ЕКСКЛУЗИВНО! Каката на Бойко Борисов в откровена изповед за брат си и за протестите: Никога не съм искала той да се занимава с политика
Последвайте ни в Google News Showcase
„За съжаление вече повече от 20 години, въпреки че съм по-голямата, съм в сянката на брат ми. Дълги години съм детски лекар и се надявам пациентчетата ми и родителите им да ме помнят като доктор Иванова, която е била до тях", призна в ефира на Нова телевизия сестрата на Бойко Борисов д-р Красимира Иванова, шеф на отделението по неонатология към болница "Света София".
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Доктор Иванова признава, че никога не дава съвети на брат си.
„Не искам в един момент да ми каже: „Абе, како това не е така“ – заявява доктор Красимира Иванова. - Имаме едно негласно споразумение с него. Че в редките моменти, в които се виждаме, си говорим за нещата у дома. Неговата работа е там, а моята – тук в болницата. Около него има много хора, които имат претенции, че разбират от здравеопазване. Може би е наближило времето да поговоря с брат ми за една детска болница. Говорили сме си с много министри, с консултанти. С доктор Дариткова, която е в момента в парламента. Това е моя лична мечта. Иначе животът ми не е претърпял кой знае каква промяна заради брат ми. Имаше един момент, в който исках да видя доколко съм запазила интелекта си. Реших да се явя на конкурс за директор на болница „Шейново“. Това бе авантюра за мен. Бе ясно че няма как да се случи. Бях наясно, че ще има интерпретации, че съм назначена защото съм сестра на Борисов. На третия кръг ме предупредиха за това и се отказах“.
Доктор Красимира Иванова се връща в спомените от детството си и за живота с брат си.
„Имахме номрално детство. В Банкя – разказва тя. - Сред грижовни родители. Аз бях по-палава и може би заради това по-рано тръгнах на училище. Помежду ни никога не сме се карали. Винаги сме имали страхотни и близки отношения.
В личен план никога не съм искала той да се занимава с политика. Винаги съм си давала ясна сметка как стоят нещата, знаеш че близостта става доста ограничена. Когато искаш да споделиш и най-елементарни неща си казваш, че точно сега няма как да го безпокоиш. Единственото, което ми пречи е, че мога сега по-рядко да го виждам.
Доста често ми се случва да идват при мен с молби към брат ми. Наскоро една жена доиде и ми обясни, че иска достъп до брат ми, защото я измамили с 5 000 лв. и иска да си върне парите. Това обаче няма как да стане. Пишат се и писма. На два пъти имаше и писма с обяснения в любов. Отварям плик, а вътре друг, със сърчица, за него. Не съм го занимавала. Когато се разболях, първият на когото се обадих бе той. Попита ме дали имам кола, за да стигна бързо до болницата. Казах че имам и това е. Дясната ми страна в един момент се паразилиза. Всичко бе на момента. Стана ясно че трябва да ме опирират. Когато дойдох в съзнание след операцията, брат ми бе до мен и той попита дали искам да ме лекуват в чужбина, но аз отказах категорично. Много ми липсва. Чуваме се за кратко по телефона и му казвам всеки път, че страшно ми е домъчняло. И той каза, че много иска да ме прегърне. Успяваме да се видим веднъж на три-четири месеца. Непрекъснато го съветвам да почива повече, защото е страшно уморен“.
Доктор Красимира Иванова говори и за това, кои, според нея, са най-големият успех и най-големият проблем на брат й.
„Най-големият му успех е може би това, което постигна във външната политика на България – коментира доктор Иванова. - Мисля, че имаме доста по-голям авторитет навън. По природа той е много добър човек. Който много вярва в приятелството. Може би в дадени ситуации се предоверява и това му е голям проблем.. В определени моменти и ситуации се е доверил на недотам правилните хора. Вече не ме нараняват нещата, когато го критикуват.
В началото всичко приемах изключително лично. Много нощи не съм спала, плакала съм. Но с годините човек свиква и казваш: „Айде, пътувайте. Аз по-добре знам“.
Сестрата на Бойко Борисов говори и по актуалната тема с протестите.
„Живеем във времена на демокрация и всеки човек може да каже позицията си – казва тя. – Всеки гледа от своята камбанария. И на мен бензинът ми е скъп за заплатата, която получавам. Има хора, които са прекалено заети с професията, с отглеждането на децата си за да се озоват на дадено място, а други са явно по-свободни. Нямам притеснения. Животът е едно виенско колело. Каквото решат хората, така ще бъде. Брат ми е мъжкар и щади семейството си. Никога не би хленчил в тежки ситуации. Всичко приема по мъжки.
След десет години си пожеалвам все още да съм на работа. От сърце му желая на брат ми след десет години да е здрав и да се наслаждава на човешко спокойствие. Много ми се иска да не е в пнолитиката“.
