ЕКСКЛУЗИВНО: Лена пищи, докато Денков е в интимна близост с Борисов
Последвайте ни в Google News Showcase
От малък най-много мразя филмите, в които няма добри, а най-накрая всички се оказват еднакво лоши.
Човешкото съзнание по естествен начин се стреми към това да си обясни света като вълшебна приказка – има едни добри момчета, които се стараят да поправят нещата, но срещу тях се изправят армиите на безобразното зло, които искат да потопят света в кръв, сенки, палежи и терор. Осъзнаването, че всички, които воюват, всъщност са злодеи сами по себе си, е разтърсващо, но може би това е първата стъпка към истинската свобода на мисленето…
Точно в този контекст трябва да разглеждаме мелодраматичния конфликт, който се разрази и ще продължи да се разразява между правителството Денков/Габриел и президента Румен Радев.
Всъщност той не започна сега.
Войната беше обявена още в деня, в който мандатът за съставяне на кабинета беше връчен. Тогава на фона на скандалните записи от заседанието на ПП Радев обяви, че не препоръчва съставяне на правителството. „Демократичната“ общност настръхна и се отдаде на обичайните си лудости – Русия иска да саботира светлото управление на умните и красивите, а Елеонора Митрофанова като мрачен маг от Мордор рита в зъбите веган-интелигенцията и се гаври с техните ценности.
Още оттогава беше ясно, че битката е започнала, а ние като общество ще бъдем свидетели на холивудска пиротехника, която от ден на ден ще става все по-реална, мрачна и потискаща.
Преди да са минали прословутите100 дни, премиерът Николай Денков реши да даде спешна пресконференция, за да стовари всички проблеми в държавата върху служебния кабинет. Там получихме всички съставки за политически трилър – обвинения за неизгодни газови договори, забавяне на действията по митичния План за възстановяване и устойчивост, политически конфликти.
„Мит е, че служебните правителства работят безупречно“, начумери се Денков, напълно игнорирайки факта, че самият той е бил министър поне в две такива. После се ожали, че от първия ден във властта основната му работа била да гаси наследени пожари. С това мрънкане Денков успешно се вписа в най-старата българска политическа традиция – да държиш отговорни за всичко предишните. Нека да си припомним – в периода 2009-2013 г. Бойко Борисов ставаше и лягаше с вините на Тройната коалиция. Дълго време това му беше единственият политически сапун за безумните финансови рестрикции на Дянков, за сбърканата политика в сигурността, за проблемите, които възникваха във всеки сектор.
Сега ясно си личи, че Денков е в коалиция „интимна връзка“ с Борисов, защото е възприел напълно всичките му политически традиции и похвати.
Войната се изостри докрай покрай честванията на битката на връх Шипка. От върха Румен Радев стовари истинска бомбардировка върху правителството – обвини ги за мълчанието около участието на Алексей Петров в сглобката, ритна ги заради нещастния опит да сменят националния празник и обяви техните действия за червена линия на българското търпение. Ударът беше силен, точен и ефективен, ако видим какви бяха реакциите по него.
Първа изпищя виртуално Лена Бориславова, която обяви, че точно Радев е причината ПП-ДБ да влязат в коалиция със своя основен политически противник в лицето на ГЕРБ. Нечистоплътността на сглобката беше прехвърлена като отговорност на „Дондуков“ 2, и то пак с обичайната мотивация – президентът отдалечавал България от Европа. Честно казано, на мен това ми звучи като обяснението на квартален пияница, че е кръшнал на жена си, защото тя го е отдалечавала от бутилката с ракия. С подобно ниво на политическа логика още отсега можем да предвидим нещастен край на ПП, които вече са в логическа агония, а скоро вероятно и в обществена такава.
Парадоксално обаче и двете страни най-вече се счепкаха за контрола над спецслужбите, вероятно защото всяка една от тях си представя, че през тях надделява над другите епично и зрелищно.
Всъщност действията на новото правителство са напълно логични. То дойде на власт с най-голямата измама, която беше пробутвана на българските граждани в изтощителните години на прехода. ПП-ДБ цяла кампания ни убеждаваха, че те са силите на доброто, които ще пратят Бойко Борисов в пенсия, ще изтикат ГЕРБ от властта и ще дадат нова посока на развитие на страната. Днес можем да разглеждаме всичките им клетви като циничен виц. Резултатът от действията им е очевиден – ГЕРБ са пълновластен господар в парламента, а Делян Пеевски в последните два месеца даде повече интервюта, отколкото в целия си предишен живот.
Днес той е конституционен корифей, незаобиколима сила в коалицията, основен фактор в управлението. Наскоро дори снимка в социалните мрежи доказа това – тя показваше в гръб седналия Пеевски, а около него като ученици или послушници се бяха наредили лидерите на ПП и ДБ, ГЕРБ, както и случайни депутати от управляващите партии, вероятно искащи с ушите си да чуят мъдрите слова, наставления и поучения.
Такъв кабинет няма как да функционира, ако не си намери враг. Защото на територията на политиката той е безсилен. Минаха безкрайни два месеца във властта и нито един човек в страната не е в състояние да посочи какво точно свърши правителството.
Цялата им дейност се съсредоточи в целуването на кубинките на Зеленски, когато дойде у нас, и промяната на статута на земята под Паметника на Съветската армия. Всичко останало са само либерални фантазии на графоманите, на които „Дневник“ и „Капитал“ милостиво и садистично постоянно дават място за изява.
Но ако човек се задълбочи в тях, ще види, че основното оргазмично „до“ в тях е, че този кабинет бил дал отпор на руската заплаха и почнал да отвоюва България. Човек никога не бива да рискува да се губи из чужди нарковидения, но няма как да не отбележим, че даже и най-старателните орални ласкатели не говорят за каквато и да е политика в полза на хората. Няма дума за доходи, инфлация, сигурност.
Е, такъв кабинет определено има нужда от Голям Враг. И не трябваше да търсят много – той е на хоризонта. Румен Радев. Кремълският агент. Тайният аватар на Путин. И разбира се, парламентарните орди на БСП и „Възраждане“, които само дебнат в мрака, за да накарат прогресивните сили у нас да пият кремълската „Белуга“, а не радостно прогарящата дробовете украинска водка.
Всъщност цялата тази епичност е напълно безсмислена.
Защото върховната ирония е, че днес никой нямаше да знае какво е това ПП, ако не беше точно Радев. Неговото политическо инженерство ги създаде и ги изтика по върховете. Той ги замисли като лаборатория, която да подмени БСП, да изчисти терена от ГЕРБ и да му освободи пътя към управлението след няколко години. Проблемът е, че политическото чудовище се освободи, започна да ръмжи и днес най-радостно иска да захапе за шията своя създател. Това е единствената горчива ирония в цялата ситуация.
Проблемът е, че не е смешно. Пионките на Радев се бият със самия Радев. И този двубой постепенно изсмуква истинската енергия за промяна. Защото аватарите на „Дондуков“ 2, които вече не искат да се сетят откъде са тръгнали и в коя епруветка ги заченаха, вече разбират политиката единствено като нещо, което да разрушат. Например Паметника на Съветската армия. Ако не – тогава конституцията. А защо не и спецслужбите?
Това е нормалният път на партиите вируси, които са създадени лабораторно и не могат да съществуват в естествена среда, освен ако не се оливат в агресия и лъжи. Но точно заради това пък не бива да виждаме в Радев жертва. По същество той направи така, че днешното кръвосмесително управление да е възможно. Неговата пряка намеса в политическия живот, опитът да удари в гръб БСП – партията, която го издигна, доведе до тандема Кирил и Асен и тяхната новоизпечена интимна връзка с Бойко и Делян. Това са кървяващите рани на лабораторната политика, която изпълзя от колбите и се превърна в пандемия, която приклещи страната.
Всъщност цялата агресия в ленивия август подсказва, че местните избори ще са доста по-кървави, отколкото очакват всички. Те са първият вододел на властта и нейната ротационна устойчивост. Те са и първият рубеж, след който Радев може да направи оценка на досегашната си подривна дейност.
На целия този фон от батални сцени обаче най-губещи са българските граждани, защото в момента, в който двете армии на мрака се сблъскат в тишината, става безпощадно ясно, че няма кого да подкрепиш в това сражение. Защото какъвто и да е неговият изход, солената цена пак ще я плащаме всички ние. За пореден път.
