ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ! Проф. Румяна Коларова преди вота: Имаме поляризация при политици и избиратели
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Нагласите на политиците и на избирателите се характеризират със силно чувство на неприязън. Това каза професор Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки, във връзка с настроенията на българските граждани и политици месец преди изборите.
"Нагласите и на политиците, и на избирателите в България все повече се характеризират с нещо, което ние наричаме "афективна поляризация“. Афектът е болестно чувство, то е много силно чувство на раздразнение, може да бъде на омраза, на неприязън. И всъщност партиите генерират и самата кампания до голяма степен има за цел да генерира подобна нагласа към опонентите.
Надявам се, че това ниво на поларизация спада – надявам се, макар че то трябва да бъде измерено, за да констатираме накъде върви, и се надявам също така, че така да го кажем насочеността също така се променя. Защото вижте, най-силната и бих казала патологична форма на афективна поляризация е тогава, когато хората изпитват неприязън не само към определена партия, негативно отношение, но и към симпатизантите на тази партия. И бих казала, че т.нар. ефективна поляризация не е нещо ново в българската политика", обясни проф. Коларова, цитирана от "Фокус“.
Според нея през годините различни политически субекти са били обект на поляризация. Преди е била БПС, след това ДПС, а в момента е ГЕРБ.
"Първите 10 години от българската политика БСП беше обектът на омраза. Всички, голяма част от партиите генерираха своя електорален възход, ако щете експлоатирайки неприязънта към БСП и към съответно бившата комунистическа партия. След това знаете, че за дълъг период от време ДПС беше партията, към която се изпитваше ако не омраза, то неприязън и се генерираше подкрепа за т.нар. националистически или патриотични формации. След 2020 г. ГЕРБ стана обект на подобна негативна кампания. С други думи, това не е нещо ново и тепърва ще наблюдаваме колко ще продължи и с каква интензивност", каза проф. Коларова.
Професор Коларова смята, че тази предизборна кампания е по-различна. За първи път от две години партиите се ориентират към представяне на политики и цели, а не на неприязън една към друга. Според нея това е ключово обстоятелство, за да може да бъде съставено правителство.
"Тук големият въпрос е, защото всички знаем, че ако се формира правителство, то трябва да бъде коалиционно, и то нито една предизборна коалиция няма да може да получи достатъчно подкрепа, за да формира правителство. Тук въпросът е доколко предизборната кампания ще генерира непоносимост между политиците и между избирателите. Аз много внимателно следя.
Мисля, че предизборната кампания се различава частично от това, на което бяхме свидетели миналата година, да не говорим за по-миналата година, да не говорим за изборите 2021 г. Но едновременно с това, все още не виждам това фокусиране върху приоритети, което може да стане основа за формиране на някакъв вид многопартийно правителство в следващия парламент. Защото ясно е, че ако си говорим за идентичности, ако си говорим за конфликт, противопоставяне и т.н., това няма да бъде основа, но виждам, че има политици, които се ориентират все повече и повече именно към това – към конкретни, съвсем ясни цели и приоритети. Но е ясно също така, че част от неизбежните цели и приоритети на едно правителство, бъдещо, не са удобни за предизборна кампания", каза тя.
