ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България отново бележи демографски минуси. Най-големият проблем е застаряването на нацията. Учените от БАН работят с прогноза, според която след 10 години хората на възраст над 80 ще съставляват около 7 процента от населението. А през 2050-та ще са една десета от всички българи.
Прогнозата кореспондира и с данните на Евростат за броя родени деца. Ако през 2015-та те са били близо 66 хиляди, очакванията за след 20 години са за под 52 хиляди новородени българчета. И ако днес е актуален въпросът за достъпа до детска градина, то утре ще стане болезнена темата за липсващите социални услуги за възрастните.
Биляна Борисова разказва на какво разчитат пенсионерите в берковското село Бистрилица. То не отдалечено в планината, а само на 20 километра от Монтана. Петър Дафинов скоро ще навърши 50 години и е един от най-младите в селото. Подържа буренясалите тротоари пред отдавна празните къщи. Няма никой, много са рядко. Малко са хората тук”, коментира той.
В селото постоянно лекар няма, автобус до Монтана също не минава. Магазинът им затворил преди месеци, а хляб докарват в местното барче. В Бистрилица живеят около 50 души, предимно възрастни хора. Според местните след десетина години в селото им ще напомнят само къщите, че някога там за живели хора. „Бистрилица ще изчезне. Това са хора над 70 години, които са останали и не може, млади хора няма, деца няма”, казва и Галина Ангелкова, жител на селото.
„Тезата, че България ще изчезне не може да бъде актуална. Не може да бъде и адекватна по някакъв начин. Защото има много тенденции, много процеси, които взаимно се допълват и има начин да се преодолеят. Но трябва политическа воля и политики за това”, коментира пред Нова телевизия проф. Антоанета Христова от Института за изследване на населението и човека към БАН. Тя допълни, че за решаването на проблема трябва комплексност.
Доц. Стоянка Черкезова от БАН също подкрепи мнението на проф. Христова. „Трябва да има коплексност в услугите, които трябва да се предоставят на хората в отдалечените райони. Цената за осигуряване на услугите е много ниска”, коментира доц. Черкезова.
