ЕКСКЛУЗИВНО! Политологът Димитър Ганев с остър коментар за правителството! Още сме в режим на очакване за управленската програма, работи се на парче
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По отношение на приоритетите на управляващото мнозинство усещането, което остава е, че все още сме на режим на очакване. На първо място не сме видели още управленската програма на мнозинството, която беше обещана месец след като стъпят в длъжност. Като цяло темите, които се задават са по-скоро на парче, не виждаме предложения за програмни, дългосрочни решения. Това посочва политологът от "Тренд" Димитър Ганев в свой анализ на кабинета "Борисов" 3.
Според него обявената административна реформа и намаляване на административните тежести е фактически първата по-сериозна инициатива на правителството. "Тук трябва да се има предвид, че по принцип на всяко едно управление се дават сто дни толеранс, за да има време да се напаснат взаимоотношенията между двата коалиционни партньори и министрите влязат в своя кабинет. Въпросът с това трето правителство на Бойко Борисов е, че то няма сто дни – по една много проста причина, че много от хората, които са в изпълнителната власт вече са имали опит като министри. Съвършено нормално е общественото мнение да бъде далеч по-малко толерантно", допълва Ганев.
Политологът очаква от правителството някакъв по-сериозен план в рамките на следващите месец – два. Дали това ще е управленска програма, или някаква концепция като цяло за управление, но това трябвало да стане факт. Заявената административна реформа пък ще е в полза както на гражданите, така и на правителството, но той очаква много по-сериозни инициативи в сферата на образованието, защото това беше тотален приоритет в програмата на ГЕРБ по време на предизборната кампания.
"Друго, което прави впечатление е, че през първите няколко месеца от управление на кабинета „Борисов-3“ е засилената външнополитическа активност. Имам предвид посещения в Германия, Франция, Турция, миналата седмица отново в Брюксел. Няма съмнение, че един от фокусите на това управление е именно външнополитическата активност. Това е обяснимо по няколко причини. На първо място все пак България става председател на ЕС от 1 януари 2018 г. На второ място отношенията между Европа и Турция са на много ниска точка , а Борисов успя да извоюва изключително висока точка на отношения между него и Реджеп Ердоган. В случая част от въпросите, които са обсъждани при тези посещения е Борисов да влезе в роля на посредник в отношенията между големите европейски държави и Турция, защото все пак Турция, а и Русия, са най-важните съседи на ЕС", казва още Ганев.
Не по-малко от значение е и предстоящото председателство на България в Съвета на ЕС. "Трябва да имаме предвид, че след победата на Енанюел Макрон, след брекзит и победата на Донард Тръмп в САЩ, всичко това дава едни нови хоризонти пред ЕС, които дават отражение върху цялостната архитектура на ЕС. Какво имам предвид – говори се за Европа на две скорости, за задълбочаване на интеграцията между няколко страни членки, за обща отбрана – всичко това е последствие от излизането на Великобритания от ЕС, от победата на Макрон във Франция и т.н. Въпросът е България да намери своята адекватна роля в този общ европейски процес, защото ние не трябва да изоставаме в него. В противен случай може да се окаже така, че Европа вече да е друга а България да остане на втора скорост. Председателството може да постави страната ни като един от основните посредници в разговорите между Западните Балкани и Европа", казва Ганев и допълве, че според него целта Западните Балкани да станат член на ЕС, както и кохезионната политика на ЕС да подпомага по-бедните трябва да са приоритети на това председателство.
Хубавото е според него е, че като председател България има шанс да наложи точки в дневния ред и да бъде инициатор.
Ганев не пропуска и схватката от последните дни между ГЕРБ и Румен Радев. "Подобен конфликт практически е предпоставен. Ако се обърнем назад в нашата вече 27-годишна демократична история, ще видим, че всички мнозинства са имали конфликтни точки с президента. В случая става дума за едно решение, което сякаш президентството искаше да бъде предпоставено в полза на едни изтребители. Това, в крайна сметка, е в компетенциите на изпълнителната власт, която е тази, която ще го купи и ще го плати. Нещо повече инициативата на създаване на анкетна комисия за сделката за изтребителите може да се чете и като своеобразен отговор на критиките на президента за липсата на антикорупционно законодателство и за липсата на антикорупционни мерки по високите етажи на властта. Може да се чете и като реакция на желанието на президента ръководителят на антикорупционната структура да бъде назначена от президента, а не от изпълнителната власт".
Румен Радев в свое интервю преди месец каза, че би било лишено от логика изпълнителната власт да назначи някого, който трябва да проверява изпълнителната власт. В този смисъл Ганев смята, че формирането на тази анкетна комисия в НС е един вид реакция на това искане на президента. В сделката с изтребителите са намесени толкова много интереси – не само финансово-икономическите, въпреки, че това е гигантска сделка. Тук трябва да се има предвид и това, че трябва да се съобразят много геополитически фактори – от кого ще ги купим, защо ще ги купим, какви позитиви можем да имаме от тази сделка.
