Последвайте ни в Google News Showcase
Често пациентите се обръщат към алтернативно лечение и, за съжаление, много често отказват традиционното лечение, когато то има добри показания, тъй като по някаква причина не вярват в него. Това каза пред Би Ти Ви психологът Маргарита Тарейн. Поводът за разговора беше случаят с онкоболната Теодора Маджарова, заминала в Бразилия при лечител.
Маргарита Тарейн коментира, че отчаянието може да тласне пациента да предприеме най-различни действия, които очаква, че ще му помогнат в ситуация, която преживява като безнадеждна.
По думите й много често българите не вярват на конвенционалната медицина. „Това се изгражда върху доста предразсъдъци, които битуват по отношение на онкологичните заболявания като смъртна присъда и нещо нелечимо и на химиотерапията като нещо, което е прекалено агресивно и по-скоро увреждащо. По принцип, когато става дума за отказ от лечение, основно считаме, че това е някакъв провал в комуникацията с лекаря и един вид изпускане на пациента от медицинска грижа”, коментира тя.
Трябва да се помисли за отговорността на всички онези, които активно допринасяха за насищането на нашата култура със суеверие, заяви социалният антрополог Харалан Александров.
„Но не бих упрекнал никого, който е в тежко състояние и е минал през българската здравна система, че вярва в чудеса. Това е естествена реакция на много уязвими хора, които по тази причина много лесно могат да се превърнат в жертви”, допълни той.
Според него по отношение на суеверията медиите далеч не са невинни. „Няма телевизия, която да пуснеш и да не се появи астролог, или да ти предложат хороскоп, или пък шарлатанин да излезе и да започне да говори глупости. Явно това е добър медиен бизнес. В случая тази тежка злоупотреба е просто крайна форма на една перманентна злоупотреба, която се случва с обърканите и неподготвени умове на нашите сънародници”, коментира Александров.
„Човек има нужда да вярва в този момент и сам избира в какво да вярва. Съмнявам, че някакви конкретни данни и показатели от реалността могат да натежат върху това решение”, отбеляза и Маргарита Тагрейн.
Според Харалан Александров хората избирателно се свързват с информацията. „Ако предпочитат да вярват в това, че има чудодейни методи, ако вярват в конспирацията, според която фармацевтичните компании съществуват, за да разболяват хората и да им продават фалшиви лекарства, ако са потопени в тази култура на средновековно суеверие, която смело настъпва в България, няма как да бъдат спасени. Комбинацията от свободен избор и от невежество е страховита”, заяви Харалан Александров.
Според Харалан Александров трябва да стане по-известна статистиката за лечимостта на онкологичните заболявания.
„Медицината невероятно се разви в последните 10-20 г. и има огромна преживяемост от форми на онкологични заболявания, които само преди 30 г. бяха смятани с основание донякъде за смъртна присъда. Това е един от парадоксите на нашето време. В момента, в който технологията шеметно напредва и светът около нас се трансформира, на една част от хората може би им идва в повече този прогрес и избират да вярват в безумни конспирации и се обричат на много висок риск”, допълни той.
„Българското законодателство предвижда т. нар. неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве. Това са лица, които практикуват точно определени нетрадиционни методи и те се регистрират в Регионалната здравна инспекция”, отбеляза д-р Стоян Ставру, юрист по медицинско право. „Те трябва да отговарят на определени условия – психически здрави, да не са осъждани за престъпления от общ характер и да са минали определено обучение минимум 4 семестъра в медицинско училище”, посочи той.
Българското законодателство има за цел да регулира тези отношения на територията на нашата държава и го прави по един добър начин. За съжаление, цялата продецура и регулация не се прилага. Санкциите не са малки – практикуването без регистрация и без изпълнението на законовите изисквания може да доведе до глоба до 1500 лв., а при повторно нарушение – до 5000 лв., каза още д-р Стоян Ставру. Той обаче подчерта, че такъв международен регистър не съществува.
