ЕКСПЕРТЕН КОМЕНТАР: ППДБ се закачиха за еврозоната, за да не погинат от собствената си некадърност. Никой не ни пази по-добре от нея от Асен Василев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
ППДБ се провалиха във всичко, което обещаха, затова решиха да се върнат към припева за влизане в еврозоната. Но всъщност никой не ни пази по-добре от нея от Асен Василев.
Това заявява в своя статия за "Гласове" финансовият журналист и анализатор Стефан Антонов.
Ето и още акценти от коментара му:
За да придвижат България към еврозоната управляващите опитват да съставят бюджет с дефицит, равняващ се на едва три процента спрямо брутния вътрешен продукт. Самият Борисов определи единната валута като първа измежду стратегическите цели на партията му, за която са работили толкова много години. Затова посочи и, че в проектобюджета ще има болезнени мерки.
Воден от вечната несигурност и страх да не се окаже виновен за нещо, трикратният премиер на България клъвна на кукичката на ППДБ. Реши да им угоди и да поиска Европейската централна банка и Европейската комисия да оценят подготвеността на България да замени лева с евро в момент, когато е ясно, че не изпълняваме устойчиво два критерия от Маастрихт - инфлационния и бюджетния.
ППДБ се провалиха във всичко, което обещаха и подхванаха. Промениха Конституцията по катастрофален начин, погребаха обещанието за съдебна реформа и накрая не сполучиха в създаването на "санитарен кордон" около Делян Пеевски. Така след три години бюджетна безотговорност и проинфлационна политика, решиха да се върнат към припева за влизане в еврозоната.
Каузите на ППДБ се провалиха и изведнъж се оказаха радетели и застъпници за еврото. Като един от най-гласовитите критици на идеята България да замени лева с евро на този етап от развитието ни като икономика и на този етап от развитието на валутния съюз, не си спомням въобще някога ППДБ да са били на картата на евролобистите, за да ги критикувам, или оборвам.
Напротив, винаги съм смятал, че никой не ни пази по-добре от еврозоната от Асен Василев. Той обясняваше, че дисциплинираната фискална политика е цинизъм към бедните. Кирил Петков обещаваше 40 милиарда инвестиции. Георги Ганев обясняваше, че дефицитът в бюджет 2024 не е проблем.
С всичко това аргументирам идеята, че ППДБ се придържат към еврото като кауза единствено, за да легитимират съществуването си след като всички предишни каузи са или в летаргия, или погинали в следствие на собствената им некадърност.
Понеже Борисов не желае да изглежда по-малко европеец от опонентите си, е на път да падне в капана. От страх да изтипосат като враг на еврото рискува да повтори стари грешки като оплете непоследователност и колебливост с импулсивност и да създаде хаос и вреди за всички.
Какво има да им се обяснява на ППДБ. Той и финансовият му министър Владислав Горанов вкараха България в чакалнята на еврозоната и в Европейския банков съюз. Декларираха го като цел през 2018, и за две години си я постигнаха. Постигнаха я въпреки общественото неодобрение, въпреки критиките. Защо сега плащат данък "мнение на ППДБ".
Абсолютно никой не спори, че в структурно отношение държавата е докарана до бюджетен дефицит от три процента спрямо брутния вътрешен продукт и може би дори до повече. В момента това е малко повече от шест милиарда лева. Не го отричат дори и от ППДБ, които в макрорамката на последния бюджет, който приеха - този за миналата година, още през декември 2023 си признаха, че ще поддържат дефицит на трипроцентовата граница до 2026 година.
Ако се проследят факторите, които водят до дефицита - това са увеличенията на текущите разходи. Пенсии, заплати, енергийни помощи за бизнеса. Техният ръст, заедно с енергийните помощи за бизнеса, които в някои години надхвърлят общите приходи от данък печалба са факторите с най-голям принос за увеличението на бюджетните плащания спрямо 2019 година, когато за последно имахме "нормален" бюджет.
Идната седмица Теменужка Петкова трябва да представи в Брюксел проект на бюджет за 2025 година, с който да убеди Европейската комисия, Европейската централна банка и Еврогрупата, че можем да ограничим дефицита си до три процента спрямо БВП. Ако предложи бюджет с необмислени съкращения, ще е лошо. Надеждата ще е, че до приемането му, ще стане ясно, че България е със свръхдефицит на начислена основа още за миналата година. Тогава еврозоната ще се отдалечи по естествени причини и без да ни тежи фиксацията по нея, евентуален рестриктивен и вреден бюджет ще може да се коригира в движение – между първото си и второ четене.
А би могло да е толкова по просто. Да си приоретизираме икономиката и собствените проблеми. Да си ги решим преди да бързаме към някаква еврозона. Да се игнорират евробръщолевенията на ППДБ, които са чист опит да се препозиционират преди периодите на полуразпад да се ускорят.
В понеделник един от малкото трезви гласове, получавали достъп до ефир - бившият подуправител на БНБ Калин Христов прати послание, че огромен дефицит не се свива в едно година:
"Очакван дефицит от 9% не може да бъде разрешен с подобряване на събираемостта. Тук трябва структурна промяна във фискалната политика. Това означава да се съкратят разходи и да се прегледа данъчната политика и да се прецени дали не трябва да се увеличават данъците, което би било силно негативно за икономиката. Да се свали дефицитът с 6 пункта в една година, не може да бъде направено. Дори да вземете Гърция в най-лошата ѝ година, с европейската помощ, те съкратиха бюджетния си дефицит с 5.5 процентни пункта"
Най-големият риск за Борисов е да не осъмне България в ситуация, при която няма еврозона от 2026, но и икономиката е понесла дългосрочни вреди. При днешната немощ на ППДБ, ГЕРБ отново изглеждат незаменими, но историята е показвала, че те сами могат да са най-голям враг на себе си и да катализират дори невъзможното.
