Експерт: "Хамас" понесе загуби, но ще остане най-важният фактор в Газа
Последвайте ни в Google News Showcase
Тази седмица групировката "Хамас" излезе с отговор на предложенията, отправени ѝ от посредниците САЩ, Египет и Катар в края на януари. Ако се вярва на статистиката на местните власти, през десетте дни, докато групировката се бавеше с отговора си, броят на убитите жители на Газа нарасна с хиляда. Контрапредложенията предвиждаха освобождаване на всички израелски заложници срещу 1 500 палестинци от израелски затвори в рамките на 90 дни, пълно изтегляне на израелските войски и договаряне на трайно примирие. Израелският премиер Бенямин Нетаняху ги отхвърли като "самозаблуда" и нареди на войските си да се приготвят да щурмуват град Рафах.
Така поредната, пета от началото на войната, совалка на американския държавен секретар Антъни Блинкън в Близкия изток приключи без резултат. Преговорите не са прекъснати, но проточването им може да струва много. Още една страна в региона - Египет е заплашен да бъде трайно погълнат от кризата.
Дипломацията все още не се е провалила, но се бави. Това означава още повече жертви сред палестинците - вече близо 30 хиляди потвърдени - и сред заложниците, взети от Хамас при нападението над Израел преди четири месеца. От 136-ма, които останаха в плен след размяната в края на ноември, израелското военно разузнаване смята 32-ма за загинали, а за други 20 подозира, писа през седмицата "Ню Йорк Таймс". Това не попречи на премиера Бенямин Нетаняху да продължи да настоява за военно решение.
Засилват се подозренията, че израелското ръководство се стреми, преди да спре бойните действия, да създаде на практика буферна зона, с която да се защити от повторение на нападението от 7 октомври. Според анализи на "Асошиейтед прес" и "Франс прес" тази зона може да обхване 1-километров пояс на палестинска територия по протежение на границата на Газа с Израел. Сателитни снимки показват систематично разрушаване на постройките там.
От вчерашното обвинение на палестинския президент Махмуд Абас към Израел, че се кани да прокуди палестинците от Газа, излиза че буферната зона може да обхване целия анклав. Ултранационалистите в кабинета на Нетаняху - Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич, същите, които открито предупреждават премиера да не влиза в "безогледни" сделки за заложниците, зоват открито за завръщане на еврейските колонисти, които бяха изтеглени от Газа преди 19 години.
"Не мисля, че това е позицията на военните в Израел или на части от израелското правителство. Може би не и на министър-председателя Нетаняху. Само че, колкото по-дълго продължава повторната окупация на Газа - колкото по-дълго израелската армия остава там - толкова по-голяма е вероятността от бавно завръщане на израелските заселници. Не мисля, че това ще се случи в близките седмици и месеци, но с проточване на окупацията този риск ще се увеличава. Именно това се случи на Западния бряг на река Йордан. Първите еврейски заселници се настаниха там покрай военните бази и ги превърнаха в постоянни селища," припомня Хю Ловат, старши сътрудник в Европейския съвет за външна политика.
Изпълнението на заповедта на Нетаняху за настъпление към Рафах - последното убежище не само на "Хамас", но и на над 1 милион бежанци - засега изглежда се отлага, докато военните подготвят - пак по негово нареждане - план за евакуиране на жените и децата. Съседен Египет обаче вече се подготвя за най-лошото. Десетки танкове и бронетранспортьори са били изпратени на границата през последните две седмици, съобщи Ройтерс вчера. Целта им едва ли е само да предотвратят контрабанда на оръжие или инфилтриране на екстремисти от Газа.
"Израелска военна операция в Рафах няма да заличи "Хамас", но със сигурност ще има катастрофално отражение върху палестинците. Тя може да тласне огромен брой бежанци към Египет, защото тези хора просто няма да има къде другаде да отидат. Кайро отдавна декларира, че няма да пусне бежанците на своя територия, но не очаквам египетските войници да стрелят по тях. Хуманитарните, икономическите и политическите последици, а също и проблемите за сигурността в Египет, ще са грамадни," предупреждава в Ловат в ефира на БНР.
"Събитията в Червено море и намаляването на трафика (и транзитните такси) през Суецкия канал видимо влошават финансовата криза. При тази много трудна ситуация в самия Египет, представете си какво ще стане, ако държавата ще трябва да отделя ресурси, за да издържа няколкостотин хиляди палестинци, дори ако те останат в Синай."
Съединените щати предупредиха - за кой ли път - Израел да щади мирното население. Европейският съюз, в лицето на първия си дипломат Жозеп Борел, изрази и снощи тревога за военните планове по отношение на Рафах. Въпросът е дали тези думи ще имат някакъв ефект, след като до този момент не са подплатени с дела.
"Няма спор - "Хамас" наруши всички закони, извърши неописуеми зверства на 7 октомври и трябва да отговаря за това. Израел обаче също вероятно е нарушил международното и военното право при последвалите операции в Газа. Европейските правителства, в по-голямата си част, не смеят да държат сметка на Тел Авив. Когато не повдигаш този въпрос, стимулираш още по-непропорционален отговор от израелска страна."
Преговорите за по-продължителна пауза в боевете като стъпка към по-трайно примирие продължават повече от месец - още от края на декември. Бавенето се дължи и на двете страни. В Израел премиерът Нетаняху е подозиран, че разчита войната да продължи, за да се задържи на власт и да се спаси от съдебно преследване по обвиненията в корупция. "Хамас", от своя страна, поиска тази седмица някои неща, които са неприемливи за който и да е израелски премиер: например, освобождаване на стотици палестински затворници с доживотни присъди, както и изтегляне на израелските войски от Газа в рамките на месец и половина.
Но - поне според Ловат - не всички условия на "Хамас" са неразумни. Няма как групировката да запази пряка роля в управлението и сигурността, но и самите американци очакват от израелците да се изтеглят от Газа.
"Трябва да си даваме сметка за действителността, колкото и да не искаме да я приемем. А действителността е, че "Хамас" не могат да бъдат победени в Газа и ще останат там и след като конфликтът приключи. Групировката може да понесе сериозни загуби, но ще остане най-важният фактор в анклава. Всяко примирие и всяко следвоенно уреждане трябва да бъдат съобразени с този фактор."
В "Хамас" също трябва да осъзнаят, че никой няма да ги търпи начело в Газа, и да приемат завръщане на Палестинската администрация 17 години след като я изгониха от анклава.
"Има известен шанс за прокарване на този вариант. Хамас може би няма единна позиция по въпроса, поради вътрешните разногласия в движението и трудната комуникация между ръководителите докато конфликтът бушува. Но онези в "Хамас", които биха приели прекратяване на прекия контрол и отказ от управлението на Газа, със сигурност не са малко. Имаше изказвания в този дух преди 7 октомври."
Но кой е в състояние да убеди хора като Яхъя Синуар и Мохамед Деиф - лидера на "Хамас" в Газа и командира на бригадите "ал Касам" - да приемат компромис? Ако се вярва на Нетаняху, групировката е загубила повече от половината си бойци, но не дава признаци, че ще отстъпи. Дали посредниците Катар и Египет могат да ѝ предоставят исканите гаранции, че ще оцелее?
"Нямам представа какви могат да бъдат тези гаранции, нито каква форма самото движение би могло да придобие (след конфликта). Със сигурност обаче "Хамас" няма да сложи оръжие, нито ще си наложи изгнание от Газа. Това движение произхожда от Газа и е дълбоко вкоренено в местното общество. Проблемът днес е, че Хамас виждат най-добрата гаранция за просъществуването си в израелските заложници."
Докато заложническата криза остава нерешена, а Нетаняху се надява да изкорени "Хамас", опасността за региона расте, предупреждава експертът от Европейския съвет за външна политика.
"Когато конфликтът в Газа приключи, ще приключи и логиката за ескалиране на конфликтите в другите арабски държави. Опасността е в това, че в даден момент ескалацията в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен може да развие своя собствена логика, т.е. вече да не се направлява от развоя на боевете в Газа, а от ударите и контраударите между враждуващите страни. Пример за това е въвличането на САЩ във враждите с "Катаиб Хизбула" в Ирак и с хутите в Йемен. Тези вражди започват да се разрастват по своя собствена, независима логика."
Все още никой, освен "Хамас", не иска регионална война. Нито Иран, нито "Хизбула".
"Но, както видяхме и при атаката срещу американската база на сирийско-йорданската граница рискът една от страните да прекали е винаги налице. Подобни грешки сега са основната заплаха за региона."
Опасността Рафах и Деир ал-Балах да последват Джабалия, Газа и Хан Юнис в кръвопролитията от последните месеци, призракът от бежанска вълна в Египет, колонизаторските амбиции на израелските националисти, екстремизмът, убежденията и заблудите на израелските и палестинските лидери - едва ли това са всички рискове и препятствия пред миротворците в Близкия изток. Дори обаче да ги преодолеят, така че заложниците да бъдат освободени, а бомбардировките - спрени, задачата няма да бъде свършена.
"Ако войната в Газа приключи утре, бих желал регионът да се завърне в позицията отпреди 7 октомври. Близкият изток тогава бе относително по-стабилен отпреди. Имаше процес на нормализация на отношенията между Израел и арабските държави, а също между Иран и Саудитска Арабия. Зараждаше се и политически процес за умиротворяване на Йемен - все позитивни тенденции."
"Но от 7 октомври научихме, че тази относителна стабилност в Близкия изток няма как да се задържи без да бъде решен израелско-палестинският конфликт. Ако не бъде решен, той ще продължава отново и отново да разпалва вражди."
