ноември т.г., сайт за разследваща журналистика публикува в YouTube канала си и в социалните мрежи откъс от предстоящо за излъчване интервю, където жената, дала показания как Каравълчев системно се е гаврил сексуално с нея в условия на принуда и последващи заплахи, публично отрича обвиненията с думите: “Не искам с тази лъжа да се продължава. Аз не съм изнасилвана от Каравълчев. Никога не се е държал непристойно дори. Непристойно. Съжалявам за това, което направих. Нямам думи. Нямам думи за това, което направих”.
Държим да уточним, че тя дава изявлението в лично качество, излизайки с лицето си пред цяла България. В този смисъл ние вече не намираме основание да крием самоличността й, ето защо ще я представим с двете й имена - Емилия Кирова.
В Бургас е позната като изключително раним и податлив на манипулации човек с ограничен интелектуален капацитет, който страда от тежки неблагополучия в личния си и професионален живот. Жертва в класическия и психологически смисъл на думата, която редовно попада на насилници не само в работата, но и у дома. Последният мъж, с когото Кирова живее на семейни начала, е описван като крайно неблагонадежден, без постоянни доходи, потънал в дългове и същевременно свикнал да живее на гърба на жените. Доказателство е фактът, че до неотдавна Емилия е покривала разходите му със заплатата си на сервитьорка.
Изключително мерзък щрих към портрета му е обстоятелството, че по нейни признания той си е позволил да открадне парите, които е спестявала с много лишения за да издигне надгробен паметник на покойната си майка.
Няколко седмици преди Кирова да даде интервю, където практически оневинява Каравълчев, житейският й спътник на име Димитър е забелязан да кара нов автомобил на приблизителна стойност 15 хил.лв., негови близки твърдят, че си е купил още два микробуса, а съграждани свидетелстват как й е подарил яке за 1000 лв. и обувки за още близо 500 лв.
Пишем всичко това не от желание да ровим в нечий интимен живот, а търсейки житейски правдиво обяснение какво би накарало една семпла във всеки смисъл на думата бургазлийка веднъж да се изправи срещу бившия си шеф, разказвайки как той брутално е злоупотребявал с тялото й, а малко след това публично да се отрече от показанията си. И видимо да се замогне по същото време.
Още повече въпроси повдига интервюто, дадено ексклузивно за нас от бургаската бизнесдама и граждански активист Росинка Бъчварова. До съвсем скоро тя е била сред най-близките приятелки на Емилия Кирова. Дружбата им датира от преди близо 30 години, отгледали са децата си заедно, а Бъчварова е кръстница на дъщерята на Емилия. Тя е човекът, с когото жертвата на Каравълчев първо споделя за гаврите, а собственичката на верига бензиностанции лично я води в МВР.
Днес обаче Емилия Кирова твърди в контра жалба до “Вътрешна сигурност” на ОДМВР-Бургас, че Бъчварова я е принудила да даде лъжливи показания срещу Каравълчев. Същото Кирова заявява и за бизнесмена Николай Филипов (бел.ред. - бивш съдружник на Каравълчев), който отказа да разговаря с наш репортер.
Недоумение буди фактът, че сигналът на Емилия Кирова всъщност не е насочен толкова срещу Бъчварова и Филипов, колкото срещу група служители на бургаската полиция, чиито имена не ни станаха известни до редакционното приключване на материала. За тях жалбоподателката твърди, че лично Бъчварова й ги била посочила като “нейни хора” в системата. Какво общо биха могли да имат група ченгета с потърпевша от сексуално престъпление, до степен тя да изреди имената им докато се самообвинява в набеждаване, оставяме ръководството на ОДМВР-Бургас да изясни.
Прави впечатление също така, че от доста време в публичното пространство върви активна медийна кампания по “изпиране” образа на Валентин Каравълчев. Той е основен свидетел срещу Филипов по сигнал за контрабанда на горива. Ето защо всяко нелицеприятно обстоятелство от частния му живот, излязло на яве, би подкопало образа на “съвестен предприемач”, коментираха хора от нефтения бранш.
В местните бизнес кръгове той е познат като човек, който меко казано не блести с особена проницателност, а комични аудиозаписи, разпространени м.г. показват как си говори месеци наред с “дух от отвъдното”, убеден че това е покойната пророчица Вера Кочовска, без да си даде сметка, че от другата страна на линията е бившата му вече съпруга Диляна, решила да се възползва от лековерието му. Прочее разполагаме със свидетелски показания, че върху нея той също е упражнявал насилие по време на брака, издевателствайки вербално, физически и финансово.
За да сглобим психопортрет на някогашния футболен бос се свързахме с друга негова бивша служителка, определяща себе си също като жертва на необуздания му нагон.
Дама с инициал В.Д. работила като хигиенистка в офиса му признава, че през 2022 г. е била назначена първо за камериерка в хотел в гр. Приморско, собственост на футболния бос, а в последствие бива прехвърлена в негова база на ул. “Крайезерна” в Бургас, задължена да почиства приоритетно офисите на шефовете си Николай Филипов и Валентин Каравълчев, които по онова време все още са съдружници. Два месеца след назначението си, както обикновено тя изчаква Каравълчев да отключи работното помещение и влиза да го приведе в ред в негово присъствие според указанията. Докато забърсва пода наведена, той се приближава зад гърба й, видимо развълнуван и й прави комплимент за хубавия парфюм. На следващия ден историята се повтаря с тази разлика, че тогава той черпи за новородените му близнаци. Докато си върши работата, В. Д. отново усеща как някой се приближава зад гърба й. Притисната в ъгъла, той я хваща за ръцете, извивайки ги и без да обръща внимание, че момичето е потънало в сълзи, започва да я целува против волята й. Спасяват я двама служители, влезли случайно. След по-малко от седмица Каравълчев прави трети опит. Докато чистачката забърсва стъклена маса в кабинета, той отново я издебва в гръб и я натиска, опипвайки я вулгарно. Запушва й устата и заплашва, че ако чуе дори дума, не само ще я уволни, но и много други лоши неща ще й се случат, т.к. той е човек с влияние. Посочва дори, че знае къде живее. Започва да опипва гърдите й, разкъсва блузата, а накрая (молим за извинение) прониква в нея с пръсти докато е със свален панталон, готов за същински акт. През цялото време В.Д. го умолява да я пусне. Спасява я човек от охраната, отново влязъл случайно. За да забрави случилото се, пострадалата излиза в болничен. Докато е далеч от Каравълчев, той я засипва с лигави и вулгарни есемеси по вайбър като дори й праща снимки на члена си, свидетелства събеседничката ни. Уверява я, че се чувства неработоспособен докато не я усети. В уверение на това една нощ пристига пред жилището й заедно с охрана и я принуждава да слезе при него. Обещава подаръци и пари ако се съгласи да е с него. Ако обаче откаже, я чака тежка вендета и тя работа нямало да си намери в цял Бургас. В. Д. не смее да излезе от дома си нито да пусне детето си на градина от страх Каравълчев да не изпрати хора след нея, както я е заплашил. Към днешна дата жената също е подала жалба за блудство. “Това не го пожелавам на никоя жена. Може да съм чистачка, но няма да се изплаша нито ще се продам за да си оттегля показанията”, завършва разказа си озлочестената служителка.
В опит да изясним кой, как и на каква цена е способен за пореден път да посегне върху душевността на една и без друго тежко травмирана жена, вменявайки й вина, че е надигнала глас срещу насилника си, зададохме серия въпроси на г-жа Росинка Бъчварова. Тя разкри ужасяващи подробности не само за характера на престъплението, извършено от Валентин Каравълчев, но хвърли светлина и върху негови смущаващи обвързаности с бившето ръководство на ОДМВР-Бургас. Не спести името и на друг бивш съдружник на Филипов и Каравълчев - Любомир Парашкевов, за когото Бъчварова е убедена, че е измислил цялата концепция как Емилия Кирова да си оттегли показанията. За разлика от Каравълчев, тя описа Парашкевов като почти гениален манипулатор с много остър и комбинативен ум.
Какво още каза бизнесдамата, прочетете тук:
Росинка Бъчварова, граждански активист и собственик на верига бензиностанции в обл. Бургас: ВАЛЕНТИН КАРАВЪЛЧЕВ Е ИЗНАСИЛВАЛ ЕМИЛИЯ КИРОВА МНОГОКРАТНО. ТЯ ОБМИСЛЯШЕ САМОУБИЙСТВО
Не изключвам Любомир Парашкевов да й е въздействал да се откаже от показанията си
- Госпожо Бъчварова, името Ви бе споменато от дама на име Емилия, за която писахме, че е една от сексуалните жертви на Валентин Каравълчев. Във видео интервю наскоро тя заяви, че е излъгала в показанията си пред компетентен орган, че никога не е била докосвана от него, дори бе споменато Вашето име, обяснявайки, че сте я принудили да подаде жалба срещу лицето Каравълчев. Моля разкажете откъде се познавате, какво Ви свързва и как се стигна до подаването на жалба от нейна страна?
- Познаваме се с Емилия от близо 27-8 години. Тя е снаха на моя много добра приятелка, която вече е покойница. Отгледахме децата си заедно, синовете ни са набори, дъщеря й е на сходна възраст с моята дъщеря, аз съм й кръстница. Двете бяхме дългогодишни приятелки, за съжаление вече бивши. Познаваме се до болка.
- Как научихте за конкретния случай, който в жалбата си до МВР самата Емилия е определила като изнасилване?
- Преди близо година и половина забелязах, че поведението й видимо се промени. Тя принципно е много тих човек, говори малко, скромна е. Но стана още по-затворена и както се казва на народен език, трябваше с ченгел да й вадиш думите от устата. Помня, че веднъж беше дошла да пие кафе на една от бензиностанциите, които управлявам. Тогава разглеждах фейсбук и ми беше попаднала статия за смените в ръководството на ОДМВР-Бургас. Изкоментирах това съвсем спонтанно, но тя видимо се стресна и усетих притеснение у нея. Дори попита дали тогавашният шеф вече е махнат. Отговорих утвърдително, но се зачудих какво би могло да я вълнува. Удивлението ми дойде от факта, че Емилия няма никакви контакти с такива хора и е абсурд да ги познава. Тогава тя спомена бившия си работодател Валентин Каравълчев, който по думите й я бил заплашвал с името на Емил Павлов (бел.ред. - бившия директор на ОДМВР-Бургас). Учудването ми нарасна неимоверно, недоумявайки с какво Каравълчев би могъл да шантажира точно нея, която е обикновена жена, далеч от политиката и бизнеса. Тогава тя се разтрепери, започна да плаче, не искаше да ми сподели. Накрая буквално се срина, потъна в сълзи и започна да ми разказва тази история, за която днес твърди, че не е вярна. Емилия беше много години сервитьорка в заведение в близост до Малко Търново, стопанисвано от Валентин Каравълчев. Помня, че в някакъв момент искаше да напусне, но той не й разрешаваше, т.к. много трудно се намира персонал, а тя е опитен кадър.
- Какво Ви разказа конкретно за насилието, което по думите й, е преживяла по онова време от г-н Каравълчев?
- Каза ми, че в една от многото вечери, когато Каравълчев е имал гости в ресторанта, тя е била на втория етаж, където е топлата връзка между хотелската част и неговия офис. Тези помещения не се използват от никого, с изключение на собствениците. Когато всички гости са си тръгнали в малките часове на нощта, тя е останала да разчиства. Каравълчев се е появил от въпросната врата и я е дръпнал вътре. Там е имало някаква маса, на която той я е блъснал и изнасилил. Тя много трудно ми разказа всичко това, часове наред я умолявах да ми сподели. Останах като потресена от чутото.
- Какви са Вашите лични и професионални наблюдения над Валентин Каравълчев? Възможно ли е човек като него - с възможности, контакти и положение в обществото, да извърши подобно деяние?
- Аз го познавам като много възпитан мъж, поне така държи да се представи пред хората, но реално съм чувала, че е имал множество заигравки с девойки от персонала и офисите му.
- Имате предвид “заигравки” против волята на жените?
- Да, бях чувала, че е дърпал една чистачка, която дори е напуснала заради него. Упражнявал е физически посегателства над момичето. Също така съм чувала и за друга негова служителка, касиерка. Виждала съм го с различни жени, имаше си афинитет към нежния пол.
- В предходна наша статия по темата умишлено спестихме името на г-жа Емилия Кирова с цел да не задълбаваме в травмата, която и без друго допускаме, че е тежка. Но с изненада установихме, че в средата на м. ноември т.г. тя самата излезе пред медия с лицето си.
- Точно публичността и опасенията, че обществото и близките й биха могли да разберат за случилото се, бяха най-големият й проблем. Когато я убеждавах да пусне жалба, тя най-много се притесняваше случаят да не излезе в медийното пространство, да не разберат децата й, особено сина й. Все пак той е младо момче, кръвта му кипи и тя се опасяваше да не тръгне той да защитава майчината й чест по силов начин. Аз й обясних, че никой няма да разбере. Разясних й, че ще отидем в полицията, ще пуснем жалба и вече органите на реда ще си работят и ще търсят насилника. Настоявах, че тя не трябва да оставя случилото се без последствия. Но както не искаше да се показва, изведнъж даде интервю. Меко казано останах потресена.
- Според Вас дали това е жена, която с охота би се появила в медийното пространство?
- Ако някой я познава така, както аз, ще потвърди, че това е една много тиха и скромна женица. От последните й действия обаче оставам с впечатление, че (ако мога отново да се изразя разговорно), тя излезе “скрита лимонка”.
- Как рефлектира нейното интервю върху Вашите приятелски отношения?
- Около две седмици преди да излезе интервюто бях викана в полицията и то в дирекция “Вътрешна сигурност”. Когато ме попитаха познавам ли Емилия Кирова, останах потресена. Заявих ясно, че аз лично я заведох в полицията, аз й помогнах да напише жалбата. Написахме я на моя компютър, тя стоеше до мен и разказваше какво се е случило, но оформлението на сигнала е мое дело. Никога не съм го крила. Лично я заведох в полицията и застанах там с лицето си. Допускате ли, че ако съм й оказвала натиск и принуда, ако съм я карала да лъже, бих признала всичко това? Нещо повече - била съм с нея и при самото подаване, както и при вземането на входящия номер. Мен ме познава целият град все пак. Въпреки всичко, попитах защо съм викана в МВР и то точно във “Вътрешна сигурност”, която разследва униформени, а не граждани. Полицаят започна да изрежда някакви имена (бел.ред.- на свои колеги), питайки ме “Познавате ли този, и този, и този”. Половината имена съм ги чувала, но останалите бяха абсолютно непознати за мен. Единият от споменатите полицаи ми е племенник и е най-естествено да кажа, че го познавам. Въпросът ми към разследващия беше: “Тези имена тя каза ли Ви ги или ги донесе написани?” Той потвърди, че ги е донесла на листче. Аз като знам колко й е капацитетът на Емилия, му зададох втори въпрос: “Добре, Вие като я попитахте, тя успя ли да Ви изреди всички имена, които е написала?” Разследващият отвърна: “Не, не можа”. И аз му казах (моля за извинение), че тя е достатъчно ограничена, не да ги запомни, не да ги напише, тя не ги знае и не ги е чувала тези хора. Защото в жалбата си до “Вътрешна сигурност” тя е заявила, че аз съм й ги цитирала тези лица и съм й казала, че те са “наши хора”.
- Кога Емилия е написала тази жалба? След като се е отметнала от показанията си ли?
- Пуснала е някаква жалба, в която пише, че аз и Николай Филипов сме я накарали да каже, че Каравълчев я е изнасилил. Толкова се афектирах, че в емоцията предложих на разследващия полицай да набера по телефона Емилия пред него. Да видим какво ще каже. Той ме посъветва да се въздържам от бъдещи контакти.
- Как Вие си обяснявате, че е възможно една толкова тиха, скромна, обикновена във всеки смисъл жена, без контакти със значими личности, която дори не познава изредените полицаи по имена….
- Първо искам да уточня, че имената на споменатите от нея полицаи аз дори не съм й ги цитирала. Въобще не съм й цитирала никакви служители от МВР, а и да бях, тя нямаше да ги запомни.
- Кой тогава би могъл да накара, отново повтарям Вашите думи, тази скромна, тиха и семпла жена, да се отметне от собствените си признания, че е била насилвана сексуално от Валентин Каравълчев? Каква е Вашата лична версия и възприятия?
- Цял Бургас знае, че Николай Филипов и Валентин Каравълчев са бивши съдружници. Те имаха още един съдружник, който предпочита да стои в сянка. Казва се Любомир Парашкевов. Общо взето бизнесите се въртяха между Филипов и Парашкевов. Не знам точно какво се е случило между тях, но те започнаха да ги разделят. Това даде старт на една война от страна на Парашкевов срещу Филипов. Ако си спомняте, беше излязъл един полицай, който стана “национален герой” с изявленията си срещу Филипов и настоящото ръководство на ОДМВР-Бургас (бел.ред. - най-вероятно събеседничката ни визира експолицая Димитър Николов, който през м. февруари т.г. даде изявления пред медии и бе изслушан в парламента по покана на депутати от ППДБ). Това, което никой не знае е, че той е бил лична охрана на Любомир Парашкевов. Съпругата на полицая пък работи в заведението на Парашкевов (бел.ред. - появиха се твърдения, че униформеният противоуставно и незаконно е охранявал бизнесмена в свободното си време). Полицаят Николов излезе с изявления, че шефовете му от ОДМВР-Бургас са го накарали да арестува едно момче по заповед на Филипов (бел.ред. - за което също се появи информация, че работи в структурите на Парашкевов). И се питам, някой зададе ли си въпрос ако Николай Филипов е бил инициаторът на тази акция и има такава власт в полицията, би ли изпратил точно личната охрана на Парашкевов да арестува друг служител на Парашкевов? Да го претърсва и да извърши всички мероприятия. Това е просто…. смях.
- Да се върнем отново на темата с насилието върху Емилия. Какво и кой би могъл да я накара и мотивира да даде интервю, да пусне контра жалби и да се отметне от собствените си признания, че е била изнасилена от Валентин Каравълчев?
- Точно този същия човек, за когото Ви разказах. Допускам, че той е намерил начин да стигне до нея, имам някакви предположения, но не мога да бъда съвсем сигурна.
- Споделете тогава какво се говори в Бургас, което Ви дава основание да развиете подобна версия?
- Ами тя версията не идва от хората, аз я знам и съм на 99% сигурна, защото познавам Емилия, познавам и другите хора, които току що споменах. Тази жена е много зле финансово, цял живот прескача от мъж на мъж, казвала съм й, че с времето слиза все по-надолу в житейски план, буквално от трън на глог. В момента съжителства с човек, който образно казано дължи пари на целия град. Затънал е в дългове. Била съм с нея на кафе и съм ставала свидетел как той цели 26 пъти я набираше по телефона за да разбере къде сме и да дойде да поиска пари за цигари. Само фактът, че Емилия бе събрала пари за надгробен паметник на майка си, а той ги открадна, говори достатъчно.
- Моля да ни кажете как се казва човекът, защото след медийното изявление на тази жена ние вече имена няма да спестяваме.
- Казва се Димитър. Виждала съм го само два пъти, т.к. той мен не ме обича, дори й беше забранил да общува с мен, т.к я съветвах да излезе от тази връзка, която я разорява и унищожава. Помагала към й да си събира багажа, тя беше наела квартира, няколко пъти успявахме да я отскубнем от него, но той е страшно манипулативен тип. Тя е супер наивна, а той я манипулира и връща при себе си. Според мен този човек, т.к няма нито пари, нито кола, препитава се като строителен работник, би могъл да й е въздействал. Но не мога да кажа по какъв начин точно са я вербували. От друга страна Емилия имаше приятелка, която е сестра на човек, който работи в офиса на Любомир Парашкевов. Вероятно е също така да й е било въздействано по този начин, доколкото Емилия и другата дама в последно време са възобновили близостта си.
- Т.е. това са възможните версии как и защо Емилия би могла да се отметне от показанията си, че е била изнасилвана от Валентин Каравълчев?
- Да, това са възможните версии.
- Можем ли да обобщим, че въпросната Емилия е лице с доста лабилна психика…
- Абсолютно!
- И която както в професионален, така и в житейски план попада на насилници, т.к. е много податлива на въздействие. Можем ли да кажем подобно нещо за нея?
- Абсолютно го потвърждавам. Тя е глупава, наивна, без собствено мнение и те са се възползвали от това. Факт е, че в началото на м. октомври т.г. беше дошла при мен. Видя ми се много по-различна от друг път. Започна да ми задава странни въпроси с променен тон. Т.к. моята бензиностанция се намира на голям булевард в Бургас, а на отсрещната страна е разположена друга бензиностанция от международна верига, Емилия в един момент докато е при мен се стресна, защото видяла приятеля си отсреща. Тогава установих, че той има нова кола с транзитен номер, марка “Фолксваген Пасат”, който струва поне 10-15 хил.лв. А само два дни преди това отново ми плачеше, че нямат пари. Той дори беше дошъл при нас за да й поиска пари за цигари и 50 лв. за да платял някакъв транспорт, който бил “за работниците му”. Тогава се учудих какви работници би могъл да има човек без две стотинки в джоба. Най-естественото нещо беше да я попитам от къде са намерили средства за нова кола, а тя отвърна: “Той сега Митко взе някакъв обект, платиха му парите напред”. Стана ми странно, но й повярвах.
- И след това виждате, че тя излиза с интервю, в което се отмята от думите си…
- Само да допълня, че докато бяхме заедно този мъж я набра по телефона, тя се дръпна настрани да разговарят и се върна силно притеснена, защото той й бил забранил да се вижда с мен. Тя си тръгна, а след два дни се чувам с общ познат, който ми разказа как си били купили още два микробуса, с които да вози работници. Отделно въпросният Димитър завел Емилия в мола, купил й яке за 1000 лв., обувки за 500 лв., дрехи и изобщо започнали да живеят като хора с много пари. За пореден път останах шокирана, защото отлично знам финансовото им положение. Едва когато ме извикаха във “Вътрешна сигурност” на ОДМВР-Бургас си отговорих на въпроса от къде двамата биха могли да имат средства.
- Вие допускате ли, че е възможно лица, свързани с Валентин Каравълчев и изобщо хора с финансови възможности да са осигурили плащания към интимния партньор на Емилия за да може тя да си смени показанията, така щото Каравълчев да не понесе последствия за деянията си. Така ли е?
- Допускам, че е много възможно.
- В своето видеоизявление Емилия намесва и името на бизнесмена Николай Филипов…
- Нека разкажа как г-н Филипов реално научи за блудствените действия и сексуалното насилие, което Каравълчев е упражнил върху Емилия. В деня, когато тя ми призна за гаврите, на които е била подложена (бел.ред. - по наши изчисления това става близо година и половина след извършване на деянието, най-вероятно в края на 2024 г.), тя ми сподели, че би желала да вземе под наем заведението, където някога е била сервитьорка и където е извършено престъплението срещу нея. Мотивите и бяха, че познава работата, там трудно друг би се оправил и изобщо че е готова да го поеме и вдигне на крака. Другото й съображение беше, че мястото е отдалечено, на 60-70 км. от Бургас и тя ще бъде далеч от хора, които биха могли вече да са научили какво й се е случило. Тогава й предложих да отидем при Николай Филипов за да го запознаем с издевателствата на Каравълчев, случили се там. Защото в края на краищата те са били съдружници. Емилия се съгласи, ние посетихме офиса му и разказахме за какво става въпрос. Той не остана особено изненадан и каза: “Ами какво чакате, отивайте в полицията!”. Гневът му се засили, разбирайки, че гаврите над бившата му служителка са се повтаряли многократно.
- Искате да кажете, че не говорим за единичен случай на изнасилване, а за системен сексуален тормоз на Каравълчев над Емилия?
- Да, тя ми каза, че след това пак е влизал в стаята й вечер (бел.ред. - поради отдалечеността на заведението от града, на персонала са се осигурявали помещения за нощувки). Имало е поне още два-три случая, когато той се е възползвал от тялото й против нейната воля.
- По нейните думи всеки път ли сексуалните контакти са се осъществявали насилствено или е имало момент, в който му се е отдавала и доброволно?
- Тя каза: “Толкова ме беше страх, че накрая когато той започна да блъска по вратата, аз му отварях”. Натискал й е устата и се е възползвал…
- Говорим пак за насилие, не само над тялото на жертвата, но и над психиката й, а тя от чувство за самосъхранение е престанала да се съпротивлява на Каравълчев?
- Предполагам, че да. Тя вече психически е била смачкана и аз дори я водих на психиатър.
- Каква беше професионалната оценка за състоянието й?
- Ще започна от там, че тя ме придружи до София във връзка с мои здравословни състояния, които лекувах. Т.к. кабинетът беше в близост до ВМА, а аз самата по други поводи съм търсила помощ, й предложих да запишем час при психиатър. Защото тя се оплакваше, че в следствие на преживяното не можела да спи, постоянно спомените я преследвали…
- Искате да кажете, че в следствие на сексуалното насилие, упражнено от Каравълчев, у Емилия са се появили психологически и/или психиатрични симптоми като тревожност, стрес, безсъние и т.н.?
- Да, точно така. Тогава й направиха експертиза, изписаха й хапчета, които не знам дали е пила, казаха й, че страда от някакви тревожности… Реално тя вече беше ходила на разпити по повод сигнала срещу Каравълчев и психиатърът предложи да й се направи една психиатрична експертиза, защото чу за какво става въпрос. Предложението на лекаря бе експертизата да се приложи към делото, т.к. са установени последици от нанесената травма.
- Направена ли беше такава експертиза?
- Да, беше направена. Дори психиатърът предложи да извика психоложка и ако правилно помня, бе извикан още един човек. Чаках я между 3 и 4 часа и после я прибрах в Бургас.
- Тя дали Ви разказа и показа написаното в тази медицинска експертиза?
- Не помня да съм я виждала с очите си.
- Но можем ли тогава да кажем, че въпросната експертиза съществува, издадена е по надлежния ред и въпросната Емилия разполага с нея?
- Да, можем да кажем това.
- Накратко разполагаме с доста солидни доказателства, че тази жена е претърпяла серийно сексуално насилие и че споделеното от нея е вярно, а не плод на въображението й?
- Разбира се. То няма как да си измислиш и въобразиш подобно нещо.
- Как бихте охарактеризирали Вашата причастност към случая?
- Като помощ. Помощ, за която в момента дълбоко съжалявам. Защото трябваше да я оставя да си ходи, моля за извинение, като откачена. Тя ми звънеше постоянно, страхуваше се, че след като подаде жалба срещу Каравълчев, ще бъде намерена и ще й бъде направено нещо. Ужасно се страхуваше. Дори е казвала, че иска да се самоубива, писала е предсмъртни писма с молба близките да гледат децата й, дори чух от неин познат, че се е разхождала с нож с цел да се самонарани.
- Тук ще помолим читателите за извинение, защото следващият въпрос би прозвучал доста сексистки. Но след като Емилия даде интервю, много потребители в социалните мрежи коментираха, че нейната визия рязко контрастира с представите на публиката за жена, която би могла да стане обект на сексуален интерес, камо ли на насилие от страна на успешен и атрактивен мъж, какъвто несъмнено е Валентин Каравълчев?
- На това видео тя наистина изглежда състарена с минимум 15 години. Дори в първия момент не можах да позная това Емилия ли е. Изглежда (не само физически, но и душевно) много по-зле в сравнение с времето, когато отиде да подаде жалбата срещу Каравълчев. По онова време тя беше красива и атрактивна жена.
- Вие допускате ли, че евентуалното последващо въздействие на Валентин Каравълчев и свързаните с него лица върху Емилия биха могли да са се отразили неблагоприятно върху психиката и физиката й?
- В момента според мен тя е много зле, предполагам, че е на дъното. Доколкото познавам Любомир Парашкевов, бих могла да кажа, че той е много умен и манипулативен типаж. Ако разбирате какво искам да Ви кажа. Лично аз съм се срещала неколкократно с него като след последния път излязох толкова разтреперана и разлюляна, че не можех да се събера една седмица. На мен толкова силно ми подейства разговорът, проведен с него. Това е изключително умен, изключително начетена личност, който е в състояние да Ви бръкне в психиката с думи. Дори аз, която се възприемам като силен и много преживял човек, бях разтърсена след разговора с него.
- И Вие допускате, че този човек би могъл да е провел личен разговор с Емилия, по време на който да й е оказал ментално въздействие?
- Допускам го абсолютно. Есенцията на показанията, които тя е давала пред “Вътрешна сигурност” е не толкова, че ние сме я карали да лъже, колкото че на първо място там са описани имената на полицейски служители. Което означава, че на този човек е възможно настоящото ръководство на ОДМВР-Бургас да му пречи.
- Защо смятате така?
- Предишното ръководство му беше подвластно. Не е тайна, че по времето на екс директора Емил Павлов беше проведена акция срещу Николай Филипов, която и мен ме засегна. Тогава в същата медия, където Емилия даде интервюто си, беше написано как при новия шеф на ОДМВР-Бургас за Филипов вече е нямало никакви последствия. Ами аз мога да Ви кажа, че след онази показна акция, старото ръководство на бургаската полиция стоя на власт още 7 или 8 месеца. Защо за това време нямаше на нито един човек повдигнато обвинение? На нито един! И няма нито един факт от показанията на Валентин Каравълчев, който да е бил потвърден. Добре, ако сегашното ръководство е криело, какво правеше 7 месеца предходното ръководство? Казвам това защото аз лично бях потърпевша заради едни твърдения, касаещи управляваните от мен бензиностанции. Вие знаете ли, че на тези 5 обекта се изсипаха между 40 и 50 човека от всички възможни дирекции и институции. Криминална полиция, икономическа полиция, НАП, Митници. Обърнаха всичко. Нямах нито едно нарушение. Бяха взели проби от гориво на една моя цистерна, която бях дала да се пречиства. Тези проби, когато се дават, едната проба на шофьора, втора - арбитражна и трета, която се дава на полицията. На нас такива проби бяха пропуснати да се вземат, разбирате ли? Просто защото всичко е било така измислено и направено, но реално в крайна сметка нямаха никакви доказателства за казаното от Валентин Каравълчев.
- Как бихте обобщили всичко, казано до тук?
- Това е една война, всеки използва измислици за да си реши проблемите. И Емилия е една от жертвите на тази война. Или за нея може би не е проблем да се продаде за голяма сума и да забрави всичко, което до сега е казвала и преживяла.
